Решение № 12434 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4613/2010 г.

Решение № 12434 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4613/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 217/5.02.2010 г., постановено по адм. д. № 3024/2009 г. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД гр. Варна, представлявано от управителя Миглена Стефанова Бояджиева срещу Постановление на директора на "Инспекция по труда" гр. Варна за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Наталия Дамянова Гинева и "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД гр. Варна и предписанието за предложение за сключване на трудов договор между същите лица от началото на възникване на трудовото правоотношение 01.10.2009 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД гр. Варна с оплакване, че е постановено в нарушение на материалния закон и допуснато нарушение на процесуалните правила. Моли същото да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, като оспореното постановление бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а разгледана по същество, за неоснователна. Първоинстанционният съд е осъществил съдебен контрол за законосъобразност на оспореното постановление на директора на "Инспекция по труда" гр. Варна за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Наталия Дамянова Гинева и "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД гр. Варна, издадено по реда на чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Неоснователно е възражението в касационната жалба за постановяване на решението при съответствие с материалния закон и необоснованост. Съдът е обсъдил съдържанието на представения по делото граждански договор между Наталия Дамянова Гинева (изпълнител) и "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД гр. Варна (възложител) и обосновано е възприел становището на административния орган, че се касае за прикриване на трудово правоотношение. Независимо от факта, че формално в договора не фигурират реквизитите, задължителни за трудовия договор - работно време, наименование на длъжността, трудово възнаграждение, действителната воля на страните и съдържанието на действителното правоотношение е изпълнението на функции по трудово правоотношение. По делото е приета като доказателство декларация от 06.10.2009 г., подписана от Наталия Гинева по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, според който текст - контролните органи, в рамките на своята компетентност имат право да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, включително и данни за заплащането на труда. В този документ Гинева е отразила, че работи като "мед. сестра", с работно време "от 7.30 до 7.30" и с почивен ден "по график", за което получава възнаграждение от 200 лв. В потвърждение на тези обстоятелства по делото се намира утвърден график за м. октомври 2009 г., в който Н. Гинева фигурира наред с останалия медицински персонал, с конкретни дни за работа, почивка и дежурства. Неоснователни са твърденията на медицинското заведение, че хосписа не е работодател, а между него и Наталия Гинева е сключен облигационен договор за изработка по предоставяне на медицински грижи, което тя извършва на свой риск. Между трудов договор и облигационен договор за изработка, съществуват съществени различия по съдържание, независимо от формата, в която са сключени. Трудовият договор има за предмет предоставянето на работна сила от работника за продължителен срок от време, а при договора за изработка се дължи конкретен резултат. При трудовия договор работникът е в зависимост от условията, поставяни от работодател и е задължен да спазва определените с договора ред, трудова дисциплина и работно време, в случая и утвърдения график за работа, а при договора за изработка изпълнителят дължи само уговорен конкретен краен резултат, без да е обвързан организационно с поръчващия. И при двата вида договори се дължи възнаграждение, но то се различава по естеството си, тъй като уговореното трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно, докато възнаграждението, което дължи поръчващия, се изплаща след приемане на изработката. Правилно при тези данни по делото съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД гр. Варна срещу процесното постановление на гл. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда - Варна" за обявяване за трудово правоотношението с Наталия Дамянова Гинева, на правно основание чл. 405а ал. 2 от КТ, като дадените задължителни предписания също съответстват на материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,