Решение № 138 от 26.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 305/2013 г.

Решение № 138 от 26.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 305/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров В срок е постъпило искане от осъдения Я. А.. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 НПК. Атакува се въззивно решение № 108 от 12.10.12 г., постановено по ВНОХД № 182/12 г. по описа на Търговищкия окръжен. С последното е потвърдена присъда № 100 от 28.06.12 г. на РС - гр. Омуртаг. Иска се след възобновяване на делото да се измени постановеното по него решение, като се намали наложеното му наказание. Искането се поддържа в съдебно заседание лично от осъдения и от назначения му служебен защитник. Последният представя и писмени бележки. Прокурорът счита искането за неоснователно и пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, доводите и становищата на страните, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО. С цитираната присъда А. е признат за виновен, че за времето от 30.09.10 г. до 03.10.10 г. в три населени места, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, самостоятелно и в съучастие с подсъдимия И. Д. извършил кражба на вещи и пари на обща стойност 2 498.45 лв. от владението на Х. Д., Д. И. и А. Й.. На осн. чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода. С присъдата е осъден и И. Д. С въззивното решение присъдата е потвърдена. За извършеното от А. престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. На осъденият е наложено наказание, което е значително под средния размер, въпреки че съдилищата по фактите не са приели смекчаващи отговорността обстоятелства. Посочените от защитата такива - признаване на вината, изразеното съжаление и здравословното му състояние, не могат да послужат като основание за намаляване на и без това занижената му санкция. По делото е установено, че А. е лекуван в затворническата болница гр. София по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода по предходно осъждане. След изписването му от болницата му е даден отпуск до 29.09.10 г. Вместо да се завърне в затвора гр. Ловеч, той на 30.09.10 г., 01.10.10 г. и на 02.10.10 г. в три населени места е извършил дръзки кражби, обединени при условията на продължавано престъпление. При тези факти затворническият режим не препятства лечението му, а срок на наказание под наложения му с присъдата не би постигнал целите по чл. 36 с оглед съдебното му минало с единадесет осъждания. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,