Решение № 61 от 24.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 206/2016 г.

Решение № 61 от 24.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 206/2016 г., III н. о., НК, докладчик председателят Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по саморъчно написана от подсъдимия И. И. жалба срещу въззивно решение № 264 от 08.01.2016 г. на Великотърновски апелативен съд /АС/, обявена по внохд № 325/2015 г., с което е потвърдена постановената на 16.10.2015 г. присъда на Окръжен съд /ОС/- Велико Търново, по нохд № 339/2015 г. В депозираната касационна жалба се релевират оплаквания, очертаващи несъответност на описаната в обвинителния акт и призната от И. И. фактическа обстановка по делото, на обективната действителност. Визира се конкретика, сочеща на реализирано от пострадалия С. Г. неправомерно поведение, обективирано в отправяне на закани и обиди спрямо подсъдимото лице, което непосредствено е предхождало инкриминираното деяние и е провокирало извършването на престъпния акт. Изразява се недоволство и от определената наказателна санкция - 17 /СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ/ лишаване от свобода, несъобразена със степента на обществена опасност на осъщественото престъпление и с данните за личността на неговия автор /съдебно минало и здравословно състояние/. В съдебно заседание на 18.03.2016 г., подсъдимият И. И. участва лично и със служебен защитник в настоящата процедура, като в хода на пренията поддържат изложените в жалбата доводи и възражения. Конституираните граждански ищци М. Г., Д. Г. и М. Г., редовно уведомени, не се явяват, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по касационната жалба. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, взе предвид следното: С присъда № 99 от 16.10.2015 г., по нохд № 339/2015 г., след съкратено съдебно следствие, в предвидената в чл. 371, т. 2 от НПК алтернатива, Великотърновски ОС е признал И. И. И. за виновен в това, че на 10.06.2015 г., в магазин на [фирма], находящ се на [улица], № 83, в гр. Е., умишлено умъртвил С. С. Г., като убийството е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК и чл. 58а от същия закон му наложил наказание - СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същия съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, което е осъдено да заплати в полза на наследниците на починалия С. С. Г. - М. С. Г., Д. С. Г. и М. С. Г., сумите от по 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетения за причинените с престъпното деяние неимуществени вреди, ведно със законните лихви и разноските по делото. Визираната присъда е била предмет на въззивна проверка, финализирала с решение № 264 от 08.01.2016 г. на АС-Велико Търново, по внохд № 325/2015 г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимия И. е НЕОСНОВАТЕЛНА. В противоречие с буквата и духа на нормативната база, очертаваща съкратеното съдебно следствие в производство пред първата инстанция, са релевираните оплаквания за несъответност на описаната в съдебния акт фактология за инкриминирания инцидент на обективната действителност и на инкорпорирания доказателствен материал по делото, обосновала неправилно приложение на материалния закон, и явна несправедливост на санкцията. Регламентираната в чл. 370- чл. 374 от НПК диференцирана процедура е насочена към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателното производство, поради което и съпроводена с компромисни поведенчески прояви на процесуалните участници, и предопределени от същите процесуалноправни и материалноправни ползи, и тежести. Представителят на прокуратурата е улеснен в полагането на усилия и осъществяване на действия по доказването на своята обвинителна теза, като постига бързо своевременно осъждане и санкциониране на престъпните посегателства, съгласявайки се със снизхождението при индивидуализация на наказателната отговорност. Подсъдимият получава по-леко наказание, приемайки по собствено желание процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по предложените от прокурора фактически констатации и да участвува непосредствено в събирането, и проверката на доказателствени източници, подкрепящи и оборващи обвинението, които осуетяват претенциите за накърнено право на защита в тази насока, и стесняват обсега на свързаните с него нарушения. Заявеното от И. И. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в съдебно заседание на 16.10.2015 г., пред Великотърновски ОС, е създало процесуални предпоставки за прилагане на особените правила на чл. 370-374 от НПК, в предвидената по чл. 371, т. 2 от НПК форма. Първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на подсъдимото лице е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване чрез свидетелските показания на Р. В., С. И., П. Н., Й. Й., Д. Г., Д. Р., Г. П., П. Д. и С. М.; писмената документация /протоколи за оглед, за иззети кръвни проби, предмети и вещи/; и кореспондират на изготвените медицинска, психолого-психиатрична, техническа и комплексна експертизи, удовлетворявайки основополагащия принцип в чл. 31 от Конституцията, възпроизведен в чл. 116 от НПК, за недопустимост обвинението и присъдата да се основават на самопризнание. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на подсъдимото лице, и предпоставеното от нея определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, е проведено при стриктно спазване на специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл. 371, т. 2 от НПК хипотеза и финализирало със съдебен акт, с който компетентният орган при съблюдаване на нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност и наложеното наказание. Логическа закономерност от реализираното съкратено съдебно следствие, доброволно инициирано от подсъдимия И. И., е обхватът на мисловната и доказателствена дейност на първостепенния съд, обективираща изпълнение на предписаното от чл. 301 на НПК, и словно материализирана в постановената от ОС-Велико Търново осъдителна присъда Неговите съдържание и параметри са предопределени от описаната в прокурорския акт, и призната от подсъдимото лице фактология на инкриминираното престъпление, с произтичащите от това последици -занижени процесуални изисквания при доказателствената интерпретация. Очертаните в акта на обвинителната власт обстоятелства сочат, че на 10.06.2015 г., около 16.30 часа, в магазин на [фирма], находящ се на [улица], № 83, в гр. Е., между И. И. и С. Г., които били във влошени отношения, възникнал словесен конфликт, предпоставен от отправена от последния реплика "какъв си ти, че да се месиш на хората", на която подсъдимият реагирал с ругатня и нанасяне на удар с нож в областта на гърдите на пострадалото лице. Визираните факти, ценени компетентно и с проявен професионализъм от съдебните инстанции, убедително обосновават заключение за извършване на престъпното деяние от И. И. и категорично изключват лансираната в касационната жалба теза, че осъществените от него действия са провокирани от неправомерно поведение на С. Г., изразило се в отправяне на сериозни закани и обиди спрямо подсъдимото лице, което е ирелевантно за правните очертания на инкриминираното посегателство /нормата на чл. 118 от НК е неприложима за престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 12 от НК/, но безспорно е от значение при индивидуализация на наказателната санкция. Характерът и особеностите на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК мотивират изводите на настоящия състав за процесуална недопустимост на подобни възражения, индициращи на несъответност на описаните от прокурора факти, признати от подсъдимото лице и впоследствие възпроизведени в съдебните актове, на реалната действителност След като подсъдимият И. И. по своя воля е създал предпоставки за разглеждане на делото по този процесуален ред, отказвайки се от участие в един състезателен наказателен процес, и диференцираната процедура е проведена в съответствие с предписанията на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, той не може да релевира фактология, различна от очертаната в обвинителния акт и да претендира обезпечаването й с доказателствени искания; респективно за решаващия съдебен орган съществува процесуална пречка да установява несъвместими с признатите от лицето фактически положения и да инкорпорира подкрепящи ги доказателства по делото. При визираното производство по чл. 371, т. 2 от НПК допустимата защита на подсъдимото лице остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по акта на представителя на обвинителната власт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици и начина им на изтърпяване. 1. Предложената аргументация формира заключението на касационния съд за проведена при съблюдаване на законовите изисквания диференцирана процедура по Глава Двадесет и седма от НПК и за правилно лимитирана, в обсега на приетите за установени от представителя на обвинителната власт и признати от подсъдимото лице фактически положения за инкриминираното престъпление, правна квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 29 от НК. В съответствие с императивните предписания на закона и задължителната константна съдебна практика, контролираната инстанция е отмерила и наказателната отговорност на подсъдимия И. И. Буквалното и логическо тълкуване на действащата разпоредба на чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК очертава в хронологическа последователност действията на решаващия орган при лимитиране на санкцията в осъдителен съдебен акт, с който финализира производството по чл. 371, т. 2 от НПК. Според установения нормативен регламент, в случаите на чл. 57, ал. 1 от НК, когато компетентният орган определи като най-подходящо наказанието ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, то се заменя с ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ДВАДЕСЕТ ДО ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ, като конкретното наказание се определя в рамките на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, предвидено в ал. 2 на чл. 58а от НК и в Особената част на НК. 2. Визираните общи правила, съотнесени към санкциите в чл. 116 от НК, очертават възможност за индивидуализация на наказателната отговорност, в обсега на границите от ПЕТНАДЕСЕТ ДО ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ, в обсега на които първостепенният и въззивен съд, базирайки се на възприетата фактология, съобразно тежестта на престъпното посегателство и личната опасност на неговия извършител, и при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност, са наложили на подсъдимия И. наказание - лишаване от свобода за срок от СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ. При лимитиране на вида и параметрите на подлежащата на изтърпяване от И. санкция, инстанциите са анализирали очертаващите облика на извършеното престъпление време, място, начин на извършване, използвано средство, и оценили неговата насоченост към охраняваните обществени отношения, свързани с правото на най-ценното благо - човешкият живот. Обсъдена е и конкретиката от обстоятелства, характеризиращи личността на подсъдимия с регрес в социалното функциониране до ниво оцеляване и системна употреба на алкохол, с високо ниво на депресивност, несигурност, импулсивност и тревожност, с висока фрустрация, и с тенденция към конфликтни ситуации, асоциални постъпки и пренебрежение към законите и обществения морал. Отдадено е необходимото внимание на доказаните от приобщения доказателствен материал и съдебни експертизи факти за неговия социален и трудов статус, възраст, образователен ценз, семейно положение, здравословно състояние, психологически профил и процесуално поведение по време на наказателното разследване, и на съдържимите се в приложените бюлетини за съдимост данни, установяващи 5 /пет/ предходни осъждания за И. И., извън релевантните за правната квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 12, чл. 29, ал. 1, б. б. "б" от НК - опасен рецидив, които професионално са коментирани, в контекста на специалната и генерална превенции, обуславящи адекватна на репресивната, възпираща и поправително-възпитателна роля на наказанието санкция. Високата степен на обществена опасност на инкриминираното престъпление, проектираните в процеса на неговото извършване личностни качества на подсъдимия и социалният отзвук на тези неправомерни посегателства, интерпретирани в аспекта на предвидените в нормата на чл. 36 от НК цели на накзанието, обуславят съразмерност на определената на И. И. санкция с критериите за справедливост, и не налагат редуцирането й. Мотивиран от предложената аргументация, касационният състав счита, че в пределите на възложената му компетентност в настоящото производство, образувано по жалба на подсъдимото лице, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на АС-Велико Търново, с който е потвърдена присъда № 99 от 16.10.2015 г. на Великотърновски ОС, по нохд № 339/15 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение