Решение № 1733 от 16.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Админстративнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на С. Георгиев от гр. Долна баня, чрез адв. Москов, срещу решение 619 от 20.06.2022 г., постановено по адм.д. 1186/2021 г. по описа на Административен съд София област /АССО/, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед РД-15-324/26.10.2021 г. на кмета на Община Долна баня. С доводи за незаконосъобразност се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Долна баня, чрез адв. Саздов в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно.Претендира присъждане на сторени разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания, като предлага решението да бъде потвърдено. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена служебна проверка за правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед РД-15-324/26.10.2021 г. на кмета на Община Долна баня, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконни строежи, както следва: масивен гараж с площ 47 кв.м. и височина 2.50 м., навес с площ 45 кв.м. и височина 3 м. и спомагателно помещение с обслужваща функция за парно-котелно отопление с площ 4 кв.м. и височина 2.50 м., изградени в УПИ XII-46, без одобрени инвестиционни проекти и издадени разрешения за строеж. Прието е , че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазена административна процедура и съответност на визираното правно основание за изяснената фактическа обстановка. Обсъдени са в съвкупност събрани по делото доказателства за периода на изграждане на постройките, конкретните параметри на застрояване и евентуална допустимост с оглед действалите технически правила и норми и периода на изграждане на незаконните строежи. Прието е от административният съд, че категорично се касае за строежи по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от пета и шеста категории, с описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство,потвърдени от заключението на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, която сочи на несъвместимост на трите строежа с техническите правила и норми. Обоснован е краен извод, че строежите не попадат в режим на търпимост, както по §16, ал.1, ал.2 и ал.3 ПР на ЗУТ, така и по §127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като са изградени след 2001г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконни строежи с описаните в констативния акт и процесната заповед площи, местонахождение и характеристики, изградени в нарушение изискваният на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ във вр. с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата инстанция, така и в настоящото производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което съставлява самостоятелно и достатъчно основание за издаване на процесната заповед. Гореописаните незаконни строежи не се ползват от режим на търпимост с оглед безспорно доказания период на изграждането им- след 31.03.2001 г. Неоснователни са касационните оплаквания, че досежно навеса не се изисква разрешение за строеж, доколкото същият не отговаря на характеристиките на лека постройка по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, тъй като навесът не отговаря на характестиките за преместваем обект по §5, т. 80 ДР на ЗУТ. Видно от събраните доказателства, в това число и експертно заключение, навесът съставлява строеж, а не преместваем обект с оглед начина му на изграждане и невъзможността да бъде преместен в цялост- с трайно прикрепени към земята дървени носещи колони, едноскатна дървена покривна конструктция, гофрирана стоманена покривна покривка с монтирани улуци и водосточни тръби и монтирана масивна дървена двукрила врата откъм улицата. Следователно процесният навес не попадат в приложното поле на т.80, §5 от ДР на ЗУТ с оглед техническите си характеристики и не отговаря на изискванията на чл.56, ал.1 ЗУТ по предназначението си. Твърденията в касационната жалба,че гаражът е бил изграден още преди 1995г. и само е реновиран впоследствие са в противоречие с констатациите на експертизата, които сочат на частично изграждане на нови стени покрив и т.н. на мястото на съществувал в годините назад гараж. Доводите за владението на имота, в който се намират процесните незаконни строежи се явяват ирелевантни в настоящето производство. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба- оставена без уважение. Предвид изхода на спора и надлежно и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи реално направените разноски за настоящата инстанция, но тъй като доказателства за такива не са ангажирани от ответника, не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,