Решение № 4186 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16407/2013 г.
ВАСII отделение26.03.2014 г.докладчик т Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 152/21.10.2013 г., постановено по адм. д. № 131/2013 г. на Административен съд - гр. Смолян. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4186 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16407/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Денка Миланова Якимова, Даниела Славчева Митева, двете от гр. Смолян и Сийка Славчева Якимова - Тошева от гр. София, срещу решение № 152/21.10.2013 г., постановено по адм. д. № 131/2013 г. на Административен съд - гр. Смолян, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния и процесуален закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваният мълчалив отказ на кмета на община гр. Девин да измени ПУП - план за регулация за УПИ ХI и ХII, кв. 48 по плана на гр. Девин. Ответникът, кмет на община гр. Девин, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение административният съд - гр. Смолян, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Денка Миланова Якимова, Даниела Славчева Митева и Сийка Славчева Якимова-Тошева срещу мълчаливия отказ на кмета на община гр. Девин да издаде заповед за одобряване изменение на ПУП в кв. 48 по плана на гр. Девин, касаещо местоположението на регулационната граница между УПИ ХI и УПИ ХII. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че мълчаливият отказ е законосъобразен, тъй като не са налице основанията за изменение на ПУП за имотите съгласно чл. 134, ал. 2, т. 3 ЗУТ и по § 8 ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Мълчаливият отказ е настъпил по предявено заявление от Денка Миланова Якимова, основано на решение на общинския съвет гр. Девин. Видно от това решение се дава съгласие кметът на общината да измени ПУП в кв. 48 на гр. Девин, като регулационната линия между УПИ ХI и УПИ ХII се постави в съответствие със съществуващата имотна граница, с правно основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и § 8 ПР на ЗУТ. Изменение на ПУП с правно основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ може да се одобри със съгласие на всички собственици на имотите, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. От материалите по делото не се установява носителят на ограничено вещно право на строеж върху УПИ ХI да е съгласен да се извърши посоченото изменение. Освен това не е установено че съгласно действуващия регулационен план е имало придаваеми части от имота на жалбоподателите, върху който са носители на ограничено вещно право, да се придават части към съседния УПИ ХI, за да се приеме, че не е приложена регулацията, още повече, че те са носители на правото върху урегулирания поземлен имот /парцел/, в рамките на регулационните му граници по действувания регулационен план към момента на отстъпването му, а не върху кадастрален имот /имот планоснимачен номер/, т.е. не е установено дали е съществувала кадастрална линия между двата УПИ /парцела/ към момента на отстъпването на правото на строеж и че общата регулационна линия е различна от нея. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано първоинстанционният съд е приел, че мълчаливият отказ е законосъобразен, тъй като с оглед даденото разрешение, не са налице условията за това. Не се установяват и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК