Решение № 4776 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2895/2009 г.

Решение № 4776 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2895/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Вилям Костов Попов от гр. София срещу изричен отказ на министъра на вътрешните работи обективиран в решение № I-1623/27.01.2009 г., да уважи искането на жалбоподателя за достъп до обществена информация. В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на административния акт. Направено е искане от Попов за отмяна на на обжалваното решение, признаване правото му на достъп до търсената информация, както и административния орган да бъде осъден да я предостави в поисканата със заявлението форма и да му заплати разноските по делото. Ответната страна - министъра на вътрешните работи, не взема становище. Върховният административен съд трето отделение, в настоящия си състав приема жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. С оглед на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Административното производство е започнало с подаването от страна Вилям Костов Попов на писмено заявление до министъра на вътрешните работи, с вх. № М-339/14.01.2009, с което в шест отделни пункта е посочена търсената от заявителя информация, касаеща различни аспекти: общ брой доставени и предоставени за нуждите на МВР моторни превозни средства, за периода - 1990 до 2008 г., включително - по вид, обща и единична стойност; източници на финансиране; начин на доставка; списък на всички поделения които са получили МПС. Изричен отказ да бъде уважено искането за достъп е постановено на 27.01.2009 г. Като по пунктове 1, 2, 4 и 6 от заявлението, отнасящи се съответно: пункт първи - "общ брой доставени МПС - по видове - леки коли, мотоциклети, други специализирани МПС, стандартни, бронирани и т. н./марка"; пункт втори - "обща стойност на МПС по горната т. 1"; пункт четвърти - "доставени МПС по години-бройки по марки и видове, със съответната единична цена"; пункт шести - "списък на всички поделения, заведения, институции и др. към МВР /които могат да са различни за различните години/, които са получили МПС- брой, година, марка, вид сума /стойност/". Постановените откази по пунктове, административния орган е мотивирал по следни начин: Налице са основанията за отказ, предвидени в чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация - търсената информация е държавна тайна- доколкото искането включва данни за специализирани МПС, представляващи специална техника, ползвана от службите за обществен ред, включително и МПС, с които е оборудвана Главна дирекция - "Гранична полиция"- и представляват елемент от оперативните възможности за охрана на държавната граница. За искането по пунктове - 3 и 5-източници на финансиране и начин на доставка - отказът е мотивиран с факта, че в други закони е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространение на информация, а именно Закон за Сметната палата и Закон за обществени поръчки. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е неоснователна, а отказът законосъобразен. Така както е формулирал искането си по пунктове 1,2, 4 и 6- търсената от Попов информация обобщена справка за всички доставени МПС на всички структури на министерството на вътрешните работи - съгласно приложение № 1 от Закона за защита на класифицираната информация - т. 7, а именно "Данни за вида, нивото на снабденост и качествата на специална техника, въоръжение, боеприпаси, защитни средства, уреди и материали, използвани от службите за сигурност и от службите за обществен ред. "- е информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. Законосъобразно е постановения отказ по заявлението, в частта му и по останалите точки-3 и 5- за предоставяне на информация относно източник на финансиране и начина на доставка- правилно е съобразено от съда наличието на специален, законоустановен начин и ред за осъществяване на финансов контрол върху тези разходи и за достъп до данните от поисканата информация. В случая е осъществена хипотезата на предложение второ на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, според която всеки гражданин на Р България има право на достъп до обществена информация при условията и реда на ЗДОИ, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсенето, получаването и разпространяването й. Предвид наличието на уредба в специален закон относно проверката, финансовия контрол и предоставянето на данни за разходите, направени за сметка на държавния бюджет, правилна е осъществената от съда преценка за законосъобразността на отказа в тази му част. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 5 и чл. 36 ЗСП, именно Сметната палата е органа, осъществяващ одит на държавния бюджет и във връзка с тази си дейност извършва финансов одит по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗСП (проверка на сметките и финансовата документация с цел установяване законосъобразността и редовността на водената счетоводна отчетност, както и законосъобразността на събирането, съхраняването, управлението, разходването и отчитането на имущество). Според разпоредбите на чл. 44, чл. 46 и чл. 50 ЗСП, Сметната палата осъществява одит и заверка на годишните финансови отчети на бюджетните организации, внася в Народното събрание доклади за резултатите от извършените одити, след което отчетите и тези доклади се огласяват и публикуват в служебния бюлетин и интернет страницата на палатата- /откъдето Попов би могъл да почерпи нужната му информация/. Анализът на горепосочените разпоредби и формулировката на направеното от касатора искане за предоставяне на търсената информация, налагат извод за правилността на съдебното решение, с което е потвърден като законосъобразен отказ, постановен на основание чл. 4, ал. 1 ЗДОИ. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение, в настоящият съдебен състав