Решение № 10678 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11405/2016 г.

Решение № 10678 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11405/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Херку Милко Танев" със седалище и адрес на управление гр. Пловдив и Тодор Милков Танев от гр. Пловдив, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 5238 от 19.07.2016 г. постановено по административно дело № 11439 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град (АССГ) В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени жалбите на ЕТ "Херку Милко Танев" и Тодор Милков Танев срещу Решение № 210/20.08.2015 г. на председателя на Патентното ведомство. Касационните жалбоподатели навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че марката следва да бъде заличена на основание чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "б" от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) тъй като авторското право върху промишления дизайн е възникнало в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Дизайнът е обективиран в публичното пространство в хипотезата на чл. 2 ЗАПСП, като датата на подаване на заявката за неговата регистрация е от 11.06.2011 г. Неправилно и неясно защо, първоинстанционният съд е приел, че по дизайна предмет на авторско право няма изображение идентично или сходно на спорния знак "НМТ/ХМТ". В съдебното производство е доказано по безспорен начин, че Тодор Милков Танев е притежател на дизайн № 6763/23.06.2008 г. Този дизайн визира мотокари под наименованието "НМТ", регистриран по предвидения в Закона за промишления дизайн (ЗПрД) начин. Съдът не е обсъдил в мотивите си голяма част от наведените от жалбоподателите възражения. Именно поради единството между правото на промишлен дизайн и възникналото право върху по-ранната марка "ХМТ/НМТ" на касаторите в хипотезата на чл. 12, ал. 6 във вр. с чл. 50а, ал. 1 ЗМГО - и двете възникнали с по-ранна дата от заявяването на процесната марка, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Председател на Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът - "ИПО" ООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски, за които представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В хода на настоящото касационно производство жалбата на "ХМТ Груп" ЕООД е оттеглена и съдебното производство по отношение на тази страна е прекратено с влязло в сила определение от открито съдебно заседание от 12.06.2017 г. По изложените съображения, доводите на процесуалния представител на касаторите свързани с правата на тази страна, няма да бъдат разгледани и ще бъдат обсъдени мотивите на първоинстанционния съд свързани с правата на касаторите в настоящото производство. С решението на АССГ в обжалваната му част, са отхвърлени жалбите на ЕТ "Херку Мил ко Танев" и Тодор Милков Танев срещу Решение № 210/20.08.2015 г. на председателя на Патентното ведомство и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по искане на жалбоподателите с вх. № 70-00-2746/17.03.2014 г. за заличаване регистрацията на комбинирана марка с рег. № 84661 "НМТ", на основание чл. 26, ал. 3, т. 3, т. 5, б. "б" и б. "г" и т. 6 ЗМГО. В искането са изложени следните твърдения: Тодор Танев е притежател на по-ранно право на индустриална собственост - промишлен дизайн с рег. № 6763, който визира авторски модел на мотокар под наименование "НМТ" и който е регистриран по реда предвиден в Закона за промишления дизайн (ЗПрД). През 2007 г. търговецът ЕТ "Херку Милко Танев" е започнал производство на нов модел мотокар с наименование "ХМТ - Серия 2" (с товароподемност от 3 до 5 тона), чийто дизайн е обект на индустриална собственост по заявка вх. № 8999. За времето от заявяване на промишления дизайн до м. септември 2009 г. ЕТ "Херку Милко Танев" е произвел 16 бр. мотокари с регистрирания дизайн № 6763. Създаденото по-късно търговско дружество "ХМТ Груп" ООД е продължило да произвежда мотокари от модела "НМТ"/"ХМТ". През м. март 2011 г. "ИПО" ООД закупува от "ХМТ Груп" ООД един мотокар "ХМТ - серия 2/50 Д", с дизайн идентичен с този, регистриран с № 6763. В края на 2011 г. Иван Георгиев Попов - съдружник в "ИПО" ООД, става съдружник и в "ХМТ Груп" ООД и следователно при заявяване на процесната марка е имал качеството на "агент" или "представител" на притежателя на марката, по смисъла на чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗМГО. През 2010 г. търговецът "ХМТ Груп" ООД е възложил на Тодор Милков Танев, в рамките на трудовото му правоотношение да създаде модел мотокар "ХМТ ДРТ". За удостоверяване на авторското му право върху мотокар модел "ХМТ ДРТ" Танев е заверил нотариално съответната техническа документация на 13.02.2013 г. Дизайнът на мотокар модел "ХМТ ДРТ" е разработен с авторския труд на Тодор Милков Танев през 2010 г. и е обект на закрила от Закона за авторското право и сродните му права - чл. 41, ал. 1 (ЗАПСП). Производството се е развило по реда на чл. 42 - чл. 46 ЗМГО и след размяната на възражения и становища между страните състав от отдел "Спорове" изразява становище за отхвърляне на искането като неоснователно. Административното производство приключва с постановяване на оспорваното решение на председателя на Патентното ведомство. При така установените факти, от правна страна съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съставът на АССГ е приел за законосъобразен извода на административния орган, че в случая не са били налице предпоставки за заличаване на процесната марка по чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗМГО. Нито един от жалбоподателите не твърди, нито ангажира доказателства да е притежател на по-ранен знак "НМТ", който е получил закрила в някоя страна - чл. на Парижката конвенция. Съдът е посочил, че както в производството пред ПВ, така и в съдебната фаза, не са ангажирани каквито и да е доказателства между някой от жалбоподателите и заинтересованата страна "ИПО" ООД - притежател на процесната комбинирана марка рег. № 84661 "НМТ", да е съществувало търговско сътрудничество, което да поражда връзка на довереник, като поставя върху заявителя пряко или косвено основно задължение за доверие и лоялност въз основа на интересите на собственика на марката. За целите на ЗМГО за "агент", "представител" следва да бъде приемано всяко физическо или юридическо, което действа или трябва да действа в интерес на притежател на марка, независимо дали се намира с него в правна или само фактическа връзка по отношение на стоките и/или услугите, означени с марката. Такава връзка между "ИПО" ООД и който и да е от жалбоподателите не се установява. Обоснован е извод за законосъобразност на приетото от административния орган, че в случая не са били налице предпоставки за заличаване на процесната марка по чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "б" и б. "г" ЗМГО. Съдът е приел за безспорно установено със събраните писмени доказателства, че Милко Тотев Танев (действащ като ЕТ "Херку Милко Танев") е носител на по-ранно авторско право върху произведенията на изобразителното изкуство "дизайн на мотокар", а жалбоподателите ЕТ "Херку Милко Танев" и Тодор Милков Танев са притежатели на по-ранни права на индустриална собственост върху промишлени дизайни, съответно с рег. № 4093, рег. № 6763 и рег. № 7519. Тези по-ранни права обаче, не се засягат от регистрирането и използването на процесната марка. Обектите на по-ранна закрила на авторското право и на правото на индустриална собственост, представляват обемни триизмерни тела - мотокари, които включват шаси, повдигателна уредба, кабина, седалка и волан за управление и по тях няма изображение идентично или сходно на спорния знак "НМТ"/"ХМТ". От друга страна процесната марка представлява елипса с червен контур в центъра на която е разположен словният елемент "НМТ", изписан с лек наклон вдясно с удебелени букви в червен цвят, оградени с тънък черен контур. По изложените съображения жалбите са отхвърлени. Решението е правилно. Правният интерес на Тодор Милков Танев се свързва с притежавания от него дизайн с peг. № 6763 "Мотокар", а този на ЕТ "Херку - Милко Танев" с факта, че едноличният търговец произвежда авторски модели на мотокари, които са защитени с дизайн с peг. № 6763 "Мотокар", чийто автор е лицето Милко Тотев Танев. ЕТ "Херку - Милко Танев" е спечелил златен медал на 57-ия Международен технически панаир, гр. Пловдив, 2001 г., с представянето на модел на мотокар с регистриран дизайн с peг. № 4093/2000 г., също с автор Милко Танев. От представените по делото свидетелства за регистрации на промишлени дизайни, както и от данните в регистъра на Патентно ведомство може да се приеме, че към датата на заявяване на промишлени дизайни с рег. № 6763 "Мотокар" - 11.06.2007 г., рег. № 7519 "Мотокар" - 25.05.2009 г. и рег. № 4093 "Мотокар" - 15.05.2000 г., вече са възникнали авторски права върху тях и че носител на тези права е лицето Милко Тотев Танев, посочен като автор в свидетелствата и регистъра. Неоснователни се явяват изложените в касационната жалба възражения за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Необсъждането от съда на ирелевантни за предмета на спора доводи на страните не е нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗМГО, регистрацията на марката се заличава, когато марката е регистрирана на името на агент или представител на притежателя без неговото съгласие. Процесната марка с peг. № 84661 "НМТ" е комбинирана. Марката е заявена на 03.04.2012 г. и е регистрирана на 23.05.2013 г. за стоки от клас 12 и услуги от класове 7 и 42 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). Срокът на действие на регистрацията на марката изтича на 03.04.2022 г. В съответствие с § 1, т. 14 от ДР на ЗМГО, "Агент или представител" за целите на чл. 26, ал. 3, т. 3 е всяко лице, което действа или трябва да действа в интерес на действителния притежател на марка въз основа на правна или фактическа връзка с него по отношение на стоките или услугите, означени с марката. По делото не са представени доказателства касаторите да са притежатели на по-ранна регистрирана марка "НМТ"/"ХМТ", която да е получила закрила в страна - членка на Парижката конвенция. Доколкото един от кумулативните елементи на чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗМГО не е налице, то правилно искането за заличаване на процесната марка на това основание е прието за неоснователно, както е посочил и първоинстанционният съд. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "б" и б. "г" ЗМГО, регистрацията на марката се заличава, когато използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално авторско право или право на индустриална собственост. Възможността едно лице да забрани използването на дадена марка въз основа на по-ранно авторско право произтича от предвиденото в чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП изключително право на автора да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които ЗАПСП разпорежда друго. Според чл. 35 на с. з. произведението се използва само след предварителното съгласие на автора, освен когато ЗАПСП предвижда друго, следователно, за да бъде уважено искането на това основание, молителят следва да докаже, че притежател на авторско право и че марката възпроизвежда съществени негови елементи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти. В съответствие с чл. 3, ал. 1 ЗПрД, промишлен дизайн, е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Правилно съдът е установил, че Милко Тотев Танев (действащ като ЕТ "Херку Милко Танев") е носител на по-ранно авторско право върху произведенията на изобразителното изкуство "дизайн на мотокар", а жалбоподателите ЕТ "Херку Милко Танев" и Тодор Милков Танев са притежатели на по-ранни права на индустриална собственост върху промишлени дизайни, съответно с рег. № 4093, рег. № 6763 и рег. № 7519. От представените по делото свидетелства за регистрация на промишлен дизайн и регистъра на Патентно ведомство се установява, че обектите на по-ранна закрила на авторското право и на правото на индустриална собственост, представляват обемни триизмерни тела - мотокари, които включват шаси, повдигателна уредба, кабина, седалка и волан за управление и по тях няма изображение идентично или сходно на спорния знак. Обстоятелството, че в последствие върху мотокарите е поставян такъв знак, не означава, че последния се ползва от закрилата на авторското право или на правото на индустриална собственост. Твърденията на касаторите, че надписът "НМТ" е неразделна част от регистрирания дизайн не кореспондират на събраните по делото писмени доказателства. По тези съображения, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, описаните по-ранни права, не се засягат от регистрирането и използването на процесната марка и обсъждането на останалите възражения на касаторите е безпредметно. Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от ответниците искане, на основание чл. 226 АПК във вр. с чл. 143 АПК касаторите следва да заплатят на ответника - председател на ПВ разноски в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ и на ответника "ИПО" ООД разноски в размер на 600 лева платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение