Решение № 3478 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12855/2020 г.

Решение № 3478 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12855/2020 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на И. Д., чрез пълномощника адвокат Х. К. и на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. П., срещу решение № 152/25.09.2020 г. постановено по адм. д. № 91/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Касационната жалба на И. Д. е подадена срещу посочения съдебен акт, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Решение № 28/121/07488/301/04/02 с изх. № 01-6500/1464 от 25.04.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за налагане на финансова корекция /ДФ3 в частта относно установеното нарушение. С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски. В писмения отговор на подадената от изпълнителния директор на ДФЗ касационна жалба са изложени съображения за неоснователността й. С касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ се иска обезсилване на постановеното първоинстанционно решение, в частта с която съдът приема, че оспорването в допустимо, а евентуално отмяната му в частта, с която е определен размерът на финансовата корекция и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне относно размера на финансовата корекция, съгласно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Сочат се отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, като се излагат подробни аргументи. Претендират се разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред първа и касационна инстанция. Прави се възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на И. Д. и за основателност на касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на ДФЗ. Изразява становище, че решението за налагане на финансова корекция не е издадено единствено и само въз основа на обявената за нищожна Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., а и съобразно действащи нормативни актове, като Наредба № 8 от 2008 г. и ЗУСЕСИФ. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, съобразно чл. 218 от АПК, съдът намира за неоснователна касационната жалба на И. Д. и частично основателна подадената от изпълнителния директор на ДФЗ, по следните съображения: Производството пред Административен съд – Ямбол е образувано по жалба на И. Д. /за краткост "ползвател"/ против Решение № 28/121/07488/301/04/02 с изх. № 01-6500/1464 от 25.04.2019 г. за налагане на финансова корекция по Договор № 28/121/07488 от 9.11.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕСФЗС3 на изпълнителния директор на ДФЗ. С него на ползвателя е наложена финансова корекция в размер на 85 802, 52 лева, представляваща 100 % от предоставената финансова помощ по договора, която сума се явява разликата между наложената с предходно Решение за финансова корекция № 28/121/07488/301/04/01 с изх. № 01-6500/1464 от 6.07.2018 г. финансова санкция в размер на 12 482, 16. За да издаде оспореният административен акт, изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че са налице неизпълнения в два пункта. На първо място е констатирано, че ползвателят осуетява извършването на проверка на място, при направени три опита през месеците юни, октомври и ноември 2018 г. от страна на служители на ДФЗ и многократни такива да се свържат с него в продължение на пет месеца. В мотивната част на административния акт е посочено, че тези действия на ползвателя представляват нарушения на т. 4. 15 и т. 4. 16 от сключения договор, съгласно които същият е длъжен да представи на ДФЗ необходимата информация и изискуемите документи, свързани с осъществяването на инвестицията и изпълнението на всички останали нормативни или договорни задължения, както и е длъжен да осигури достъп на представителите на ДФЗ до помещенията си и всички останали обекти и документи, свързани с инвестицията, обект на безвъзмездната субсидия. Същевременно в т. 4. 28. от договора е посочен ангажимента на бенефициента изпълнява одобрения проект за срок от 3 години от датата на получаване на окончателното плащане, който срок изтича на 16.12.2018 г. На второ място административният орган е приел, че изчислени средно аритметично за две пълни финансови години /2016 г. и 2017 г. / получените приходи възлизат на не повече от 14, 50 % от заложените в одобрения бизнес план такива, като за 2016 г. този процент е 12, 30 %, а за 2017 г. – 15, 83 % и не гарантират икономическата жизнеспособност на инвестицията. Направен е извод за пълно неизпълнение на т. 4. 14., тъй като със сключения договор ползвателят се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и изискванията на договора и приложенията към него. Констатациите в двата пункта съставляват нарушение както на цитираните и поети договорни задължения, така и на чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 8/2008 г., Наредбата/. При издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/2008 г., чл. 59, § 7 от Регламент ЕС № 1306/2013 г., т. 8. 1, т. 4. 14, т. 4. 15, т. 4. 16 от Договора от 9.11.2015 г. във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10, с чл. 1, ал. 2, чл. 72, ал. 1 и 2 чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ и на ползвателя е наложена финансова корекция. С обжалваното решение 152/25.09.2020 г. постановено по адм. д. № 91/2020 г., Административен съд – Ямбол е отхвърлил жалбата на И. Д. против процесното решение за финансова корекция, в частта с която е установено нарушение по Наредба № 8/2008 г. и Договор № 28/121/07488 от 9.11.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., отменил е оспорения акт в частта, с която е наложена финансовата корекция и е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне относно размера на корекцията. За да постанови този резултат съдът е извършил преценка на допустимостта на жалбата във връзка с наведените от изпълнителния директор на ДФЗ възражения за просрочието й. Анализирал е разпоредбата на чл. 61 от АПК в относимата редакция /ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г. /, като е направил извод за неприложимост на реда за съобщаване на акта чрез поставяне на съобщение на таблото на ДФЗ при връщане на пратката с отбелязване, че лицето е отсъствало при посещението и че пратката не е била потърсена в срок. Приел е, че жалбата е подадена в срока за обжалване на оспореното решение, който е започнал да тече от получаването на писмо изх. № 02-6500/811 от 27.03.2020 г., с което по изрично искане на жалбоподателя е уведомен за издаване на решението. По основателността на жалбата, съдът е счел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за неговото издаване и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършил е преценка, че допуснатите от ползвателя действия или бездействия са довели до нарушение на договорните му задължения съгласно договора за отпускане на финансова помощ, които от своя страна водят до нарушение на разпоредбите на Наредба № 8/2008 г. Първостепенният съд е изложил съображения във връзка с непостигане на изискуемата "икономическа жизнеспособност" по смисъла на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредбата, като е направил извод, че административният орган правилно е приел, че е налице сериозно неизпълнение, даващо основание за налагане на финансова корекция в размер на 100 %. По отношение на размера на финансовата корекция, административният съд е приел, че същият е определен въз основа методика, прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. Изложил е мотиви в насока, че определянето на размера на наложената финансова корекция, извършено въз основа на нищожен акт, лишава от основание процесното решение за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размера на последната. Постановеното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, доколкото административният съд, въз основа на правилно установени факти, е достигнал до грешни правни изводи относно приложимия материален закон. Верни са изводите на първостепенния съд относно допустимостта на подадената от И. Д. жалба. Развитите в тази връзка подробни съображения на първоинстанционния съд се споделят и от настоящия касационен състав. Дори и да се приеме, че ползвателят не е бил намерен на посочения от него адрес, то разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК за съобщаване на административните актове, а именно - че съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин, не е приложена надлежно. Предвид изложеното, неоснователни се явяват доводите в касационната жалба на изпълнителните директор на ДФЗ за надлежно уведомяване на ползвателя за издадения административен акт, при условията на чл. 61, ал. 3 от АПК. За да постанови съдебният си акт, Административен съд – Ямбол правилно е приел, че между И. Д. и ДФЗ е сключен Договор № 28/121/07488 от 9.11.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Разходите, за които се кандидатства по проектното предложение са в размер на 822 622, 09 лева, като одобрените за финансиране са 60 % от реално извършените от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект № 28/121/07488 от 7.09.2015 г., равняващи се на 117 941. 70 лева. Съгласно т. 1. 3. от договора, ДФЗ изплаща помощта до максималния размер при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съобразно одобрения проект, условията и сроковете, определени по договора, анексите към него и действащите в съответната област нормативни актове, а съобразно т. 3. 1. от същия договор, ползвателят е задължен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план в срок до 20 ноември 2015 г. Съдът е обсъдил соченото от административния орган и обективирано в решението за налагане на финансова корекция осуетяване извършването на проверката на място, както и неизпълнението на бизнес плана, съставляващо неизпълнение на сключения договор в частта му по т. 4. 14., което се явява нарушение на т. 4. 28 и чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. Безспорно е, че съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 10 и прилагат документите, указани в приложение № 11. Бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител /чл. 30, ал. 1 от Наредбата/. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвен към него от кандидатите, бизнес план с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 години, а в случаите на създаване на трайни насаждения или извършване на строително-монтажни работи - за 10-годишен период /чл. 16, ал. 2/, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството /чл. 16, ал. 5/. В ДР на Наредбата, § 1, т. 17, е описано значението на понятието "икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. За извършване на преценка относно икономическата жизнеспособност на ползвателя, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, като видно от заключението на вещото лице изпълнението на приходите от продажби на продукция са съответно 1, 46 % от заложените в бизнес плана за 2016 г. и 12, 88 % от заложените за 2017 г. Съдът е приел, че е налице несъществено разминаване спрямо стойностите, посочени от административния орган в оспореното решение за налагане на финансова корекция, доколкото административният орган е използвал за база преизчислените показатели за доказване на жизнеспособността на инвестицията - реализирани приходи в размер на най - малко 108 559. 44 лева, а вещото лице – заложените такива в първоначално представения бизнес план, които са в размер на 341 585 лева за всяка от годините. Направил е извод, че разминаването не влияе върху констатираното изпълнение, тъй като и при двата варианта на изчисление същото е по-малко от заложените 50 % в бизнес плана показатели за размер на приходи от дейността. С оглед изложеното, законосъобразно административният съд е приел, че ползвателят е допуснал сериозно неизпълнение, даващо основание за налагане на финансова корекция. Анализът на цитираните разпоредби и данните по делото установяват по безспорен начин неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за 2016 г. и 2017 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата. Неправилни обаче са изводите на съда относно позоваването на издателя на акта единствено на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФЗ /Методиката/. Административният орган, за да определи размера на финансовата корекция, който в случая възлиза на 100 % от одобрената финансова помощ, се е позовал на т. 30 от Методиката, съгласно която когато ползвателят не изпълнява одобрения проект – не са постигнати нивата на показателите, предвидени в бизнес плана, и реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и времетраенето на неизпълнението е продължило две или повече финансови години, се налага санкция в размер на 100 % от предоставената по договора финансова помощ. Органът е съобразил предходно Решение за финансова корекция № 28/121/07488/301/04/01 с изх. № 01-6500/1464 от 6.07.2018 г., с което на ползвателя е наложена санкция в размер на 12 482. 16 лева за неспазване на т. 4. 14. от сключения договор и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8/2008 г. Действително цитираната методика е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. д. № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. Обявяването на Методиката за нищожна обаче не се отразява на законосъобразността на финансовата корекция, наложена с Решение № 28/121/07488/301/04/02 от 25.04.2019 г., тъй като разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. дават самостоятелно основание за налагане на финансовата корекция. Критериите за определяне размера на намалението на помощта също са посочени в чл. 51, ал. 2 от Наредба № 8 - вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. В случая е установена висока степен на неизпълнение на проекта, продължителността на неизпълнението е от две години, което прави невъзможно преодоляването на последиците от неспазването на договорните и нормативни задължения на ползвателя. При отчитане на критериите, регламентирани в чл. 51, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г., законосъобразно е разпоредено с процесното решение връщане на пълния размер на изплатените суми по предоставената финансова помощ. Следва да се отчете и обстоятелството, че Решение № 28/121/07488/301/04/02 от 25.04.2019 г. е издадено и на основание чл. 59, § 7 от Регламент ЕС № 1306/2013 г., т. 8. 1, т. 4. 14, т. 4. 15, т. 4. 16 от Договора от 9.11.2015 г. във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10, с чл. 1, ал. 2, чл. 72, ал. 1 и 2 чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, тоест въз основа на действащи нормативни актове и нарушени договорни отношения, а не само и единствено въз основа на сочената Методика. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което жалбата срещу решението за налагане на финансова корекция да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора, И. Д. следва да заплати на ДФЗ разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 986, 32 лева, както следва: по 150 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, определено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и 686, 32 лева държавна такса за касационното производство. Воден от изложеното и на чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение