Решение № 1274 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7993/2015 г.
ВАСIII отделение08.02.2016 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Благородка Маркова Арсова от гр. София, чрез пълномощника адв. Владимир Григоров, срещу Решение № 438 на Министерски съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски Околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 " и обект "Път II-18 Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+ 300- изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства на територията на Стилична община, област София, в частта на определения размер на паричното обезщетение за отчуждаваната част в размер на 1,916 дка от имот с № 1324.30, селскостопанска територия, с начин на трайно ползване нива, целият с площ 3,950 дка, находящ се в кв. Требич, район "Надежда", за което е определено парично обезщетение в размер на 22705,00 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1274 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7993/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), образувано по жалба на Благородка Маркова Арсова от гр. София, чрез пълномощника адв. Владимир Григоров, срещу Решение № 438 на Министерски съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски Околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 " и обект "Път II-18 Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+ 300- изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства на територията на Стилична община, област София, в частта на определения размер на паричното обезщетение за отчуждаваната част в размер на 1,916 дка от имот с № 1324.30, селскостопанска територия, с начин на трайно ползване нива, целият с площ 3,950 дка, находящ се в кв. Требич, район "Надежда", за което е определено парично обезщетение в размер на 22705,00 лв. Твърди се, че обезщетението е незаконосъобразно определено и не отговаря на критериите за равностойно обезщетение. Иска се увеличаване на определеното обезщетение. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България и заинтересованите страни - министърът на МРРБ, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган, е правилна и законосъобразна, извършена от лицензиран оценител на имоти и направена в законоустановените срокове. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, пред вид приложеното по делото известие за доставяне, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 АПК относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от компетентен административен орган - Министерски съвет. То има законоустановеното съдържание по чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите; видът и местонахождението им; отчуждаваните части, стойността на обезщетението, което се следва и получателя му. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението - чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС, описани в приложението. Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до Министерски съвет с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. Изводът е, че процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. По искане на жалбоподателката с определение от 22.07.2015 г. съдът е назначил вещо лице, съответстващо на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС, което да извърши справка и проучване на сделките в АП, да направи изчисления и да даде оценка предвидените за отчуждаване 1.916 дка от процесния имот по допустимите методи, включително оценка по чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Със същото определение съдът е указал на жалбоподателката да внесе сумата в размер на 200 лева, в 7-дневен срок от уведомяването, представляваща депозит за съдебно-оценителната експертиза. На 19.08.2015 г. призовка, в едно с определението на съда е получена от пълномощника на жалбоподателката на посочения съдебен адрес. На 18.01.2016 г. е проведено открито съдебно заседание, на което съдът е констатирал, че въпреки дадените на жалбоподателката указания, определеният депозит за вещото лице не е внесен, поради което съдът е заличил допуснатата съдебно-оценителна експертиза. Предвид изложеното настоящият състав намира, че възражението на Благородка Арсова относно определената цена за отчуждения й имот, засегнат от решението на Министерски съвет, е останало недоказано. В тежест на жалбоподателката е да установи твърденията си за незаконосъобразност на определения размер на обезщетението за отчуждената част от процесния имот, с което последната не се е справила поради процесуална пасивност и невнасяне на депозит за вещо лице. При така установеното съдът приема, че определеното от административния орган обезщетение е законосъобразно, поради което жалбата като недоказана и съответно неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд