Решение № 2026 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7827/2020 г.

Решение № 2026 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7827/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Наков, подадена чрез пълномощник адв. С. Енчева, срещу решение № 76/5.06.2020 г., постановено по адм. дело № 6/2020 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-28-63 от 6.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № РВ–3-28-00660519 от 10.10.2019 на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, гр. Ямбол. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна по жалбата Директора на ТП на НОИ-Ямбол взема становище за нейната неоснователност. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не са допуснати твърдяните касационни основания, като същото се явява правилно и законосъобразно. За да постанови решението си, административният съд е приел за установено следното. Приел е, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, като е спазено изискването за форма и съдържание. Изложени са в достатъчна степен мотиви, от които да може да се направи извод, защо жалбата е приета за неоснователна. Посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Не се констатирали процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи процесуалните права на жалбоподателя. Достигнал е до извод, че решението е правилно и от материалноправна гледна точка. Съобразил е, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че работодателят на оспорващия не е осъществявал никаква дейност през 2013, 2014, 2015 и 2016 г., а за 2017 г. са декларирани данъчни загуби в размер на 16 500 лева. Справките–декларации за същите години са нулеви. Жалбоподателят твърди, че е получил сумите добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово правоотношение, но както правилно е посочил административният орган, реалното полагане на труд във фирма, която не осъществява никаква дейност, е невъзможно. А обстоятелството, че труд реално не е полаган по това трудово правоотношение, е обстоятелство, което е известно на оспорващия и което сочи на недобросъвестност у него при получаването на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Решението на Административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Решаващият състав е обсъдил всички доказателства и всички доводи на страните. Решението на Административен съд Ямбол е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Оспорените административни актове съдържат всички фактически и правни основания за издаването им. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя, са представени и приети от съда като писмени доказателства - оригинални документи – осигурителни книжки с описани осигурителни периоди, трудова книжка на името на жалбоподателя, удостоверения от работодателите му, в които е посочен трудовият му стаж. При извършен преглед на същите от съдебния състав и съпоставяне с тези, представени пред административния орган под формата на нотариално заверени преписи, съдът констатира, че по съдържание са идентични. Правилно е съобразено, че че добросъвестността по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство, погасяващо задължението за връщането им. Легална дефиниция за нея обаче в разпоредбите на КСО липсва, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че такава е налице, когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. Това отношение може да се дължи на неправилна преценка както на фактите, така и на правото, което обаче е без значение за наличието на добросъвестност. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания, са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,