Решение № 2946 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5434/2012 г.

Решение № 2946 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5434/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. София, срещу решение № 1169 от 05.03.2012 г. по адм. дело № 3204 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "Венчър България" АД е отменен ревизионен акт (РА) № 1006410 от 06.01.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 481 от 18.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, в частта с която е отказан данъчен кредит в размер на 14 500 лв. и са начислени лихви в размер на 1 526.79 лв., като приходната администрация е осъдена да заплати и съдебни разноски в размер на 650.00 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че е налице възмездна доставка на услуги. Касаторът счита, че по отношение на ответника е налице едно от ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, това по чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДДС, понеже доставката между "Венчър България" АД и "Билд Имидж Имперс" ООД е предназначена за безвъзмездна доставка - тази между "Венчър България" АД и Столична община. Иска се отмяна на решението, включително и в частта на съдебните разноски, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Ответната страна по касационната жалба - "Венчър България" АД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Александър Рангелов. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил РА № 1006410 от 06.01.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 481 от 18.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, в частта с която е отказан данъчен кредит в размер на 14 500 лв. и са начислени лихви в размер на 1 526.79 лв. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано от органа по приходите на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС поради наличие на безвъзмездни доставки на услуги по фактури, издадени от "Билд Имидж Имперс" ООД за периоди м. 07.2009 г. и м. 10 2009 г. С обжалваното решение административният съд е отменил ревизионния акт в обжалваната му част. За да постанови това решение, съдът е приел за установено по делото, че на жалбоподателя неправилно е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДДС. Като анализира тази разпоредба съдът е приема, че е достатъчно наличието на една от двете алтернативно определени предпоставки, за да не възникне право на приспадане на данъчен кредит - доставката да е предназначена за "безвъзмездна" доставка или за "дейности различни от икономическата дейност на лицето". Съдът е приел, че в случая не е налице нито едно от посочените изключения. Прието е, че с изграждането на улицата безспорно е налице икономическата полза за жалбоподателя, която се изразява в увеличение на възможността на застрояване от 1 200 кв. метра преди построяване на улицата, до фактическото изграждане на офис - сграда с над 24 000 кв. м. разгърната застроена площ, след изграждане на улицата, обстоятелство установено чрез назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Изложено е, че улицата е изградена не с дарствено намерение, а с цел осигуряване на пряк и непосредствен достъп до предвидената сграда в УПИ III-671, кв. 86, местност Манастирски ливади-запад, както и с цел да бъде увеличена възможността на застрояване. Изграждането на процесната улица се отразява пряко и непосредствено върху икономическата дейност на ревизираното лице, понеже извършеното преустройство способства за осъществяване на дейността на дружеството по начин, който не би бил възможен, ако такова преустройство не е било извършено. Съдът, като се позовава на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е приел че за жалбоподателя е налице право на данъчен кредит и същото незаконосъобразно му е отказано от приходния орган. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е налице нито едно от посочените две изключения. Не е налице безвъзмездна доставка между Столична община и "Венчър България" АД, поради което на ответника по касация незаконосъобразно е отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от "Билд Имидж Имперс" ООД. По делото е установено, че фактурираните с процесната фактура услуги по изграждане на улица са извършвани с цел осигуряване на пряк и непосредствен достъп до предвидената за построяване сграда. Процесните услуги са извършени за нуждите и във връзка с изграждането и функционирането на жилищен комплекс, като от назначената съдебно-техническа експертиза е констатирано, че разликата между разгънатата площ, допустима за застрояване преди изграждането на улицата и след него е повече от 20 пъти, което е довело и до значително увеличаване на стойността на процесния имот след изграждането на улицата. В конкретния случай направените разходи от "Венчър България" АД, макар и да имат за ефект създаването на подобрение в чужд имот, в случая на Столична община, този ефект се явява съпътстващ на главното обстоятелство, че тези разходи са пряко насочени и свързани с ползването на сградата на дружеството. Следователно обоснован е изводът на съда, че изграждането на улицата не е с дарствено намерение, а с оглед повишаване икономическата стойност на изгражданите от дружеството в непосредствена близост сгради. Настоящият съдебен състав споделя изводите на административния съд, че процесните услуги са пряко свързани с последващи облагаеми доставки на жалбоподателя, поради което не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, които ограничават правото на данъчен кредит на получателя по доставката. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат, понеже от страна на ответника на се представени доказателства за платено възнаграждение на адвокат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение