Решение № 10027 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13927/2019 г.

Решение № 10027 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13927/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" № 89, подадена чрез процесуалния представител на дружеството- юрисконсулт Германова, срещу Решение № 1140 от 01.10.2019 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело № 799/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД срещу Решение № 560 от 09.04.2019 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на основание чл. 587, ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането му е приложена принудителна административна мярка в срок от пет работни дни от датата на получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка, да представи в Комисията за финансов надзор следните документи и информация: 1. Заверено копие на писмено доказателство, удостоверяващо получаването на писмо, изх. № АЗ-3701/08.11.2018 г. по описа на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД от застрахованото лице, а в случай, че същото се е върнало в цялост на застрахователя като неполучено - да се представи писмено доказателство за това; 2. В случай че застрахователят продължава да поддържа становището за отказ по претенция № 44010411835257, следва да бъдат представени подробни писмени мотиви, подкрепени с конкретни факти и доказателства, въз основа на които "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД се е произнесло с отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, ведно със заверено копие на писмо до застрахованото лице - И. Георгиев, с което същото е уведомено за мотивите на застрахователя, обуславящи произнасянето му с отказ, като в писмото следва да се отбележи конкретно защо "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД счита, че е налице несъответствие между декларирания механизъм и настъпилото събитие и конкретно в какво се изразява несъответствието (да се посочи защо според застрахователя не е възможно уврежданията по автомобила да са причинени при описаното събитие и въз основа на какви доказателства е достигнал до този извод); 3. В случай че застрахователят не може да представи достоверни доказателства по т. 2, да представи заверено копие на доказателства, от които да е видно, че застрахователят е преразгледал отказа си по претенция № 44010411835257, и е изплатил застрахователно обезщетение. " Касационният жалбоподател – "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приема наличие на елементите на фактическия състав на чл. 587, ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ), тъй като от съдебното решение не става ясно кои норми на националното право или на правото на Европейския съюз са нарушени в случая, както и с кои действия е възпрепятствал застрахователния надзор или е застрашил интересите на ползвателите на застрахователни услуги. Излага разбирането си за принудителните административни мерки като инструмент за обезпечаване на правоотношенията в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Счита, че чрез приложената в случая мярка органът фактически се произнася по основателността на претенцията, а това е въпрос на частно-правно правоотношения, което е в противоречие с правната природа на принудителните мерки и правомощията на органа. Сочи, че средството за защита на потребителя на застрахователната услуга е иск, предявен по гражданскоправен ред. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт В. Германова. Ответникът по касационната жалба – заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", счита същата за неоснователна. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Несъответни на фактите по делото счита доводите за непосочване в оспорения акт на нарушените разпоредби. Излага фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за осъществен фактическия състав на чл. 587, ал. 1, т. 2 КЗ. За неоснователни счита доводите за намеса в частни гражданскоправни отношения, тъй като в случая става въпрос за нормативно задължение на застрахователя да мотивира отказа си при съобразяване на събраните доказателства. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Гьорчев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да се произнесе по същество първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че: "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 КЗ, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) на застрахователите с право на достъп до пазара на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (единния пазар), извършващ застраховки по раздел ІІ на Приложение № 1 от Кодекса за застраховането – общо застраховане. Административното производство е започнало по жалба на И. Георгиев до КФН, входирана на 04.12.2019 г под № 91-02-29431943. В жалбата Георгиев е посочил, че в "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е заведена претенция № 44010411835257 за изплащане на застрахователно обезщетение на основание сключен договор за имуществена застраховка "Каско" на МПС с полица № 440118044000012. По така предявената претенция липсва произнасяне от застрахователя, което жалбоподателят приема като отказ за изплащане на дължимото му се обезщетение. С писмо на КФН, изх. № 91-02-1943 от 10.12.2018 г., в срок пет работни дни от получаването му, от "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД са изискани писмено становище, ведно със заверено копие на цялата документация, съдържаща се в преписката по претенцията. Постъпил е отговор на писмото, в КФН, като към него са приложени част от документите по претенция № 44010411835257. От представените документи е видно, че с писмо, изх. № АЗ-3701/08.11.2018 г. "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е отказало изплащане на обезщетение по предявената претенция, със следното съдържание: "... След внимателен анализ на документите по щетата, изготвеният снимков материал, съставното опис-заключение и извършените инспекции, установяваме, че механизмът на получените увреждания не са вследствие на декларираното събитие. С оглед гореизложеното ви уведомяваме, че ДЗИ-ОЗ не е в риск, претенциите ви са неоснователни и отказваме изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 44010411835257. " Това писмо е адресирано до И. Георгиев. съдът е приел, че липсват доказателства за връчването му на адресата. С последващо писмо на КФН, изх. № 91-02-1943/05.02.2019 г. от "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД са изискани от ДЗИ-ОЗ допълнителни документи и информация, включително: подробни писмени мотиви, подкрепени с конкретни факти и доказателства, въз основа на които "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД се е произнесло с отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, ведно със заверено копие на писмо до застрахованото лице - И. Георгиев, с което същото е уведомено за мотивите на застрахователя, обуславящи произнасянето му с отказ, както и заверено копие на писмени доказателства, удостоверяващи изпращането и получаването на писмо, изх. № АЗ-3701/08.11.2018 г. Постъпил е отговор от "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, вх. № 91-02-1943/18.02.2019 г. В писмото до КФН "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД отново е посочило, че получените увреждания не са вследствие на декларираното събитие. Като не е представил доказателства за уведомяване на застрахованото лице И. Георгиев. С писмо на КФН, изх. № 91-02-1943/27.02.2019 г., в срок пет работни дни от получаването му, от застрахователя е изискано представянето на следните документи и информация: 1. в случай че застрахователят продължава да поддържа становището за отказ по претенция № 44010411835257, следва да бъдат представени подробни писмени мотиви, подкрепени с конкретни факти и доказателства, въз основа на които "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД се е произнесло с отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, ведно със заверено копие на писмо до застрахованото лице - И. Георгиев, с което същото е уведомено за мотивите на застрахователя, обуславящи произнасянето му с отказ, като в писмото следва да се отбележи конкретно защо застрахователното дружество счита, че е налице несъответствие между декларирания механизъм и настъпилото събитие и конкретно в какво се изразява несъответствието (да се посочи защо според застрахователя не е възможно уврежданията по автомобила да са причинени при описаното събитие); 2. в случай че застрахователят не може да представи достоверни доказателства по т. 1, представете заверено копие на доказателства, от които да е видно, че застрахователят е преразгледал отказа си по претенция № 44010411835257, и е изплатил застрахователно обезщетение; 3. заверено копие на писмени доказателства, удостоверяващи изпращането и получаването на писмо, изх. № АЗ-3701/08.11.2018 г. по описа на "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД от застрахованото лице. В писмото изрично е указано на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, че непредставянето на изисканата информация и документация или представянето й след указания срок представлява възпрепятстване упражняването на надзорните правомощия на заместник - председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор", съставляващо административно нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗКФН. На 13.03.2019 г. в КФН е постъпил отговор от "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД с вх. № 91-02-1943/13.03.2019 г., като в писмото отново са изложени идентични на посочените вече мотиви на застрахователя относно произнасянето му с отказ по претенция № 44010411835257. С пояснения, че декларираните при завеждане на претенцията обстоятелства не съответстват на установените факти и данни относно настъпилото застрахователно събитие, естеството на уврежданията и механизма на получаването им. Според застрахователя съдейки по височината, широчината и дълбочината на настъпилите по процесното МПС увреждания, същите предполагат друг механизъм и не могат да бъдат получени по начина, по който е заявил застрахованият - когато автомобилът се намира в паркирано състояние. Към писмото не е приложено изисканото от КФН заверено копие на писмени доказателства, удостоверяващи изпращането и получаването на писмо, изх. № АЗ-3701/08.11.2018 г. по описа на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД от застрахованото лице. С писмо на КФН, изх. № 91-02-1943 от 25.03.2019 г., в съответствие с чл. 26, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) "ДЗИ -Общо Застраховане" ЕАД е уведомено, че на основание на чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 588, ал. 1 във връзка с чл. 587, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), за открито административно производство за издаване на индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ с подробно изложена разпоредителна част. В писмото е указан 5-дневен срок от получаване за обяснения и възражения. В отговор жалбоподателят е изпратил документ удостоверяващ изпращането на писмото от 08.11.2019 г на адресата, както и пояснил, че на 12.03.2019 г е изпратил второ писмо до застрахованото лице съдържащо по подробни мотиви за отказа. Не са представени доказателства за връчване на никое от писмата до И. Василев. На основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 588, ал. 4 във връзка с чл. 587, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 22 от ЗАНН е издадено е издадено Решение № 560/09.04.2019 г за налагане на ПАМ на жалбоподателя, с което е Разпоредено на "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД в срок пет работни дни от датата на получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка, да представи в Комисията за финансов надзор следните документи и информация: 1. Заверено копие на писмено доказателство, удостоверяващо получаването на писмо, изх. № АЗ-3701/08.11.2018 г. по описа на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД от застрахованото лице, а в случай, че същото се е върнало в цялост на застрахователя като неполучено - да се представи писмено доказателство за това; 2. В случай че застрахователят продължава да поддържа становището за отказ по претенция № 44010411835257, следва да бъдат представени подробни писмени мотиви, подкрепени с конкретни факти и доказателства, въз основа на които "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД се е произнесло с отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, ведно със заверено копие на писмо до застрахованото лице - И. Георгиев, с което същото е уведомено за мотивите на застрахователя, обуславящи произнасянето му с отказ, като в писмото следва да се отбележи конкретно защо "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД счита, че е налице несъответствие между декларирания механизъм и настъпилото събитие и конкретно в какво се изразява несъответствието (да се посочи защо според застрахователя не е възможно уврежданията по автомобила да са причинени при описаното събитие и въз основа на какви доказателства е достигнал до този извод); 3. В случай че застрахователят не може да представи достоверни доказателства по т. 2, да представи заверено копие на доказателства, от които да е видно, че застрахователят е преразгледал отказа си по претенция № 44010411835257, и е изплатил застрахователно обезщетение." Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед на приложеното по делото уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК – получено от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 588, ал. 3 КЗ, приема за неоснователен довода за неуведомяване за започването на административното производство. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен, тъй като са налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната принудителна мярка. "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД е застраховател и като такъв е визиран в чл. 587, ал. 1 КЗ правен субект по отношение на когото органът може да прилага принудителна мярка. Според съда застрахователят ДЗИ-ОЗ не е уведомил застрахованото лице за отказа си да изплати обезщетение по заявената щета. Нито писмото му от 08.11.2019 г нито второто писмо от 12.03.2019 г. са били връчени на адресата И. Василев. Представените доказателства за това, че са изпратени, не означава връчени. Самият жалбоподател както пред КФН така и в с. з. заявява, че не разполага с доказателства за връчване. Извършените от застрахователя действия са довели до застрашаване на интересите на ползвател на застрахователни услуги и са възпрепятствали застрахователния контрол, тъй като постановеният отказ е бланкетен и не е мотивиран с конкретни факти и доказателства, обуславящи липсата на основание за изплащане на застрахователното обезщетение. Приел е, че в оспорения акт ясно и подробно са посочени фактическите и правните основания за мярката, доказани от приложените по делото доказателства – бланкетният отговор до застрахованото лице, от който не могат да бъдат установени каквито и да било основания за отказа. Съдът приема, че мярката е в съответствие с целта на закона и представлява задължение за конкретно действие с оглед на изискването на чл. 587, ал. 2, т. 2, като именно поведението на застрахователя, изразяващо се в немотивиране на постановения отказ за изплащане на обезщетение, е основание за мярката. Сочи, че разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ, макар и да не съдържа изисквания относно пълнотата и конкретиката на отговора, ясно и категорично изисква той да е мотивиран. Приел е още, че по този начин е възпрепятствано упражняването на застрахователен надзор от страна на КФН. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Изводът на съда е правилен. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно. Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Според касатора съдът не е обсъдил и взел под внимание всички доказателства – така например не е обсъдил писмо от 11.04.2019 г. Цитираното писмо е издадено след постановяване на процесния административен акт и няма значение за законосъобразността на същия, следователно необсъждането на това писмо от съда не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите на фактическия състав на принудителната мярка и на съдържанието на разпоредената мярка. В случая, елементите на фактическия състав на принудителната мярка по чл. 587, ал. 1, т. 2 и т. 4 КЗ включват: 1) специален правен субект, сочен в правната норма, 2) осъществяващ деяние (действие или бездействие), 3). Чрез което възпрепятства упражняването на застрахователния надзор. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд приема за доказано приетото от органа деяние на застрахователя – издаването на немотивиран отказ на застраховано лице. При безспорно установеното по делото съдържание на процесния отказ приетото от първоинстанционния съд и от органа е правилно, в съответствие със съдържанието на процесния отказ. В него освен декларираният "внимателен" анализ на документите по щетата не се съдържа абсолютно нищо, което да обосновава или поне да дава някаква индиция за мотивите за приетия отказ. Съдържанието на отговора надхвърля дори и най-минималното разумно очакване за изпълнение на задълженията на застрахователя по сключения застрахователен договор с оглед на изискванията на чл. 343, ал. 2 КЗ във вр. с чл. 63, ал. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Член 63, ал. 1 и 2 ЗЗД изрично задължават всяка от страните по договора да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин, като задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа. Това законово изискване не е формално, а във всеки конкретен случай има своето изискуемо и установимо съдържание. В случая, с оглед на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ, застрахователят, когато реши да откаже плащане по предявена претенция, е длъжен да направи това с мотивиран отказ. От мотивите на акта, а и от съдържанието на жалбата, с която касаторът е сезирал първоинстанционния съд е видно че приетото от органа действие, чрез което се твърди застрашаване на интересите на застрахованото лице и възпрепятстване упражняването на застрахователния надзор, е напълно точно и ясно определено от органа и възприето от застрахователя. Както обосновано приема и първоинстанционният съд от мотивите на оспорения административен акт е безспорно, че осъщественото от застрахователя действие е издаването на немотивиран, абсолютно бланкетен отговор до застрахованото лице, защото не номера на щетата индивидуализира всяка отделна претенция, а фактите и доказателствата, въз основа на която тя е предявена. Факти и доказателства в процесния отговор нито се сочат, нито се коментират. С оглед на това деянието, което органът е приел за основание за прилагане на процесната мярка, е точно дефинирано и безспорно доказано. Що се отнася до третия елемент на фактическия състав на мярката – възпрепятстване на КФН да упражни ефективен застрахователен надзор също е налице. Липсата на какъвто и да било мотив за отказ да се изплати обезщетение по предявена щета обективно не само застрашава и накърнява интересите на застрахования, но и възпрепятства комисията да упражни ефективен застрахователен надзор. Следователно, за застрахования, от получения на отговор остава напълно неясно какво мотивира застрахователя да откаже изплащането на обезщетението. От друга страна, както правилно е приел и съдът, липсват каквито и да е доказателства за връчването на постановения отказ на застрахования. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд за наличие на елементите на фактическия състав на принудителната мярка са неоснователни. Първоинстанционният съд подробно е анализирал релевантните факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал материалния закон и е подвел фактите към релевантните разпоредби, поради което изводът му за осъществени предпоставките за прилагане на принудителната мярка и за нейната законосъобразност, в т. ч. и с оглед на изискването на чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ, е правилен. Основните доводи на касатора за твърдяната неправилност на обжалваното първоинстанционното съдебно решение са свързани с преценката на съда на разпоредителната част на оспорения акт. Безспорно е, че застрахователните услуги имат потенциал за сериозно въздействие върху правата на бенефициерите (по смисъла на съображение 16 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ, Директива 2009/138). С оглед на това, за да се осигури адекватна защита на бенефициерите (цел, посочена в цитираното съображение 16) и поради необходимостта да се гарантира финансова стабилност, справедливо и правилно функциониращи пазари, е въведен и сериозен държавен надзор на дейността на застрахователите с правомощия на надзорния орган, които определено позволяват пряка и съществена намеса в осъществяваната дейност. Съгласно член 30, параграф 2 от Директива 2009/138, която националният кодекс транспонира, финансовият надзор на застрахователите включва проверка по отношение на цялостната им дейност, но това безспорно не значи, че правомощията на надзора са безгранични. Те са ограничени до възможността да се осъществи контрол и съответно да се реагира при нарушаване от застрахователя на правни норми, които установяват негови задължения и нарушението на които представлява административно нарушение, следователно е основание за налагане на административно наказание. Само за такива задължения на застрахователя надзорният орган може да прилага държавната власт – във формата на принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 587, ал. 1, т. 1 КЗ или на административно наказание. За задължения на застрахователя, които са предмет на застрахователния договор, т. е. на постигнатото между двете страни по договора съгласие, надзорният орган не може да встъпва в правата на застрахования и да упражнява, чрез силата на държавната принуда, негови субективни права. За какво задължение на застрахователя в случая става въпрос? Видно от мотивите на оспорения административен акт става въпрос за задължението на застрахователя по чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ и в тази връзка и за задължението му по чл. 408, ал. 1 КЗ. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ, както бе посочено по-горе, задължава застрахователя, тогава, когато реши да откаже плащане по претенция да направи това мотивирано. В случая това законово установено задължение застрахователят не е изпълнил. Разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ регламентира предпоставките, при наличието на които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение. Съвкупното тълкуване на двете законови задължения на застрахователя изискват в неговия мотивиран отказ ясно и точно да са посочени фактическите основания, които обосновават приложимостта на конкретната хипотеза, при която е допустимо отказване на плащане на обезщетение. В случая, очевидно отказът на застрахователя е направен, без да са спазени двете законови изисквания – нито са посочени фактическите основания, нито е посочено конкретното правно основание, поради което застрахователят отказва плащането. За никакво изземване на правораздавателната власт на съда и за превръщане на административния орган в заместител на съда или в особена юрисдикция в случая не става въпрос, тъй като никой не се е произнесъл по гражданскоправния спор вместо сезирания съд. Дали се дължи застрахователно обезщетение по процесната щета или не ще каже сезираният граждански съд, но административният орган е този, който може да задължи застрахователя да мотивира съобразно изискванията на закона отказа си. С оглед на изложеното налице е действие на застрахователя, което е в нарушение на правна норма, която установява задължително за него правило за поведение неспазването, на което уврежда интересите на застрахованото лице и възпрепятства извършването на ефективен застрахователен надзор. В тази връзка законодателят е създал правната възможност на чл. 587, ал. 1 КЗ. Такива механизми за защита на правата на потребителите на съответните услуги съществуват и в други сфери на икономическия живот – само за илюстрация: Законът за защита на потребителите, Законът за електронните съобщения. Те са създадени, за да гарантират правата на потребителите в хипотези, когато интересите им са нарушени и когато не става въпрос за елементи на съответното правоотношение, които не са предмет на свободно договаряне между страните. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд /виж Решение № 9007/07.07.2020 г. по адм. дело № 14815/2019 г. по описа на ВАС, седмо отделение/. Първоинстанционният съд като е съобразил изложеното е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Комисията за финансов надзор – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на 150, 00 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд