Решение № 5959 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14397/2010 г.
ВАСVI отделение29.04.2011 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 102/12.10.2010 г. по адм. дело № 203/2010 г. на Административен съд - Видин. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5959 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14397/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Видин против решение № 102/12.10.2010 г. по адм. дело № 203/2010 г. на Административен съд - Видин. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Сталин Димитров Найденов, от гр. Видин счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. С решение № 102/12.10.2010 г. по адм. дело № 203/2010 г. Административен съд - Видин е отменил решение № 92 - 20/06.07.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Видин и потвърденото с него разпореждане № 5210183380/19.04.2010 г. на ръководител отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че за периода 02.04.1975 г. - 08.04.1980 г. Сталин Димитров Найденов е полагал труд като "бояджия" в Инструментален цех на ТД "Випом" АД (бивш ДМЗ "Г. Димитров"), гр. Видин, който труд следва да бъде зачетен от втора категория по смисъла на т. 15 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.). Посочил е, че това обстоятелство рефлектира върху заявеното от осигуреното лице искане за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО), обуславяйки наличие на кумулативно изискуемите предпоставки по придобиване на правото на пенсия. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изводите си за прилагане на т. 15 от ПКТП (отм.) съдът е формирал след кредитиране с доверие на приетите по делото гласни доказателства. Последните не са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства, имащи отношение към процесния осигурителен стаж. Констатираната липса при осигурителя на три документа (правила за работа в Инструментален цех на "Випом" АД, гр. Видин, действали в периода 1975 - 1980 г., асортиментна ведомост на боите, лаковете и химикалите, използвани в Инструментален цех на "Випом" АД, гр. Видин и длъжностна характеристика на длъжността "бояджия" в Инструментален цех на "Випом" АД, гр. Видин) не обуславя автоматично допустимост на гласни доказателства за установяване на спорните обстоятелства. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. От изброените в разпоредбата по делото е налично единствено удостоверение обр. УП - 3 с изх. № 207/14.04.2010 г. на ТД "Випом" АД, гр. Видин. В него не се съдържа предложение за категоризиране на полагания труд. Липсват данни за процесния период и в удостоверение изх. № 576/12.11.2009 г., издадено от същия осигурител. Отсъствието на процесуална активност у страните е породена от пасивното поведение на съда. Липсва доклад по делото. Съдът не е съдействал на страните и не им е указал възможните доказателствени способи за установяване на релевантните за спора факти. Допуснал е събирането на гласни доказателства без да използва всички регламентирани по закон доказателствени средства. Относимите за спора обстоятелства освен чрез изброените в разпоредбата на чл. 40 от НПОС средства за доказване биха могли да бъдат установени и с помощта на експертиза. Назначаването на такава е служебно задължение на съда по смисъла на чл. 171, ал. 2 предл. второ АПК. Ограничавайки се единствено с разпита на свидетел и кредитирайки неговите показания без обсъждането им с другите доказателства по делото, административният съд е постановил своето решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение