Решение № 4911 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10718/2024 г.

ВАСТрето отделение13.05.2025 г.докладчик Мария Попова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 9380/20.06.2024 г. по адм. д. 6183/2023 г. по описа на Административен съд София-град

ОСЪЖДА С. Н. С., [ЕГН], да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА С. Н. С., [ЕГН], да заплати на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ МАРИЯ ПОПОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. от гр.Перник чрез адв.Р. Доросиев против Решение 9380/20.06.2024 г. по адм. д. 6183/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Решение N Ж-550/28.06.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на осн.чл.22, ал.1 и ал.7 от Закона за енергетиката(ЗЕ) вр. с чл.147, ал.1 от Наредба N 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратена образуваната преписка по жалба с вх.N Е-13-62-83/28.03.2023г. срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД и Електрохолд Продажби АД. В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните, в резултат на което е възприел за установена неправилна фактическа обстановка, въз основа на която е извел и неправилни правни изводи. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени решението на КЕВР. Претендира разноски. Ответникът КЕВР чрез юрк. Костадинов оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД чрез юрк. Славчев оспорва жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Електрохолд Продажби АД в депозирано писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Върховният Административен съд, състав на трето отделение, след като прецени наведените касационни основания и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, АССГ е отхвърлил като неосонвателна жалбата на касатора против решение Решение N Ж-550/28.06.2023г. на КЕВР, с което на осн.чл.22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ вр. с чл.147, ал.1 от Наредба N 3 от 21.03.2013г. е прекратена образуваната преписка по жалба с вх.N Е-13-62-83/28.03.2023г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установено следното: Производството по делото е образувано по жалба на С. срещу мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба против незаконосъобразни действия на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД и Електрохолд Продажби АД, изразяващи се в отказ да бъде възстановена партидата за ток в собствения й имот. Последвало е произнасяне на регулатора с цитираното по-горе решение Решение Ж-550/28.06.2023г. на КЕВР, чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство. Съдът е приел от фактическа страна, че до 14.11.2021 г. г-жа С. С. е била регистриран клиент на електроразпределителното дружество за обект, с абонатен номер [номер], находящ в [населено място], област Кюстендил. След тази дата регистриран клиент за обекта е Х. С.. Обект с абонатен [номер] ползва електрическа енергия за битови нужди при доставчик Електрохолд Продажби ЕАД, в качеството му на краен снабдител, пред който се е осъществила процедурата по пререгистрацията на ползвателя. На 12.11.2021г. електроразпределителното дружество е извършило проверка на място за изясняване на връзката присъединен обект - електромер с абонатен N [номер]. Установено е, че този електромер отчита електрическата енергия, консумирана на първи етаж от къща на два етажа. Вторият етаж се захранва с електрическа енергия от електромер с абонатен [номер], регистриран на Х. С.. Обектът на С. С. представлява друга сграда в същия имот, която не е била присъединена към мрежата и е получавала електрическа енергия посредством присъединяването по абонатен [номер], след границата на собственост на енергийните съоръжения. На 13.07.2022 г., С. е подала заявление за проучване на условията за присъединяване при обособяване на нов обект със самостоятелно измерване на електрическа енергия чрез отделяне от съществуващ обект, който е присъединен към електрическата мрежа. След издадено становище от електроразпределителното дружество на 08.08.2022г., на 08.09.2022г. е сключен договор за присъединяване за обекта, а на 28.09.2022г. е монтирано средство за търговско измерване. При така установените факти, решаващият състав на АССГ е приел от правна страна, че не са налице предвидените в закона предпоставки за възстановяване на партида с абонатен [номер] за обект къща. находящ се в [населено място], махала [махала], обл. Кюстендил на името на С. С., възстановяване на захранването в имота, както и монтаж на сертифициран електромер СТИ в присъствието на собственика на имота, съответно правилно регулаторният орган е прекратил образуваното пред него производство на осн.чл.22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ вр. с чл.147, ал.1 от Наредба N 3 от 21.03.2013г. по жалба с вх.N Е-13-62-83/28.03.2023г. срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД. Решението е правилно. Правилно и в съответствие с установената фактическа обстановка, съдът и приел, че жалбата против Решение Ж-550/28.06.2023г. на КЕВР е неоснователна и като такава я е отхвърлил. Настоящият състав споделя изведените правни изводи, че процесното решение е законосъобразно и правилно, като постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката /ЗЕ/ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 76 от Закона за енергетиката (ЗЕ), Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензни, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗЕ, според която КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, следва безспорен извод, че решението е издадено от компетентен орган . Съгласно чл. 147, ал. 1 от Наредбата, когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката . Не е спорно по делото, че към момента на подаване на жалбата, считано от 08.09.2022г. вече е налице сключен договор за присъединяване за обекта, имотът е присъединен към електропреносната мрежа с нов партиден [номер] и захранването е възстановено. На 28.09.2022г. е монтирано СТИ, за което е заплатена дължимата се цена за присъединяване в съответствие с предоставената мощност, посочена в договора за присъединявано, определена в съответствие на Наредба 1 от 14.03.2014 г. за регулиране па цените на електрическата енергия и утвърдени от КЕВР цени за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителните мрежи. Следователно, искането да бъде възстановено снабдяването с електрическа енергия в имота и да бъде монтирано СТИ е изначално лишено от предмет. Такова искане би било основателно в случай, че към момента на подаването му, имотът не е захранен с електрическа енергия, какъвто не е настоящият случай. На следващо място, правилно съдът е приел и, че не е налице незаконосъобразно преустановяване на захранването на процесния имот във връзка с неизпълнение от страна на ЕРП на задълженията му по предоставената му лицензия и Наредба 3 от 21.03.2013 г. и недължимо платена сума за ново присъединяване. Съгласно чл. 122, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката лицензиантите са задължени да осигуряват надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на клиентите. В същата разпоредба изчерпателно са изброени законните основания за спиране и прекъсване на снабдяването на клиентите с електроенергия : 1. извършване на планови или аварийни ремонти на преносната и разпределителната мрежа; 2. определен от компетентен държавен орган ограничителен режим за ползване на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ; 3. неплащане на дължими суми; 4. договорни нарушения на клиентите, за които такава санкция е приложима . Липсата на някое от тези основания води до извод за незаконосъобразно неизпълнение на задълженията на лицензиантите. В случая не е спорно, че на името на жалбоподателката С. е била открита партида или клиентски номер към Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД за посочения адрес до 14.11.2021г. , както и че същата е заплащала електрическа енергия, но за друг обект в същия имот посредством присъединяването към точката за абонатен [номер], след границата на собственост на енергийните съоръжения.. Предвид данните по делото, не се установява, че процесният имот е бил присъединен към разпределителните електрически мрежи. Неоснователно е възражението на С., че имала партида и клиентски номер за къща в поземлен недвижим имот, находящ се в [населено място] от преди повече от 20 години, влагайки в това съдържанието на договор с ЧЕЗ Електро България АД, сега Еврохолд Продажби АД. Потребяваната в този имот електрическа енергия е била по договор с Х. Н. С., БП [номер], кл.N [номер], а С. Н. С. има клиентски номер за БП [номер], но считано от месец септември, 2022г. и с друг номер. В молба на С. от 15.07. 2015г., самата тя посочва, че няма собствено захранване за моята къща , поради което ползва ел.енергия по съоръжения за присъединяване, предназначени за къщата за нейния брат Х. С.. Имотът на С. не е бил присъединен към мрежата и тя е следвало да предприеме процедура по присъединяване, което е сторила едва през 2022г., след прекъсване на захранването с ел.енергия в резултат на заявление от 09.11.2021г. на Х. С. с приложен нот.акт. Съгласно Констативен протокол от 12.11.2021г., аб. номер [номер] захранва къща на два етажа/съгласно представения нот.акт/, въз основа на което е регистриран и за второто място на доставката, т.е. обект- къща на два етажа в [населено място], обл. Кюстендил- собственост на С. е присъединена с две места на доставка- с абонатен N [номер] и с абонатен N [номер]. Основателно, в становището на Електрохолд Прадожби4 АД е посочено, че за всеки обект на доставка/ всяка къща или постройка/следва да се обособи самостоятелна точка на доставка или абонатен номер и да се монтира отделно СТИ. Клиентските номера са уникални, като всеки е обвързан с конкретно ЕГН. На 08.09.2022г., е сключен договор за присъединяване за обект етаж от жилищна сграда, на 28.09.2022г. е монтирано СТИ за нов обект и съответно е поставена нова трета точка за доставка с абонатен N [номер]. По този начин и другата сграда/ къщата на С./ в същия поземлен имот е присъединена в съответствие с правилата и нормативите за устройство на територията и НаредбаN 6 от 2014г. за присъединяване на производители и клиенти. След м.септември, на името на С. С. за друг обект в същия имот е открит кл. N [номер]. Друго понятие за договор между страните няма. По изложените мотиви за липса на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, касационната жалба е неоснователна. Постановеният съдебен акт е валиден, допустим и правилен , поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направените искания от процесуалните представители на КЕВР и Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД за присъждане на разноски се явяват основателни , като следва да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за всеки от тях. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд ,състав на трето отделение