Решение № 15979 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5582/2013 г.

Решение № 15979 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5582/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. София срещу Решение № 1474 от 04.03.2013 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 1168 по описа на същия съд за 2012 г. С решението е отменен ревизионен акт № 2001105652/24.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София с Решение № 2283/16.12.2011 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, съставляващи отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Суперпап 2008" ЕООД, я е оспорила чрез процесуалния си представител адв. Груев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните оплаквания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното си решение Административен съд София - град е отменил ревизионен акт № 2001105652/24.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София с Решение № 2283/16.12.2011 г. С акта са установени задължения за довнасяне в размер общо на 10 864,92 лв., от които: ДДС - 7 440, 20 лв. и лихви - 875,78 лв.; корпоративен данък - 1 285,60 лв. и лихви - 185,83 лв.; ЗОВ - 309,12 лв. и лихви - 37,13 лв.; вноски за ДОО - 598,92 лв. и лихви - 132,34 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с преценка обосноваността и материална законосъобразност на акта, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства, констатираната въз основа на тях фактическа обстановка от приходните органи. В мотивите си съдът е посочил липсата на констатации в РД, в РА, неизследването на складовата наличност, (по отношение брой и вид стоки), вместо което е извършено просто съпоставяне между издадените от доставчика фактури и документите, осчетоводени от получателя Суперпап 2008" ЕООД. Счетено е, че органите по приходите и ответникът необосновано са приели за дата на настъпване на данъчните събития месеците, през които са били закупени (не доставени) стоките. Данъчният закон обвързва моментът на настъпване на данъчно събитие с наличието на доставка, представляваща прехвърляне правото на собственост върху стока (чл. 6, ал. 1). Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, прието е наличие на необоснованост, неправилно прилагане на материалния закон - ЗДДС при определянето на данъчната основа за облагане с ДДС. Съдът правилно е изтълкувал и приложил нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, вр. с ал. 3 и ал. 4, както и с чл. 6, ал. 1. В настоящия случай е видно, че в ревизионния акт не се съдържат мотиви и доказателства, тоест необосновано органа по приходите е счел за дата на настъпването на данъчните събития, месеците през които са били закупени, а не доставени стоките като задълженията за довнасяне на ДДС са определени произволно. Правилен е извода на съда, че законът изисква при ревизии в особени случаи доказването да става със съответните доказателства по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Само при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 - 7 ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, приходният орган може да приложи предвиденият от съответния закон размер на данъка към определена от органа данъчна основа. Това означава, че основанията за преминаване към ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК следва да са безспорно установени, което в случая не е така. Неправилното преминаване на ревизията по особения ред има за последица неприложимост на презумпцията за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт. Предположението, че закупените стоки са продадени в месеца, следващ доставката им, не е подкрепено с никакви доказателства. Определянето на стоките като "бързооборотни" само по себе си не означава, че същите са продадени през този период и по - конкретно "в месеца на тяхното закупуване", както са приели и ревизиращите органи. Административен съд София - град правилно се е мотивирал, че органите по приходите и ответникът неправилно и необосновано са приели за дата на настъпване на данъчните събития месеците, през които са били закупени стоките. Данъчният закон обвързва моментът на настъпване на данъчно събитие с наличието на доставка, представляваща прехвърляне правото на собственост върху стока, а не с нейната покупка. Покупката, (сключване на сделка и заплащане на цената), може да бъде извършена в момент, различен от момента на фактическото предаване на стоката във владението на купувача, за да може той да се разпорежда с нея. За да бъде счетено, че за "Суперпап 2008" е възникнало задължение да начисли ДДС, (чл. 25, ал. 6, т. 1 - предишна ал. 5), следва да бъде установено, кога данъкът е станал изискуем. За тази цел е необходимо установяване настъпването на данъчното събитие. Принципен отговор на въпроса се съдържа в нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС - това е датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, или евентуално нормите на ал. 3 и ал. 4, в определени хипотези. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че приходният орган неправилно и необосновано са приели за дата на настъпване на данъчните събития месеците, през които са били закупени, (не и доставени) стоките. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения, затова решението трябва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед на резултата по спора, в случая не се дължат разноски. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение