Решение № 4093 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14147/2009 г.
ВАСIII отделение29.03.2010 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
Оставя в сила решение № 230 от 10.09.2009 г., постановено по адм. дело № 201/2009 г. от Административен съд - Хасково. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4093 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14147/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Ангелов Георгиев от гр. Хасково чрез процесуален представител против решение № 230 от 10.09.2009 г., постановено по адм. дело № 201/2009 г. от Административен съд - Хасково. В жалбата с доводи за неправилност се релевират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началник РУ на МВР- Хасково не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от ВАП счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № 45ХЯ-113 от 2.04.2009 г., издадена от началник РУ на МВР - Хасково, в частта й, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 225, ал. 1 от ППЗМВР на жалб. Георги Ангелов Георгиев - мл. автоконтрольор гр. "Пътен контрол" при РУ на МВР - Хасково, е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от два месеца. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискуемата форма, при спазване на административно - производствените правила и на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Съдът е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е интерпретирал правилно, поради което е направил верни правни изводи. В случая от събраните в протеклото дисциплинарно-наказателно производство писмени доказателства - писмени обяснения, справки, доклади, докладни записки, становища и др., включително и от данните, съдържащи се в обясненията на касатора, може и следва да се направи категоричния извод за съставомерност на деянието по вмененото му нарушение, за които е предвидено наказание "мъмрене" за определен срок. Процедурата по налагане на този вид наказания е подробно уредена в ЗМВР и ППЗМВР. Видно от доказателствата по делото, при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както е приел първостепенният съд. Дисциплинарното производство е извършено при цялостно изпълнена процедура по извършената проверка на случая съобразно чл. 231 и сл. от ППЗМВР като са събрани необходимите доказателства и впоследствие същите са подробно обсъдени в изготвената от дисциплинарно-наказващия орган справка, в която са отразени както фактическите констатации, така и правните основания за търсене на дисциплинарна отговорност от държавния служител в МВР. Правилен е изводът на съда, че в заповедта са посочени фактическите основания за издаването й, където са инкорпорирани изводите на комисията извършила проверката, при която обстоятелствено в справката са посочени всички факти, даващи основание да се направи извод да допуснато дисциплинарно нарушение. Известно е, че мотивите (фактически и правни основания) на административния орган могат да се съдържат в документ изхождащ от помощен или подчинен нему орган, както е в случая. Дори да се приеме, че има допуснати някакви нарушения на административно-производствените правила, те не са от категорията на съществените, т. е. ако не бяха допуснати, то непременно щеше да се стигне до друг резултат. Неоснователно е възражението и за необоснованост на съдебното решение. Фактическата установеност изцяло кореспондира на правните квалификации на деянията, а с това и на съответното наложено дисциплинарно наказание, поради което е неправилен извода на съда за нарушение на материалния закон. Възраженията на жалбоподателя относно достоверността на фактическите констатации в оспорваната заповед обосновано са приети за неоснователни. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил доказателства за твърдяните от него факти. Неговите твърдения обосновано са опровергани от събрани в производството доказателства. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е било извършено и пред съда с насрещно доказване. При това положение изводът на съда за установеност на действията, санкционирани като нарушение на служебната дисциплина, е правилен. С оглед изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на решението. Същото е постановено при отсъствие на твърдяните с жалбата нарушения, което налага оставянето му в сила. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,