Решение № 3449 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 514/2016 г.

Решение № 3449 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 514/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "С. С.", чрез процесуалния представител адв. Н. Д., против Решение № 6801 от 06.11.2015 г. постановено от Административен съд С. - град /АССГ/ по адм. дело № 9196 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 231400189/24.04.2014 г., издаден от М. А. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. - възложил ревизията и Н. Б. Б., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1401/04.08.2014 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба, касаторът изтъква доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Дечева, в становище по съществото на спора оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. град е отхвърлил жалбата на ЕТ "С. С." против Ревизионен акт /РА/ № 231400189/24.04.2014 г., издаден от М. А. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. и Н. Б. Б., на длъжност главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 1401/04.08.2014 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 36 982.14 лв. ( по фактури, издадени от "М. М. 2006" ООД заедно със съответните лихви за забава. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС вр. с чл. 70, ал. 5 ЗДДС, с мотива, че не обективират реално осъществени доставки на стоки между посочените в данъчния документ доставчик и получател. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития. Няма доказателства, че доставчикът е притежавал процесните стоки към датата на всяка една от процесните фактури, респ. да е имал склад, в който да ги съхранява. Освен представените пътни листа, при които е установена липса на реквизити и товарителници, няма данни как е осъществен транспорта на стоките с оглед обстоятелството, че количеството не е малко. Няма доказателства, че доставчикът разполага с кадрови и технически потенциал да извърши транспортната услуга по фактура. Още повече, след направени проверки се установява, че доставчикът "М. М. 2006" ЕООД не притежава моторни превозни средства, техника, складове, помещения, оборудване и др. и че няма издаден лиценз за осъществяване на вътрешно товарни превози. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно е направеното от съда тълкуване на приложимия закон. Наличието на реално осъществена доставка е кумулативно необходима предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, тъй като само при наличие на извършена доставка на стока или услуга е налице данъчно събитие като условие за начисляване на ДДС. Д. тежест за установяване наличието на предпоставките за възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е върху лицето, което претендира, че в негова полза е възникнало това право, т. е. върху получателя. Релевантните обстоятелства, които подлежат на доказване, при условията на пълно доказване, се определят конкретно предвид характера и вида на доставките. В процесния случай, относно доставките, представляващи стока - несортиран трошен камък, е необходимо да се установи наличието на тези стоки при доставчика, т. е. материалната възможност на същия да се разпореди с тях, също така - прехвърлянето на право на собственост върху стоките между доставчика и получателя, при спазване на правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД предвид извършеното фактуриране на родовоопределени стоки, съхранението на стоките, транспортирането и натоварването им. Касаторът счита за нарушени регламентираните в ДОПК процедури относно извършването на насрещни проверки, съставянето на протоколи, удостоверящи действия на органите по приходите, както и правилата за връчване на съобщенията, предвидени в разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 1, чл. 29 и чл. 32 от ДОПК. Също така касаторът счита решението за необосновано, тъй като според него от доказателствата е видно, че доставките са реално извършени и процесните фактури са отразени в счетоводните книги на Дружеството. Настоящата инстанция намира възраженията за неоснователни. При извършване на проверка в търговския регистър на доставчика "М. М. 2006" ЕООД се установява, че едноличен собственик на капитала е лицето Г. Л. А., което след проверка в регистъра ЕСГРАОН е констатирано, че е обявено за починало. Установено е, че не е вписана промяна в представителството на дружеството и не са налице данни за предприемане на действия от страна на наследниците. На база тези факти, органът е счел, че не е нужно да извърши насрещна проверка на доставчика. Въпреки факта, че не е извършена насрещна проверка, това не изключва задължението на ревизираното лице, като получател на стоките и страна по двустранна сделка да има нужната документация по тях, тъй като доказателствената тежест за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е върху лицето, което претендира, че в негова полза е възникнало това право. Правилно органът е приобщил като правнорелевантни наличните при ревизираното лице доказателства. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че възоснова на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, не може да се направи ползващият ревизираното лице извод, че доставките, по които му е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са реално извършени. В хода на съдебното обжалване не са представени нови доказателства. На първо място съдът правилно е преценил доказателствената сила на представените частни документи - пътни листа с непълни реквизити и товарителници. Само въз основа на тях, при липса на данни за мерене, натоварване и индивидуализиране на стоката, не може да се направи извод, че фактурираната стока е предадена в уговорения вид и количество, а оттам не може да се направи извод, че е прехвърлено правото на собственост. Отделно, липсват доказателства и твърдения правото на собственост да е прехвърлено " по съгласие на страните", чрез изрично индивидуализиране на фактурираните родово определени вещи. Не е установено при условията на пълно доказване, че стоките са били налични при доставчиците. Както правилно е отбелязал съдът, фактът на отразени счетоводни наличности при доставчиците, не е достатъчен, за да се приеме, че доставчиците са разполагали със стоката, която са фактурирали като доставена на РЛ. Още повече, че по делото липсват категорични данни и експертно становище относно редовността на воденото счетоводство на доставчиците. Липсват събрани доказателства и относно извършени последващи облагаеми доставки от страна на РЛ с фактурираните стоки. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1430 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение.