Решение № 11682 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3818/2009 г.

Решение № 11682 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3818/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Ягода Лазарова Иванова-Петрова срещу решение № 376 от 02.12.2008 г. постановено от Окръжен съд Пловдив, административно отделение, V-ти състав по адм. д. № 1667/2006 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и по същество на административния спор да се постанови отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността по отношение на отчуждения имот. Ответникът - кмета на община Пловдив с писмено становище е мотивирал доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред окръжния съд е образувано по оспорване на отказа на кмета на община Пловдив, обективиран в заповед № ОА-2435 от 02.11.2006 г., с която е отказана отмяна на заповед № СД-21 от 03.02.1983 г. за отчуждаване на недвижим имот пл. № 837 от кв. 246 по плана на Втора градска част - гр. Пловдив с административен адрес гр. Пловдив, ул. "Милин камък" № 2. Съдът е приел, че оспорения отказ е законосъобразен, тъй като искането на отмяна на отчуждаването не е подадено от всички бивши собственици. В това реституционно производство, не е допустимо да се предявят права на наследодател, починал преди влизане в сила на Закона за общинската собственост , тъй като правоприемство по наследство не може да настъпи за права, които не са били в наследствената маса. Само на това основание съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. На първо място следва да се отбележи, че правните изводи на решаващият съд досежно легитимацията на лицата, които могат да искат отмяна на отчуждаване в хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС са обосновани и законосъобразни. В своята константна практика Върховният административен съд приема, че правото да се иска отмяна на отчуждаване не може да се наследи, ако наследодателят е починал преди 1996 г., когато е приет и влязъл в сила Закона за общинската собственост. Това е така, тъй като към момента на откриване на наследството това право не е било част от актива на наследството, поради причината, че не е било законово регламентирано. Действително в отчуждителното производство през 1983 г. отчужден собственик е и жалбоподателката, но тя може да предяви претенцията си само за нейната отчуждена част, тъй като изискване на закона е искането за отмяна на отчуждаването да е подадено от всички отчуждени собственици. Това в случая не може да бъде сторено, тъй като за частта на отчуждения собственик Душка Иванова Костова, починала през 1990 г. не може да се направи надлежно искане по реда на чл. 31 от ЗОС, в сила от 1996 г. Освен на това основание настоящият състав прие, че искането е неоснователно и по следните съображения. Отчуждаването на целия имот - дворно място от 192 кв. м., ведно с построените в това дворно място масивна жилищна сграда от 413 куб. м., паянтова жилищна пристройка от 12 куб. м., полумасивна стопанска постройка от 12 куб. м. с подобрения и трайни насаждения е станало през 1969 г. по реда на ЗПИНМ . Отчуждаването на този имот е за мероприятие ведомствено жилищно строителство - жилища сграда на ВИХВП. За отчуждения имот наследниците на собственика Лазар Костов са обезщетени в жилищната сграда, която е построена и те са снабдени с нотариален акт през 1978 г. Във връзка с това отчуждително производство няма основание за отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31 от ЗОС, тъй като мероприятието за което е отчужден имота е осъществено. В отчуждителното производство по реда на Закона за териториалното и селищно устройство, проведено през 1983 г. от жалбоподателката и нейната майка Душка Костова не е отчужден имот празно дворно място от 192 кв. м., както се твърди в искането, а е отчуждена припадащата се част от терена, на който е построена жилищната сграда, в която те са обезщетени. Тази част в заповедта по чл. 95 от ЗТСУ е оценена на стойност 145,79 лв. В тази заповед като отчуждени собственици са описани всички собственици на жилища в сградите, построени в терена на пл. № 841 и пл. № 837. Съобразно на приета по делото експертиза тази част съставлява 1,6% или 17 кв. м. от целия имот. Отмяна на отчуждаване за така процентна част от целия имот по реда на чл. 31 от ЗОС е недопустима. При липса на част от кумулативните предпоставки за допускане на отмяна на отчуждаването ирелевантен е въпроса дали мероприятието, за което е отреден имот с отчуждаването през 1983 г. е осъществено. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение