Решение № 202 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12841/2016 г.

Решение № 202 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12841/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н. против решение № 1792 от 11.10.2016 г. по адм. дело № 1053/2016 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-101/15.04.2016 г. на директора на Териториално поделение на националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П. за потвърждаване на разпореждане № 5312108460/2140-15-459/22.12.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на Недев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като всички изисквания за пенсиониране са изпълнени. Моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който да му бъде отпусната пенсия. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - П. оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд - П. да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - П. е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - П. Правилно е заключението, че административният акт е постановен от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът на съдебния състав за съответствие на оспореното решение на директора на ТП на НОИ- П. с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. Установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (02.09.2015 г.) жалбоподателят е на 61 години, 6 месеца и 10 дни и има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 30 години, 05 месеца и 25 дни, от които 5 години, 07 месеца и 21 дни, положен при условията на първа категория; 13 години, 00 месеца и 28 дни осигурителен стаж от втора категория труд и 4 години, 8 месеца и 25 дни осигурителен стаж при условията на трета категория труд. При тези факти правилно първоинстанционният съдебен състав приема, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст и издаденият в този смисъл административен акт е законосъобразен. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО регламентира преференциален режим за пенсиониране, като дава възможност лицата, полагали труд при специфична вредност и тежест, да се пенсионират преди да навършат възрастта, предвидена в чл. 68 КСО. Същевременно посоченият текст въвежда три кумулативни условия за пенсиониране, като предвижда, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, до 31 декември 2015 г. включително, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. След анализ на текста аргументирано съдът приема, че жалбоподателят не отговаря на изискването за общ сбор на осигурителен стаж и възраст, поради което предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО не са изпълнени. Правилно е и заключението, че независимо, че трудовата дейност на Недев е преустановена на 13.09.1996 г., при действието на Закона за пенсиите (отм.), жалбоподателят не отговаря на изискванията за пенсиониране и по този закон. В този смисъл законосъобразно са обсъдени разпоредбите на § 12, § 13 и § 14 от ПЗР на Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО), сега със заглавие Кодекс за социално осигуряване. В съответствие с § 2, ал. 1 от ПЗР на КЗОО, според който лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени до 31 декември 1999 г. и са придобили право на пенсия по отменения Закон за пенсиите, могат до 30 юни 2000 г. да се пенсионират при условията на отменения закон, ако това е по-благоприятно за тях, е и изводът на първоинстанционния съд, че Недев не отговаря на изискванията, тъй като не е удовлетворявал условието за възраст, предвидено в чл. 2 "б" от ЗП (отм.), а именно 57 години. Доводът на жалбоподателя, че след като на 10.12.2010 г. е навършил 57 години, отговаря на условията за пенсиониране по § 4, ал. 1 КСО, също е неоснователен. Както вече се посочи освен изискването за възраст разпоредбата въвежда и още две предпоставки: за осигурителен стаж, на което жалбоподателят отговаря, и за сбор от стаж и възраст - не по - малко от 100. В случая не е изпълнено последното условие (сборът на Недев към посочената дата е 87). С оглед изложеното решаващият съд правилно приема, че предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО не са изпълнени и жалбоподателят Недев не може да се пенсионира при условията на посочения текст. Ето защо като достига до заключение в горния смисъл и на това основание отхвърля жалбата против административния акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че решението на Административен съд - П. е валидно, допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че упълномощеният от ответника юрисконсулт представя писмен отговор на касационната жалба и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - П. сумата 50.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,