Решение № 16345 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14458/2018 г.

Решение № 16345 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14458/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и по частна жалба. Касационната жалба е предявена от община Лесичово, представлявана от кмета С. Лазаров, подадена чрез упълномощен адв. Л. Кръстев, против решение № 548 от 5.10.2018 г., постановено от Административен съд – Пазарджик, V състав, по адм. д. № 246/2018 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата против Уведомително писмо изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Според касационния жалбоподател съдът незаконосъобразно е счел, че Уведомително писмо изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. не е нищожен административен акт. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд за валидност на горепосоченото писмо и твърди, че същото е издадено от некомпетентен орган и при неспазване на законоустановената форма. Развива тезата, че порокът във формата е особено съществен и се приравнява на липса на волеизявление, тъй като чл. 73 ЗУСЕСИФ изисква при налагането на финансова корекция да се издава решение, а не уведомително писмо. Счита, че разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 от същия закон изискват излагане на мотиви, които в случая липсват. Претендира отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно постановено и обявяване нищожността на Уведомителното писмо от 5.11.2015 г. Прави искане за присъждане на спорените по делото разноски. Частната жалба е подадена от община Лесичово, представлявана от кмета С. Лазаров, против обжалваното решение № 548 от 5.10.2018 г., постановено по адм. д. № 246/2018 г. в частта му, с която Административен съд – Пазарджик е оставил без разглеждане жалбата против Уведомително писмо за одобрение № 1230/321 с изх. № 01-0800/1124 от 3.02.2016 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е прекратено производството в тази част. Частният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд относно характера на визирания акт и счита, че именно той носи белезите на административен акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, с него се засягат правата и интересите на община Лесичово и този акт е обжалван в срок, поради което съдът дължи произнасяне по него по същество. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в атакуваната му част, имаща характер на определение, и да върне делото за продължаване на процесуалните действия и разглеждане на предявената жалба по същество. Ответникът- изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва касационната жалба с писмена молба от 8.10.2019 г., представена чрез упълномощен юрисконсулт Б. Митев, който пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото от касатора адв. възнаграждение. Ответникът по частната жалба заместник - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не изразява становище по частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото обосновано съдът е приел, че обжалваното Уведомително писмо от 5.11.2015 г. е валиден административен акт, а жалбата в частта й, с която се иска прогласяване на неговата нищожност е неоснователна, тъй като актът е издаден във формата на мотивирано уведомително писмо, като са изложени съответни правни и фактически основания за налагане на финансовата корекция. Според участващия по делото прокурор са правилни изводите на съда, че жалбата против Уведомително писмо за одобрение от 3.02.2016 г. е недопустима, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като писмото не подлежи на оспорване, поради което счита частната жалба за неоснователна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба и частната жалба на кмета на община Лесичово за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежна страна в законните срокове, визирани в чл. 211, ал. 1 АПК и в чл. 230 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 548 от 5.10.2018 г. е отхвърлена жалбата на община Лесичово, с която се иска обявяване нищожността на Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. на ДФЗ – РА, Централно управление, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"; оставена е без разглеждане жалбата на община Лесичово, с която се иска отмяната като незаконосъобразно на Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. на ДФЗ – РА, Централно управление, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е прекратено делото в тази му част; оставена е без разглеждане жалбата на община Лесичово против Уведомително писмо за одобрение № 1230/321 с изх. № 01-0800/1124 от 3.02.2016 г., издадено от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", съдържаща искане за прогласяване на акта за нищожен или алтернативно – за отмяната му, като незаконосъобразен и е прекратено делото в тази му част; осъдена е община Лесичово да заплати на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 100 лв.; осъдена е община Лесичово да заплати на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 100 лв. За да отхвърли оспорването решаващият състав на Административен съд - Пазарджик е приел, че делото пред него е образувано по жалба на община Лесичово срещу две уведомителни писма, а именно: Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. на ДФЗ – РА, Централно управление, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като жалбоподателят претендира отмяната или прогласяване нищожността на същото, както и против Уведомително писмо за одобрение № 1230/321 с изх. № 01-0800/1124 от 3.02.2016 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", съдържащо искане за прогласяване на акта за нищожен или за отмяната му като незаконосъобразен. По отношение на жалбата, в частта й срещу Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" първоинстанционният административен съд е счел, че е допустима само в частта, с която се претендира прогласяване на нищожността на визираното уведомително писмо, но е недопустима в частта, с която се иска неговата отмяна. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че последната част жалбата е недопустима поради просрочие, доколкото жалбата, във вид на искова молба, е подадена в съда на 14.03.2016 г., а оспореното Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. е получено от жалбоподателя на 10.11.2015 г., което обстоятелство е видно от известието за доставяне и се признава със самата искова молба. Посочено е, че горепосоченото уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Първоинстанционният съд е преценил, че атакуваният акт е издаден във формата на мотивирано уведомително писмо, като са изложени съответни правни и фактически основания за налагане на финансовата корекция. От тук е изведено заключение, че процесното Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. не е нищожен административен акт, с оглед на което е отхвърлена жалбата против визираното уведомително писмо. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение в гореописаната част е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на прецизно установена фактическа и правна обстановка, при обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният административен съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че е сезиран с искова молба, която съобразно задължителните указания на смесения петчленен състав на ВКС и ВАС, дадени с определение № 33 от 27.02.2019 г. по адм. д. № 3/2018 г., е възприета като жалба срещу административен акт. В тази връзка решаващият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на касатора, че независимо, че жалбоподателят е уточнил жалбата, АС - Пазарджик е счел, че предмета на оспорването включва Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. В случая не е налице твърдяното нарушение, защото първоинстанционният съд стриктно е изпълнил дадените указания с определение № 33 от 27.02.2019 г. от смесения петчленен състав на ВКС и ВАС, в което изрично е посочено, че спорът е относно наложена финансова корекция и "Корекцията е извършена с изявление, обективирано в уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. на ДФЗ - РА, Централно управление". Съобразявайки мотивите на визираното определение АС- Пазарджик правилно е приел, че обжалваният индивидуален административен акт, засягащ неблагоприятно правата и законните интереси на жалбоподотеля е именно уведомителното писмо от 5.11.2015 г. Цитираното определение № 33 от 27.02.2019 г. по адм. д. № 3/2018 г. на смесения петчленен състав на ВКС и ВАС е задължително, както за първоинстанционния съд, така и за настоящия касационен съдебен състав, поради което следва да се приеме, че в обжалваното решение законосъобразно е счетено, че предмет на оспорване е горепосоченото Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ - РА, което е редовно съобщено на адресата си на дата 10.11.2015 г. Първостепенният съд правилно е установил, че в това уведомително писмо и в съобщението за неговото издаване, не е посочен срок и орган за обжалване, поради което съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК срокът за обжалване е двумесечен, който в случая е изтекъл на 10.01.2016 г. Безспорно е установено, че жалбата, в частта й, с която се претендира отмяна на уведомителното писмо е просрочена с 2 месеца и четири дни, поради което съдът е разгледал по същество оспорването на процесния административен акт само в частта, с която се претендира прогласяването му за нищожен. Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд относно наличието на компетентност за издателя на визираното уведомително писмо, което е постановено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА, на основание чл. 11, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" /обн. ДВ, бр. от 2010 г., сега отм. ДВ, бр. 27 от 2017 г./ В мотивите на обжалваното решение правилно е преценено, че издаването на процесното уведомително писмо е в обхвата на функциите на изпълнителния директор на ДФЗ да определя и налага финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането на обществени поръчки. В касационната жалба е релевирано бланкетно твърдение за липса на компетентност, без касаторът да уточнява защо счита, че издателят на горепосочения административен акт не е компетентен и кой според него е компетентният орган, който в случая е следвало да наложи обжалваната финансова корекция. По отношение на формата на атакувания акт касационният жалбоподател развива становище, че порокът във формата е особено съществен и се приравнява на липса на волеизявление, тъй като чл. 73 ЗУСЕСИФ изисква при налагането на финансова корекция да се издава решение, а не уведомително писмо, като заявява, че разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 ЗУСЕСИФ регламентират излагане на мотиви, които в случая липсват. Настоящият съдебен състав не споделя така изложеното възражение и го намира за неоснователно, защото към момента на постановяване на процесното Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265, което е издадено на дата 5.11.2015 г., законът, на който се позовава касаторът нито е влязъл в сила, нито е бил публикуван, тъй като не е спорно обстоятелството, че ЗУСЕСИФ е обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г. и е в сила от 25.12.2015 г. Следователно при издаване на обжалваното уведомително писмо неговият издател не е имало как да се съобрази с изискванията за форма, предвидени в ЗУСЕСИФ. Доколкото към визираната дата на издаване на процесното уведомително писмо не са влезли в сила и разпоредбите на чл. 19а - чл. 19ж АПК, регламентиращи административния договор, които са обн. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., следва да се приеме, че правилата относно издаване на актове по изпълнението на административен договор също не са приложими към датата на постановяване на процесния акт - 5.11.2015 г. Тъй като смесеният петчленен съдебен състав с горепосоченото определение е придал характер на индивидуален административен акт на Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г., в случая следва да се установи дали последното съответства на изискванията за форма, зададени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Настоящият съдебен състав констатира, че процесното уведомително писмо е обективирано в изискуемата от закона писмена форма и е мотивирано, макар и с кратки фактически и правни основания за издаването му. Подробните основания за постановяване на акта се съдържат в документите, представени с административната преписка и приети като писмени доказателства по делото, вкл. и в Уведомителното писмо изх. № 02-0800/2625 от 4.09.2015 г., входирано в община Лесичово на 8.09.2015 г. При това положение следва да се приеме, че процесното Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. е валиден административен акт, защото същото обективира ясно и недвусмислено волеизявление за налагане на финансова корекция, която е конкретизирана по основание и размер. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че визираното писмо е надлежно подписано и подпечатано от неговия издател, изведено е със съответен изходящ номер и дата от регистъра на Държавен фонд "Земеделие". С оглед на това в обжалваното решение е формиран верен и обоснован извод за неоснователност на искането за обявяване на нищожност на Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Разгледана по същество частната жалба на кмета на община Лесичово също е НЕОСНОВАТЕЛНА. В мотивите на обжалваното решение правилно е преценено, че оспорването на последващото Уведомително писмо за одобрение № 1230/321 с изх. № 01-0800/1124 от 3.02.2016 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е процесуално недопустимо. За да остави без разглеждане жалбата в тази част решаващият състав на АС - Пазарджик се е позовал на нормата на чл. 159, т. 1 АПК и точно е установил, че горепосоченото писмо не носи белезите на индивидуален административен акт, тъй като няма характер на волеизявление, което да засяга права или законни интереси на жалбоподателя. Това е така, защото с това писмо не се налага финансова корекция, защото същата вече е наложена с предходното Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г., относно което смесеният петчленен съдебен състав на ВКС и ВАС с определението си № 33 от 27.02.2019 г. по адм. д. № 3/2018 г. изрично е постановил, че оспорената финансова корекция е наложена с изявление, обективирано в уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. на ДФЗ - РА. Ето защо с Уведомително писмо за одобрение № 1230/321 с изх. № 01-0800/1124 от 3.02.2016 г. се информира жалбоподателят за частичното съгласуване на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка, със съответното приспадане на размера на наложената вече финансова корекция, като се посочват и по-нататъшните действия, които следва да извърши жалбоподателят. С оглед на това настоящият съдебен състав възприема становището, че последващото уведомителното писмо от 3.02.2016 г. следва да се разглежда като част от производството по изпълнение на процесния административен акт - Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че с визираното Уведомително писмо от 5.11.2015 г. община Лесичово се уведомява, че ще се наложи финансова корекция. Това не е така, защото от съдържанието на Уведомително писмо № ПК 7/3526, 3533 с изх. № 02-0800/265 от 5.11.2015 г. е видно, че с него е наложена оспорената финансова корекция и бъдеще време е използвано само в едно изречение, а именно: "Финансовата помощ ще бъде платена при спазване на условията в договора за обществена поръчка и критериите, по които участникът е избран за изпълнител". Тоест формата за бъдеще време е употребена единствено във връзка с последващото фактическо действие - плащане, което е в изпълнение и представлява правна последица от наложената финансова корекция. Следователно първоинстанционният съд законосъобразно е счел, че оспорването на Уведомително писмо за одобрение № 1230/321 с изх. № 01-0800/1124 от 3.02.2016 г., издадено от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е недопустимо, на основание чл. 159, т. 1 АПК, понеже това писмо не подлежи на обжалване по реда на АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните в касационната и в частната жалба пороци. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основние чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на юридическото лице - ДФ "Земеделие" своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с изискванията на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,