Решение № 9254 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12326/2010 г.

Решение № 9254 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12326/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Пенков Чакъров от гр. Варна против решение № 1687 от 29.07.2010 г. на Административен съд-Варна, постановено по адм. дело № 2834/2009 г., с което е отменена заповед № КД-14-03-173/01.09.2009 г. на началника на СГКК-Варна за изменение на КК и КР на територията на административен район "Приморски парк", гр. Варна, в частта относно имоти с идентификатори № 10135.2571.840, № 10135.2571.841 и № 10135.2571.480 и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се обезсилването му и прекратяване на производството по делото, евентуално отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответното "Редстоун Съни Дей" ЕООД Варна оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно / за касатора отменената заповед е благоприятен акт/ и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за незаконосъобразна- издадена при съществени нарушения на административно производствените правила по чл. 53 и сл. ЗКИР и в противоречие с материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорването е направено от заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР и в законоустановения срок, който започва да тече от датата на връчване на заповедта на упълномощен представител на дружеството. Заповедта по чл. 54 ЗКИР се съобщава по реда на ГПК, който за юридическите лица е чл. 50, ал. 1-по последния посочен в търговския регистър адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат по делото /преписката/ и се смятат за редовно връчени-ал. 2. Спрямо ЮЛ е неприложима нормата на чл. 61, ал. 3 АПК. Правилно е прието от решаващият съд и че узнаването по какъвто и да е друг начин за наличието на издадената заповед не е приравнено на връчване на същата и не се счита за начало на срока за обжалване. Обжалваното решение допустимо като постановено по редовна и допустима жалба. Правилно е приложен и материалния закон. За изменението в КК и КР на гр. Варна, одобрени със заповед от 2008 г. на изп. директор на АГКК е задължително спазването на процедурата по чл. 53, ал. 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, изискваща съставянето на акт за установяване на непълноти и грешки, подписан от всички пряко заинтересувани лица. По делото липсват данни за съставяне на такъв акт след подаване на заявлението вх. № 94-14626/23.06.2009 г. на Александър Пенков Чакъров, във връзка с което е издадена оспорената заповед. Отделно от това актът от 18.04.2008 г. на Техническата служба при Община Варна е съставен в процедура по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗКИР, недовършена преди одобряването на КК и КР, касае непълноти и грешки в друг кадастрален план на район Приморски, гр. Варна, одобрен през 2000 г. и също не е подписан от представител на дружеството. Влязлото в сила съдебно решение от 1999 г., на което се позовава касатора, не решава спор за материално право по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, не обвързва всички пряко заинтересувани лица и в изпълнение на него не отпада изискването за подписване на акта за непълноти и грешки. Одобреното с оспорената заповед изменение в КК и КР от 2008 г. е незаконосъобразно поради съществено нарушение на специалните административно производствени правила и правилно е отменено с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,