Решение № 3363 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16149/2011 г.
ВАСIII отделение07.03.2012 г.докладчик т Венета Марковска
Диспозитив
ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане № 103 от 18.11.2011 г., издаден от председателя на СЕМ. Решението подлежи на обжалване пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 3363 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16149/2011 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "Радио ФМ Плюс" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от изпълнителния директор Елена Кискинова, против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 103 от 18.11.2011 г., издаден от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с който е установено публично държавно вземане в размер на 5282,60 лв. заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 32, ал. 1, т. 18 във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 4 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят е посочил, че дружеството-правоприемник на "Орфей Медиа ФМ" ЕООД, не е използвало и не е осъществявало своето право, предоставено му от Лицензия 441-00351/05.07.2001 г. и Лицензия № 441-00352/05.07.2001 г. да излъчва програмата "Радио ФЕМ ФМ" в градовете София и Пловдив от датата на издаването на лицензиите до тяхното прекратяване, поради липса на съответните далекосъобщителни лицензии. В жалбата е посочено, че регулаторният орган е издал АУПДВ на основание чл. 102 от ЗРТ, което е в противоречие с материалния закон, тъй като СЕМ не е извършвал предвидения от закона надзор и не следва да се събира такса. Моли да се отмени актът като незаконосъобразен. Ответникът - СЕМ, не взема становище по жалбата. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд (ВАС), състав на трето отделение, приема за установена следната фактическа обстановка: С обжалвания акт СЕМ на свое заседание, проведено на 15.11.2011 г., след разглеждане на адм. преписка № 30-06-171 е взел решение на основание чл. 32, ал. 1, т. 18 във вр. с чл. 102 от ЗРТ във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 4 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 3 и 9 от ДОПК за издаване на акт за публично държавно вземане на "Радио ФМ Плюс" ЕАД, представлявано от Елена Кискинова, за сумата от 5282,60 лв. заедно със законната лихва до окончателното й изплащане. От данните по административната преписка се установява, че преди това решение е изготвена докладна записка от дирекция "Финансови дейности" към СЕМ на основание т. 11 от Вътрешните правила за установяване на публични държавни вземания от СЕМ, в която е приложена справка относно размера на възникналите и изискуеми задължения на операторите, които не са изпълнени доброволно и в срок. По отношение на "Радио ФМ Плюс" ЕАД е посочена сумата 5282,60 лв. (общо и за двете лицензии), представляваща годишна такса за периода 01.01 - 17.11.2009 г. Представен е и протокол № 44 от 27.09.2011 г. от заседание на СЕМ във връзка с постъпилата докладна записка, на което е взето решение за стартиране на процедура по установяване на публични държавни вземания на посочените в справката оператори, съгласно приложените справки за размера на възникналите и изискуеми задължения. С уведомление изх. № 30-06-171 от 03.10.2011 г., адресирано до "Радио ФМ Плюс" ЕАД и получено от него на 04.10.2011 г., последният е бил уведомен за взетото решение от заседанието на СЕМ за откриване на административно производство за издаване на акт. В уведомлението е посочено, че в 14-дневен срок от откриване на производството ще бъде издаден акт за установяване на публично държавно вземане, както и това, че в посочения срок могат да бъдат давани обяснения за изясняване на случая и за заплащане на дължимите суми. Приложени са по делото и решения № 443/17.11.2009 г. и 442/17.11.2009 г. за прекратяване на индивидуалните лицензии и заличаването им от публичния регистър на СЕМ. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд намира жалбата за основателна. Основният спор между страните е дължат ли се определените в акта публични вземания. Като основание за издаване на АУПДВ е посочена разпоредбата на чл. 102 ЗРТ, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, а това е таксата за надзор за радиодейност. Страните не спорят, че жалбоподателят не е ползвал лицензиите в периодите, за който е издаден акта. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" от ЗРТ, операторът заплаща годишна такса за надзор върху дейността на лицензирания радио оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията, а по б. "б" - за надзор върху дейността на регистрирания радио оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Законът предвижда заплащане на такса за предоставена услуга от СЕМ по надзор върху дейността на оператора. След като по посочената лицензия дейност не е осъществявана, то не са налице условията на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от ЗРТ за определяне на годишните лицензионни такси. Този правнорелевантен факт дали е осъществявана дейност във връзка с предоставената лицензия следва да бъде доказан от административния орган при постановяване на административния акт. Това, че дружеството е регистрирано за осъществяване на радиодейност като търговски оператор, не може да бъде основание за събиране на годишни такси, тъй като тези такси са за надзор върху дейността, което предполага тази дейност не само да е разрешена, но и да е осъществена. Касае се за такса, а дължимостта на таксата винаги се предпоставя от предоставянето на услугата, за която се дължи. Таксата покрива разходите на регулаторния орган, които той извършва при предоставяне на услугата. След като не е установено по делото такива разходи за надзор да са направени, то и таксата не се дължи. С оглед на изложеното оспореният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,