Решение № 416 от 16.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Боева против решение 919 от 12.07.2022 г. по адм. дело 2478/ 2021 г. на Административен съд- Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 929/ 21.11.2002 г. на кмета на община Бургас, с която е одобрен ПУП- ПУР за разширение на гробищен парк- гр. Бургас, засягащ поземлени имоти: 1,11,12 и 16 от масив 74; поземлени имоти 1,2,3,4,5,8,10,11 и 12 от масив 75 и поземлени имоти 1,2,3,13,14,и 15 от масив 76 на землището на гр. Бургас съгласно приложения проект, в частта относно поземлен имот 074011 по плана за земеразделяне на землището на гр. Бургас, идентичен с ПИ с идентификатор 07079.22239 по КККР на гр. Бургас. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли решението на административния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се прогласи нищожността на заповед 929/ 21.11.2002 г. кмета на община Бургас в обжалваната част. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на община Бургас оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело фактически до липса на волеизявление. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспорената заповед 929/ 21.11.2002 г. на кмета на община Бургас, с която е одобрен ПУП- ПУР за разширение на гробищен парк- гр. Бургас, засягащ поземлени имоти: 1,11,12 и 16 от масив 74; поземлени имоти 1,2,3,4,5,8,10,11 и 12 от масив 75 и поземлени имоти 1,2,3,13,14,и 15 от масив 76 на землището на гр. Бургас съгласно приложения проект, в частта относно поземлен имот 074011 по плана за земеразделяне на землището на гр. Бургас, идентичен с ПИ с идентификатор 07079.22239 по КККР на гр. Бургас, не е нищожна. Правилно е преценено, че административният акт е постановен от компетентен съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 128, ал. 3 ЗУТ в ред. ДВ бр. 1/ 2001 г., в сила от 31.03.2001 г. орган. Заключението на съда в този смисъл е направено след преценка на обхвата на плана, като правилно е отбелязано, че планът засяга неурегулирани имоти със земеделски характер в землището на гр. Бургас извън строителните граници на града и които, включително имотът на жалбоподателката, не попадат в територията на населеното място съгласно §5, т. 6 от ДР на ЗУТ. Обстоятелството, че имотът на жалбоподателката се обхваща от одобрения през 1998г. териториалноустройствен план на община Бургас не дава основание за различен извод, тъй като териториалноустройствения план на общината определя или отразява предназначението на териториите според общия начин на тяхното ползване и устройство и включва както населени места и селищни територии, така и земеделски, горски, защитени и нарушени територии. В този смисъл е чл. 36, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), Административният съд законосъобразно приема, че дори имотът на жалбоподателката да попада в строителните граници на гр. Бургас, то кметът на общината отново е компетентен съгласно чл. 128, ал. 3 ЗУТ да издаде заповед с характер на оспорената, тъй като одобреният с обжалвания административен акт ПУП- ПУР обхваща по- малко от три квартала по смисъла на §5,т. 10 ДР на ЗУТ. Правилно и в съответствие със заключенията на вещите лица (основно и допълнително) на допусната съдебно- техническа експертиза, първоинстанционният съд приема, че с оспорената заповед имотът на жалбоподателката се придава към УПИ VII, кв. 4 за гробищен парк, а разделянето на територията на парка на квартали с гробни места е за организацията на територията на урегулирания поземлен имот и не формира квартали по смисъла на §5, т. 10 ДР на ЗУТ. По тези съображения доводите на касационната жалбоподателка в обратен смисъл са неоснователни. Правилно е и заключението, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на изискванията за форма. Актът е писмен и съдържа текстова и графична част, а в обстоятелствената част на заповедта са посочени правните и фактически основания за издаването й. Това мотивира и заключението на административния съд, че не са налице пороци, довели до липса на форма и съответно до нищожност на заповедта. Законосъобразен и обоснован от доказателствата е и изводът, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липса на волеизявление. Изложени са подробни съображения за изпълнението на всички етапи от процедурата по издаване на административния акт, които заедно с изводите, че съобщаването на заповедта не е част от производството по нейното издаване и нарушенията при оповестяването не могат да обосноват нищожност на акта, както и че произнасянето на кмета извън срока по чл. 129, ал. 2 ЗУТ не погасява правомощието му да издаде оспорената заповед и не се отразяват на нейната валидност, се споделят от настоящата инстанция изцяло. Административният съд правилно приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до нейната нищожност. Принципно следва се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени и заповедта е издадена на предвидено в закона основание. Възражението на касационната жалбоподателка, че заповедта е издадена в нарушение на императивната норма на чл. 23 ЗОЗЗ в ред. ДВ бр.28 /2001г., е неоснователно. Съгласно цитирания текст не се допуска върху поливни площи и земи от първа до четвърта категория проектиране и изграждане на обекти за държавни и общински нужди с площ над 100 дка, освен с разрешение на Министерския съвет за всеки отделен случай по предложение на Комисията за земеделските земи. В случая разпоредбата не е нарушена, тъй като с решение 317/ 28.04.2006 г. Министерският съвет на Република България дава разрешение за проектирането и изграждането на обект Разширение на гробищен парк гр. Бургас , предмет на одобрения с оспорената заповед ПУП- ПУР. Доводите на касационната жалбоподателка, че разрешението на Министерския съвет следва да бъде издадено преди одобряване на ПУП ПУР, не намират опора в нормативната уредба. Влезлият в сила ПУП определя конкретното устройство и застрояване на поземлените имоти, предмет на плана (чл. 103, ал. 3 ЗУТ), поради което обратно на поддържаната от жалбоподателката теза, влезлият в сила ПУП- ПУР е предпоставка за изграждане на обект за общински нужди и за промяна на предназначението на земеделските земи (чл. 40, ал. 1 ППЗОЗЗ). Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече че конкретни съображения в този смисъл не са изложени. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства, съобразно доводите на жалбоподателката за нищожност на оспорената заповед на кмета на община Бургас. Съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172а АПК и в него са изложени подробни аргументи в подкрепа на извода, че обжалваният административен акт не е нищожен. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Бургас се обосновава от доказателствата и е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на община Бургас юридическото лице, в чиято структура е административният орган, сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,