Решение № 14575 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7207/2019 г.

Решение № 14575 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7207/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от С. Стоянова от [населено място], подадена чрез процесуалният й представител срещу Решение № 4178/20.03.2019 г. постановено по адм. д. № 13417/2017 г. по описа на Върховният административен съд, Второ отделение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено. В с. з. процесуалният представител на касационната жалбоподателка поддържа изцяло касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и представя списък за същите по чл. 80 ГПК. Ответната страна, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представя и писмен отговор в който подробно излага доводите си за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение тричленния състав на Върховният административен съд, Второ отделение е отхвърлил жалбата на С. Стоянова от [населено място]срещу Заповед №ЗС-231/27.10.2017 г. на Министъра на отбраната на Република България, с която на осн. чл. 80а от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е разпоредено да се изземе от жалбоподателката недвижим имот-частна държавна собственост, съставляващ военно фондово жилище в кв. Дружба, бл. 519, вх. Б, ет. 6, ап. 19, с предоставени права за управление на Министерството на отбраната, поради това че същия се държи без основание. За да достигне до този правен резултат, съдът след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност е приел че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата законова форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите на проверяваното решение е посочено че към момента на издаване на процесната заповед на Министъра на отбраната са налице всички материалноправни предпоставки на чл. 80а ЗДС - държавен имот предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, тъй като сключения договор за наем от 2010 г. е валидно прекратен. Настоящия петчленен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на тричленния състав. По същество в касационната жалба са направени възражения, идентични с тези в първоинстанционното съдебно производство и обсъдени от тричленния състав в мотивите му. Обосновано съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в изискуемата форма, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. В заповедта предмет на съдебния контрол подробно е проследена хронологията свързана с възникване на наемното правоотношение между жалбоподателката и административния орган, както и фактическата обстановка, довела до отпадане на основанието за ползване на жилището. Посочено е че лично на жалбоподателката е връчено едномесечното предизвестие за прекратяване на сключения договор за наем, както и че след изтичане на срока и към настоящия момент имота не е освободен. Ирелевантно за спора е обстоятелството че прекратяването на наемния договор е станало през 2011 г., а заповедта на Министъра за отбраната по чл. 80а ЗДС е издадена през 2017 г. Позоваването в тази насока на разпоредбата на чл. 111 ЗЗД е напълно неоснователно, доколкото сочената норма урежда института на погасителната давност при парични задължения. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в случая е приложим текста на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, съгласно който наемното правоотношение по договор за наем се е трансформира в безсрочно, с факта на приемане от административния орган на заплатените от жалбоподателката наеми след прекратяване на договора. Сочената законова разпоредба е неприложима, тъй като за имотите –държавна собственост е предвиден специален ред за управление и разпореждане в ЗДС. Разпоредбата на чл. 24 ЗДС респ. на чл. 28 ППЗДС препраща към ЗЗД единствено по отношение на реда за прекратяване на наемното правоотношение. Неотносими към законосъобразността на оспорената по настоящото производство заповед са възраженията за липсата на основания по чл. 23, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Наредба № Н-22/2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужащите и на цивилните служители които живеят при свободно договаряне. Правилно решаващия съд е посочил че същите са относими към акта за прекратяване на наемното правоотношение, което е настъпило през 2011 г. С оглед на изложеното, при наличието на установените елементи от фактическия състав на нормата на чл. 80а ЗЗД, съдът е стигнал до правилния извод за законосъобразност на обжалваната заповеди неоснователност на жалбата срещу нея. Мотивиран така и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на Втора колегия