Решение № 11211 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 210/2013 г.

Решение № 11211 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 210/2013 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "МИО" ООД със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. "Димчо Дебелянов" № 11, подадена чрез пълномощника адв. Бангеев, със съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. "Иван Вазов" № 9 против решение № 2589/21.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1041/2011 г. на Административен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 131004552/17.01.2011 г., потвърден с решение № 279/28.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит и начислени съответни лихви за доставки на пшеница по фактури издадени от "Пламком" ЕООД гр. Пазарджик за д. п. м. 07.2007 г. и "Агротранс спринт" ЕООД гр. Белослав за д. п. м. 11.2007 г., м. 02. и м. 3.2008 г. Поддържа се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, в противоречие с материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, в подкрепа на което са изложени подробни съображения. Иска се отмяна на решението. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Трифонов е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна по изложените в отговора съображения. Моли съда да потвърди решението и присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба на наведените доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 ГПК, приема, че жалбата е допустима, а по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е РА № 131004552/17.01.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с решение № 279/28.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с който органите по приходите на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС са отказали на "МИО" ООД гр. Пазарджик право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от следните доставчици: от "Пламком " ЕООД гр. Пазарджик по 2бр. фактури за доставка на пшеница през м. 07.2007 г. с общо отказан данъчен кредит в размер на 47 951.64 лв.; от "Агротранс спринт" ЕООД гр. Белослав по 6 бр. фактури за доставка на пшеница през м. ноември 2007 г., м. февруари 2008 г. и м. март 2008 г. с общо отказан данъчен кредит в размер на 200 839.80 лв. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява по фактурите от "Пламком" ЕООД и "Агротранс спринт" ЕООД да са осъществени реални доставки на зърно. Изтъкнал е, че не е доказано те да са разполагали със съответните количества пшеница, като не е доказано по безспорен начин транспортирането им. Решението е неправилно и подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане в Административен съд-Пловдив. На първо място прави впечатление, че съдът не е формирал самостоятелни фактически и правни изводи, а се е задоволил да опише тези на ревизията. Мотивите в съдебния акт се изразяват в схематични разсъждения, несвързани с конкретиката на правния спор. Фактът, релевантен за спорното право на данъчен кредит, се изразява в наличието на действително извършени доставки на родово определени вещи. За целта е следвало да се установи доказано ли е прехвърлянето на собствеността върху вещите, за да се приеме възникнало данъчно събитие, а оттук и облагаема доставка, или напротив - че тезата на ревизията за безстоковия характер на фактурите е вярна. По тези релевантни факти решаващият съд не е изложил мотиви, като не е направена връзката с приложимата в случая разпоредба на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Това трябва да стори съдът при повторното разглеждане на спора. Съдът отбелязва, че ще се ползва от приложените доказателства, събрани по реда на ДОПК. Липсва обаче каквото и да било обсъждане на събраните доказателства. Не става ясно на кои доказателства се основава съдебният акт, кои доказателства се кредитират и защо, а кои не се кредитират. В нарушение на задължението си по чл. 202 от ГПК съдът не е обсъдил заключенията на вещите лица в съвкупност с другите доказателства, събрани по делото. В съдебното решение липсва произнасяне по предявеното от ответника оспорване на представени от жалбоподателя документи, както и произнасяне по оспорването на ССЕ. Тези пропуски следва да се преодолеят при новото разглеждане на делото. Съдът не е съобразил, че назначеното вещо лице по ССЕ не е изпълнило задачата по начина, по който е допусната в съдебното заседание, проведено на 20.07.2011 г. Съгласно молбата на жалбоподателя на стр. 1205 заключението е следвало да се даде след проверка в счетоводствата на страните - доставчик и получател по фактурите. На следващо място в експертното заключение няма констатации за проследяване на осчетоводяването на фактурите при двамата доставчици, което означава и на стоките по съответните материални сметки (304, 302 или други, заведени в предприятието). Липсват констатации и изводи за заприхождаване на стоките и за последващото им изписване. Не е дадено заключение дали счетоводството на доставчиците е водено редовно. Не е дадено заключение за заплащане и осчетоводяване на транспортни разходи при доставчиците с оглед декларацията на ревизираното лице на стр. 333 по делото, че транспортът е за сметка на доставчика. Всички тези пропуски следва да се преодолеят посредством поставяне на допълнителна задача към ССЕ. Съдът е направил опит за тълкуване относимостта към казуса на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Развивал е доводи във връзка с установените задължения по ЗДДС на предходните доставчици, като е направил извод, че става въпрос за данъчна измама, но липсва формулиран извод за участие на жалбоподателя в нея. Важно е да се има предвид, че ревизията не е проведена по чл. 177 от ЗДДС за установяване на солидарни задължения, поради което задълженията на предходните доставчици в особено големи размери са ирелевантни към спора. Във връзка с гореизложеното следва да се подчертае вътрешната противоречивост на съдебните изводи. От една страна съдът приема, че е от съществено значение дали жалбоподателят е знаел за практиката на доставчиците по източване на ДДС, а от друга страна сочи, че за същите тези съществени обстоятелства доказване не е необходимо. При това положение не е ясно дали в крайна сметка се признава наличие на измамлива схема и дали ревизираното лице е участвало в нея. Категорични изводи в тази насока е наложително да присъстват в новото решение по съществото на спора съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК. Ето защо в тази част решението следва да се отмени, а делото да се върне на друг състав на Административен съд-Пловдив за формиране на правни изводи по съществото на спора при всестранно обсъждане на всички доказателства. При изпълнение на задължителните указания съгласно мотивите на настоящото решение съдът следва да формира мотиви по законосъобразността на административния акт. При новото разглеждане следва да се допусне допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да изследва относимите към реалността на доставките обстоятелства, описани по-горе, като при съпоставките в табличен вид в прил. 1 и 2 следва да се посочат данни за счетоводното изписване на стоките от доставчиците във времето. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение