Решение № 7890 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2850/2010 г.

Решение № 7890 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2850/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница "Аерогара София", чрез процесуалния представител юрисконсулт Станимир Алексиев, против решение № 100/23.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1919/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 678/11.11.2008 г. на началника на митницата. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е отменил обжалваното митническо решение, като е приел, че при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Според касатора, проверка по чл. 102 ППЗМ може да се извърши, както преди вдигането на стоките, така и след това за събиране на допълнителни данни за митническата облагаема стойност. Дружеството - вносител на стоката не е представило всички документи, които са поискани от митническите органи във връзка с опровергаване на съмненията за занижаване на митническата стойност, като представените в тази връзка международен договор и износна митническа декларация, не са достатъчни. Касаторът поддържа също, че с решението правилно митническата облагаема стойност е определена по реда на чл. 36 ЗМ и чл. 30 от Митническия кодекс на Общността /МКО/ въз основа на данните от системата "ТРИМИС" относно осъществен внос на сходни стоки от приблизително същия период от време, като процесния. По съображения в този смисъл, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против митническото решение. В писмените бележки на пълномощника се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответникът по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София, представлявано от управителя Таня Нешева Гицова, чрез пълномощника адв. Мариана Айдарова, оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат подробни съображения за правилност на решението и се претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно, след като от събраните по делото доказателства е установено, че определянето на нова митническа облагаема стойност е осъществено при нарушение на процесуалните правила по чл. 102, ал. 2 и чл. 155 ППЗМ и на изискванията по чл. 35 и чл. 36 ЗМ. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено по жалба на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД решение № 678/11.11.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, с което за част от внесените стоки по ЕАД № 08ВG005102Н0024754 от 25.04.2008 г. е определена нова митническа стойност общо в размер на 19217,16 лв. и са определени задължения за ДДС в размер на 1862,17 лв., ведно с дължимите лихви. За да постанови това решение съдът е приел, че при определянето на новата митническа стойност са допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 ППЗМ, като изпратеното до дружеството - вносител писмо с искане за представяне на допълнителни доказателства във връзка с определяне на митническата облагаема стойност на внесените стоки, не е получено от адресата, не е направено и уведомяване на същия за мотивите, на които се основават съмненията относно митническата стойност и не му е дадена възможност да отговори. Нарушени са също изискванията по чл. 155, ал. 4 и ал. 6 ППЗМ във връзка с взимането на проби от стоките. Съдът е приел, че оспореното митническо решение е издадено при нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗМ, като в тази връзка е посочил, че продадените стоки са описани по вид, брой и единичната цена в издадената търговска фактура № 198195/22.04.2008 г., в която е посочена и общата сумата, подлежаща на плащане. Тези данни съответстват на отразеното в износната митническа декларация. Представени са разходни касови ордери за плащането, уведомление за плащането от доставчика в Турция, уведомление за закриване на фактурата във връзка с осъщественото плащане, както и документи от счетоводството на българското дружество за отчитане на сделката и плащането по нея. Наред с това, от представения ревизионен акт № 2000805013/12.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД се установява, че правомерно е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по всички вносове на дружеството от Турция, за които същото притежава митнически декларации. Съдът е направил извод, че не е налице основание за определяне на нова митническата стойност по реда на чл. 36 ЗМ, тъй като от доказателствата по делото е установено, че декларираната стойност е определена в съответствие с изискванията по чл. 35 ЗМ. Посочил е, че само при невъзможност митническата стойност да се определи по реда на чл. 35 ЗМ, следва са се премине към определянето й по чл. 36 ЗМ, съответстващ на чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент № 2913/92 на Съвета, а в конкретния случай не са налице такива обстоятелства. Наред с това, съдът е изложил, че неправилно митническите органи са определили стойността на внесените стоки по чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, без да се съобразят, че е следвало последователно да изключат приложението на предходните по ред методи, съгласно изискването по чл. 36, ал. 1 ЗМ. Във връзка с представената по делото извадка от система "ТРИМИС", съдът е изложил подробни съображения, че не отговаря на изискванията по чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ относно периода на осъществените вносове, които са изследвани, тъй като касае вносове от 2007 г., а процесния внос е от средата на 2008 г.; изложил е също, че за част от стоките по отделните позиции в ЕАД не са налице никакви данни, или предоставените са неточни и не съдържат индивидуализиращи признаци на стоките; липсва отразяване на общия брой внесени стоки, което препятства преценката относно най-голямото сборно количество от внасяните стоки в общността. Така постановеното решение е правилно. От представените по делото доказателства се установява, че е сключен международен търговски договор от 10.02.2008 г. между "Левсан Амбалаж Тамбаа Санайъ ве Теджаре Аноним Шикрети" - Истанбул, Турция като продавач и "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, като купувач, който има характера на рамково споразумение, доколкото е уговорено, че стоките като наименование, асортимент, количество и цена следва да се договарят допълнително. В съответствие с клаузите на този договор - чл. 3 от същия, единичната цена на всяка стока, предмет на внос и общата цена, подлежаща на плащане, се определят от издадените от продавача на купувача търговски фактури. В случая тази стойност е посочена в издадена фактура № 198195/22.04.2008 г., както правилно е приел първоинстанционният съд. От правна страна, в разпоредбата на чл. 35 ЗМ, съответстващ на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913 от 10.12.1992 г. на Съвета относно създаване на МКО, е предвидено, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната стойност, която реално е платена или подлежаща на плащане, коригирана по чл. 38 ЗМ, съответно чл. 32 и 33 от Регламента. Само в случай, че тази стойност не може да се определи по чл. 35 ЗМ, се преминава към определянето й по реда на чл. 36 ЗМ, съответстващ на чл. 30 от Регламента, в поредността на методите по ал. 2, т. 1 - 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано основанието, поради което не е приета декларираната стойност на внесените стоки. Тази стойност съответства на стойността, посочена в представената по делото търговска фактура, която е реално платена на продавача съгласно представените РКО и уведомление от продавача за това, че е получил сумата по фактурата, с което е закрита процесната фактура № 198195/22.04.2008 г. Наред с това, установено е, че в счетоводството на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД платената сума е надлежно осчетоводена. Следователно, от една страна е установено каква е договорената и реално подлежаща на плащане цена, а от друга страна е установено, че тази цена е реално платена от купувача и съответно получена от продавача. Предвид това, стойността на внесената стока може да бъде определена по реда на чл. 35 ЗМ и митническите органи неправилно са достигнали до извода, че митническата облагаема стойност следва да бъде определена по реда на чл. 36 ЗМ. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е констатирал, че са допуснати нарушения на административно производствените правила по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 ППЗМ във връзка с изискванията за уведомяване на вносителя на стоките за възникналото съмнение и основанията за това, за предоставянето на възможност същият да даде отговор и да представи доказателства. След като митническата облагаема стойност е правилно определена по реда на чл. 35 ЗМ, то приложението на чл. 36 ЗМ е незаконосъобразно. Наред с това, допуснати са нарушения и при прилагането на чл. 36 ЗМ, като на първо място не е спазено изискването за определяне на стойността чрез последователно прилагане на разпоредбите на чл. 36, ал. 2, т. 1 - 4 ЗМ, което изрично е предвидено в чл. 36, ал. 1 ЗМ. На следващо място, приложението на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ също е необосновано, като изложените от първоинстанционния съд съображения в тази връзка са обосновани и правилни. Приложената към преписката извадка от системата "ТРИМИС", с която е обосновано приложението на метода по т. 3, не отговаря на изискването за определяне на стойността въз основа на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки по сделки с несвързани лица, тъй като липсват данни за тези количества. Справката не отговаря на изискването по чл. 75, ал. 1 ППЗМ продажбите да са осъществени по същото или приблизително по същото време, по което се внасят стоките. Наред с това изобщо липсват данни за някои от стоките. Предвид изложените съображения, в случая не е установено наличие на основание за неприемане на декларираната митническа стойност по чл. 35 ЗМ, съответстващ на чл. 29 от Регламент 2913/92, както и за определяне на нова митническа стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, съответстващ на чл. 30, § 2, б. "в" от Регламента. Обжалваното митническо решение е незаконосъобразно и като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на касатора за възлагане на разноските на другата страна, поради представянето на доказателства в съдебното производство, е неоснователна. Както се посочи по-горе, поради допуснатите процесуални нарушения в хода на административното производство е било ограничено правото на дружеството на защита. Поради това представянето на доказателства в съдебното производство не следва да бъде санкционирано с възлагане на разноските. Искането на касатора за връщане на делото за произнасяне от горестоящия административен орган е неоснователно, тъй като административният контрол в случая не е задължителен и осъществяването му не представлява условие за допустимост на съдебното производство. При този изход на спора и направеното искане от ответника по касационната жалба, на същия следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 150 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, първо отделение