Решение № 142 от 12.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 1957/2014 г.

Решение № 142 от 12.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 1957/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Валентин В. А., чрез пълномощника му адв. Т. Т., за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд № 118 от 03.05.2012 г., по в. д. № 90/2012 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 1567 от 20.12.2011 г., по т. д. № 1541/2010 г., за осъждане на молителя да заплати на ответника по молбата, ищец по делото - [фирма], [населено място] солидарно с В. А. С. и Р. А. С. сумите: 12 600 евро/ с ДДС/, с левова равностойност 24643.46 лв., представляваща договорено и неплатено възнаграждение по сключен между страните договор за търговско посредничество при продажба на недвижим имот от 15.02.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.09.2010 г. до окончателното и изплащане и 926.97 лв., общ размер на дължимото обезщетение за забава за периода 23.04.2010 г. - 02.09.2010 г., както и общо 3 490 лв., деловодни разноски за двете инстанции. При обосноваване основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителят се позовава на факта, че след отмяна на горепосочения съдебен акт на Варненския апелативен съд по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в частта му за уважаване на предявените субективно съединени осъдителни искове по отношение на останалите солидарни ответници- В. А. С. и Р. А. С. с решение № 166 от 05.12.2013 г., по т. д. № 708/2012 г. на първо търговско отделение на ВКС и връщане на делото в тази му част за ново разглеждане на първоинстанционния Варненски окръжен съд е допусната и приета нова съдебно-почеркова експертиза, от която се установява неистинност на приложения по делото договор за посредничество, тъй като в единия от съставените два еднообразни екземпляра, е направена ръкописна добавка относно "обект на огледа" и "цена", поставена от законния представител на ищцовото търговско дружество, т. е. цената не е била налична към момента на сключване на процесния договор, каквато в другия екземпляр отсъства. Ответната по молбата страна е възразила по основателността и в срока и по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с въведеното основание за отмяна, съобразно правомощията си в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, намира: С определение на ВКС, ТК № 221 от 02.07.2014 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК молба за отмяна на Валентин В. А., основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е приета за допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. От съдържанието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, аналогично на въведеното с чл. 231, б. "а" ГПК (отм.), по което е създадена трайна съдебна практика на ВКС, се налага правен извод, че под нови обстоятелства или нови писмени доказателства законодателят е имал предвид такива факти от действителността, които спрямо спорното правоотношение имат значение на юридически или доказателствени факти, съществували към момента на разглеждане на делото в инстанционното производство и които, ако са били известни на страната, или същата е могла да се снабди своевременно с тях, биха обусловили друг правен резултат по спора. Следователно новата почеркова експертиза, допусната и изслушана в производството пред В. при повторното разглеждане на делото няма правната характеристика на новооткрито обстоятелство по вложения от законодателя в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК смисъл, разяснен по-горе. Отделен в тази вр. е въпросът, че процесния договор е бил предмет на обсъждане в отговора на исковата молба, в който страната, настоящ молител, е поддържала твърдението, че в екземпляра на ответниците по спора такъв ръкописно добавен текст, който съществува в екземпляра на ищеца - отсъства, но не е предприела оспорване на истинността му предвидения в закона ред. Поради това, дори и със заключението на цитираната съдебно- почеркова експертиза да е установено твърдяното от молителя различие в съдържанието на двата еднообразни екземпляра от договора за посредничество, то сам по себе си този факт, при липсата на доказателства за установена по надлежния съдебен ред неистинност на документа, върху който решението е основано, искането за отмяна се явява неоснователно, дори да се приеме, че страната погрешно е определила правната квалификация на въведеното отменително основание. Ответникът по молбата за отмяна е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, но не е доказал реално да е извършила такива, вкл. за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което искането му, основано на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК