Решение № 8088 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12221/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Вътрешна сигурност Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу Решение 973/20.10.2023 г. на Административен съд (АС) Бургас, постановено по адм. дело 662/2023 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 7855з-21/13.01.2023 г. на директора на Дирекция Вътрешна сигурност МВР, в частта, в която на М. В. И., е определен размер на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфична длъжност от 20% за периода 01.01.2023 г. 31.12.2023 г.; преписката е изпратена на директора на Дирекция Вътрешна сигурност МВР за определяне на размер и изплащане на допълнително възнаграждение за специфична дейност на М. В. И. за 2023 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения се оспорват изводите на решаващия съд, че при издаване на Заповед 7855з-21/13.01.2023 г. на директора на Дирекция Вътрешна сигурност МВР е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - актът е издаден при липса на мотиви, в заповедта липсвало посочване на каквито и да е фактически основания, мотивиращи необходимостта от намаляване на размера на допълнителното възнаграждение. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което жалбата на М. В. И. се отхвърли. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Минчева. Ответникът по касация М. В. И. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмени бележки, в който се преповтаря изложеното в писмения отговор и списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Димова. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено, че М. В. И. е заемал длъжността началник на [заличен текст], с месторабота в [населено място]. На 25.09.2020 г. директорът на Дирекция Вътрешна сигурност - МВР е изпратил писмо до началниците на 01, 02, 03, 04, 05 и 06 отдели и сектори към тях, с указания за изготвяне на писмените предложения за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР. Посочени били и конкретни критерии, които следва да се прилагат при оценяване на приноса на всеки служител. Уточнено било, че оценяването на началниците на отдели ще се извършва от директора на Дирекция Вътрешна сигурност , въз основа обективността на оценяването на служителите и резултатността от дейността в отделите. С писмо рег. 7855р-8484 от 30.09.2020 г. директорът на Дирекция Вътрешна сигурност е дал допълнителни указания относно представянето на мотивираните писмени предложения. На 23.12.2021 г. на директора на Дирекция Вътрешна сигурност е било представено за утвърждаване предложение за определяне на процент за изплащане на допълнителното възнаграждение. За М. И. е било предложено да се изплати допълнително възнаграждение в размер от 70%. Със Заповед 7855з-7/11.01.2022 г. директорът на Дирекция Вътрешна сигурност е определил размер на допълнителното месечно възнаграждение за служителите от Дирекция Вътрешна сигурност МВР за изпълнение на агентурно-оперативна или издирвателна дейност за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. На М. И. е било определено допълнително възнаграждение в размер на 70%. С писмо рег. 7855р-130 от 05.01.2023 г. директорът на Дирекция Вътрешна сигурност при МВР е дал допълнителни указания на началниците на отдели и сектори във връзка с предложенията за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР. Уточнено било имената на началниците на сектори да се вписват в таблицата, като техният процент ще се определи от съответния началник на отдел. На 09.01.2023 г. инсп. Х. Ч. действащ в качеството на началник на сектор 01 въз основа на заповед за заместване, е представил на директора на Дирекция Вътрешна сигурност за утвърждаване предложение за определяне на процент за изплащане на допълнителното възнаграждение на служителите от сектор 01, отдел 03 за 2023 г. Съгласно данните в изготвената таблица, на М. И. било предложено да се изплати допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности в размер на 20%. В графата работа по сигнали срещу името на И. било посочено 2 бр., в графа провеждани ОИМ, ПСД 2 бр., а по искания за проверка в ОО на ДИА, АИС-МВР, изготвени справки, становища, докладни записки и др. - също 2 бр. На 13.01.2023 г. директорът на дирекция Вътрешна сигурност -МВР е издал оспорената заповед, в която на гл. инспектор М. В. И. е определен размер на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности от 20%. От писмо рег.7855р-5198/01.06.2023г. на началник сектор Човешки ресурси и логистика при Дирекция Вътрешна сигурност -МВР съдът е установил, че за периода 01.10.2022 г. до 01.06.2023 г. жалбоподателят не е ползвал платен годишен отпуск. Такъв му е бил разрешен по негово заявление само за периода от 08.12.2022 г. до 09.12.2022 г., но отпускът е бил прекъснат поради представен болничен лист. М. И. е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода от 01.10.2022 г. до 24.06.2023 г. По делото като доказателства са приети справка за изготвени от М. И. документи, специфична длъжностна характеристика на длъжността началник на сектор 01, 02 и 03 към отдел 01, 02, 03 и 04 при дирекция Вътрешна сигурност МВР (л.40-43), с която М. И. е запознат на 12.06.2020 г., платежни бележки, удостоверяващи извършените плащания по сметка на И. за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., Заповед 7855з-595/12.12.2022 г. на директора на Дирекция Вътрешна сигурност , с която същият е определил инсп. Х. Ч. да замества началника на сектор 01 към отдел 03 при Дирекция Вътрешна сигурност МВР за периода на неговото отсъствие, считано от 12.12.2022 г. до отпадане на необходимостта. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила актът е издаден при липса на мотиви. В тази връзка е изложил съображения, че в заповедта липсва посочване на каквито и да е фактически основания, мотивиращи необходимостта от намаляване размера на допълнителното възнаграждение на жалбоподателя от 70 % на 20 %. Изложил е съображения, че конкретни мотиви не се съдържат и в представените по делото доказателства предложението за определяне на промени за изплащане на допълнителното възнаграждение, в представените справки за изготвените от жалбоподателя документи, за ползване на платен годишен отпуск и за извършените плащания по банковата му сметка. Посочил е, че тези справки не са упоменати нито в процесната заповед, нито в предложението за нейното издаване и с тях не се доказва неизпълнение в пълен обем или частично на служебни задължения по специфичната длъжностна характеристика. Поради тази причина е приел, че не може да се осъществи контрол за законосъобразността на акта. Решението е правилно при следните коригиращи мотиви: Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Правилно решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Правилни са изводите му, че в заповедта липсват мотиви за определения процент за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на М. В. И.. Този порок обаче не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както е приел решаващият съд, а нарушение на изискването за форма на акта, което е самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Изводите на решаващия съд за немотивираност на административния акт са правилни и към тях настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че този извод на съда е неправилен. Към цитираните в касационната жалба Предложение рег. 9584р-23/09.01.2023 г., Справка рег. 7855р-5222/02.06.2023 г. в процесната заповед липсва препращане, както правилно е отбелязал и първоинстанционият съд, за да се приеме, че мотивите за издаване на акта се съдържат в тези документи. Отделно от това следва да се отбележи, че е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е ясно кое лице е определило процента за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности в предложението до директора на дирекция Вътрешна сигурност . Член 6, ал. 1 от Наредба 8121з-1060 от 26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР (Наредба 8121з-1060 от 26.09.2019 г.) изисква мотивирано писмено предложение на прекия ръководител. В случая предложението е подписано от инсп. Х. Ч., в качеството му на началник сектор 01, като същият определено не е пряк ръководител на М. И.. Х. И. изпълнява по заместване функциите на М. И.. Няма никакви данни, че друго лице (индивидуализирано с имена и длъжност) е определило процентът за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на ответника по касация. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че решението е необосновано. Съдът е обсъдил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност. При правилен анализ на доказателствата по делото е изградил логични, последователни и непротиворечиви изводи. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно отразеното в представения договор за правна защита и съдействие от 02.01.2024 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение