Решение № 9513 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12500/2016 г.

Решение № 9513 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12500/2016 г., V о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на О. К. М., от гр. С. срещу заповед № РД10-2254 от 12.10.2016 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното ? правоотношение като началник на отдел "Стопански дейности" в Дирекция "Стопански и счетоводни дейности" при Министерството на образованието и науката. Поддържат се доводи за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Жалбоподателката се позова на непроменена численост на състава и функциите на Дирекция"Стопански и счетоводни дейности". Посочва, че преобладаваща част от функциите на длъжността началник отдел "Стопански дейности" са идентични и механично "прехвърлени" на длъжността "началник отдел Стопански дейности, управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка". Приема, че необходимостта от изпълнение на функциите на заличената длъжност не е отпаднала, а продължава да е налице, поради което тези функции механично са възложени за изпълнение на друга равностойна длъжност - началник отдел в същата дирекция. Ответникът по жалбата - министърът на образованието и науката изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че е налице реално съкращаване на длъжността заемана от жалбоподателката, а издадената заповед, с която това е станало не страда от пороците по чл. 146 АПК. Върховният административен съд намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна. По делото е установено, че с Постановление № 260 на Министерския съвет от 07.10.2016 г. е извършено изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката (УПМОН), приет с Постановление № 11/2010 г. На основание чл. 56 от УПМОН, главният секретар на министерството е изготвил доклад № 802-364/11.10.2016 г., с който е предложил промяна в структурата и организацията на основни звена - дирекции в общата и специализираната администрация на Министерството на образованието и науката. Със заповед № РД 09-1551/11.10.2016 г., считано от 12.10.2016 г. министърът на образованието и науката е утвърдил щатно разписание и организационно-управленска структура на министерството, съобразявайки извършените промени в УПМОН. Освен съкращаване на длъжности е извършил и вътрешна реорганизация в Дирекция "Стопански и счетоводни длъжности". С оглед оптимизиране на дейностите, създаване на по-добра организация и осъществяване на ефективен контрол отдел "Стопански дейности" и отдел "Управление при кризи и отбранително мобилизационна подготовка" са били обединени в един отдел "Стопански дейности и управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка". При осъществяване на реорганизацията министърът е отчел, че част от дейностите, разпределени между двата отдела са взаимно свързани и зависими, трудно делими и разграничими и се изпълняват съвместно от служители на двата отдела. Обединяването е наложило едната от двете длъжности "началник отдел" да бъде съкратена и органа по назначаването е преценил, че това следва да бъде длъжността началник отдел "Стопански дейности". Легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, който гласи, че длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б., на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Съкращаването на длъжността като нормативно определената позиция от щатното разписание на администрацията означава, тя да не фигурира като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗДСл органът по назначаването утвърждава длъжностното разписание, което означава, че той разполага с възможността да внася промени в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите за всяко от тези звена. В съответствие с така очертаните граници на правомощията му, решението на административния орган за промяна в числеността, установена за дадена длъжност е въпрос на целесъобразност при изпълнение на задълженията му по ръководство и организация на съответната администрация, като това решение не подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай е съкратена ръководна длъжност, а е създадена експертна такава, с която е запазена общата численост на дирекцията. Определените ръководни функции не могат да бъдат отъждествявани с конкретната длъжност, тъй като тя е такава с оглед на определения ред на организация, като при промяната му могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други с оглед действието на новите административни звена. В резултат на извършеното преструктуриране и съобразно действащото поименно длъжностно разписание, заеманата от жалбоподателката длъжност е премахната като нормативно установена позиция. Не е налице и запазване на функциите и задачите, присъщи на длъжността й, както се твърди в жалбата. Създаването на ново структурно звено, включващо съществувалото по-рано, на което тя е била ръководител касае различни правомощия по длъжността. След като няма запазване на функциите, правата и задачите в тяхната съвкупност, присъщи на заеманата от служителката длъжност и последната не фигурира в действащото към момента на уволнението й длъжностно разписание, се налага извод, че са изпълнени кумулативните предпоставки, визирани в чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, при наличие на които органът по назначаването разполага с възможност да прекрати служебното правоотношение. Разпределението на отделни функции и задачи, изпълнявани от жалбоподателката и възлагането им на служители в създадения нов отдел не дава основание да се счете, че длъжността е запазена, но под друго наименование и/или при преместването й в друго звено на администрацията, тъй като от значение е съществува ли длъжността в този обем на права, задължения и задачи, предвиден в длъжностната характеристика. Налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от служителката, поради което законосъобразно с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на О. М. по реда и на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. При прекратяване на служебното правоотношение по реда на ЗДСл липсва нормативно установено задължение за подбор, както и изискване на служителя да бъде предложено заемане на друга, по-ниска длъжност. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд счита, че оспорената заповед № РД10-2254 от 12.10.2016 г. на министъра на образованието и науката е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,