Решение № 11927 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1867/2011 г.

Решение № 11927 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1867/2011 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Николай Георгиев Русанов от гр. Габрово, бул. "Могильов" № 65, вх. А, ет. 4, ап. 10, чрез адв. Даниела Денкова, против Решение № 894 от 24.11.2010 г. на Административен съд София-област по адм. д. № 62 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 40/25.09.2009 г. на началника на митница Калотина, потвърдено с Решение № РМ 4407-0458/40 от 18.11.2009 г. на директора на РМД София, с което на жалбоподателя са определени възникнали на осн. чл. 203, ал. 1 и чл. 214 МКО митническо задължение и други държавни вземания както следва мито 161,55 лв., такса гуми 1 600 лв. и ДДС 489,22 лв., за внесени на 06.10.2006 г., без знанието и разрешението на митническите органи, употребявани вещи - автомобилни гуми. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка и основаване на решението на представените от сръбската митническа администрация транзитна декларация и незаверено ксерокопие на спецификация. Те не доказват осъществяването на неразрешен внос на стоки и неправилно са приети от съда за официални свидетелстващи документи. Необоснован е и изводът относно митническата стойност на стоките, тъй като в транзитната декларация липсват данни за вида и стойността им. Изводите относно тези факти са направени само въз основа на спецификацията, в качеството й на частен документ, оспорен по съответния ред. Необосновано съдът е приел, че има идентичност между описаните в транзитната декларация стоки и действително превозените в автомобил с рег. № ЕВ 5506 АВ и че тези стоки са внесени на територията на страната, въпреки липсата на данни за проверка на автомобила, както и за представителната власт на лицето, подписало транзитната декларация. Произволен е изводът на съда, че от нередовното приключване на режима "транзит" в Република Сърбия следва нерегламентиран внос на стоките в РБългария. Съдът, при съществено нарушение на процесуалните правила, е пренебрегнал липсата на заверка на представената във фотокопие и оспорена спецификация и не се е произнесъл по молбата на жалбоподателя за изключването й от доказателствата по делото. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени процесният митнически акт. Ответникът по касационната жалба началникът на митница Столична, чрез юрк. Станков, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Решение е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По несъмнен начин е установено по делото, че на 05.10.2006 г. на сръбската граница Николай Русанов е преминал с микробус, превозвайки стоки - втора употреба от Австрия. За целта е съставена транзитна декларация на същата граница ЕАД № 21105/05.10.2006 г., придружена от спесификация и от тях се установява, че Русанов е превозвал 217 употребявани автомобилни гуми с общо тегло 1 600 кг. Тази транзитна операция не е била приключена на българската митническа територия и затова административният орган, а впоследствие и съдът законосъобразно са приели, че е налице неправомерно въвеждане на стоки, подлежащи на обмитяване. Твърденията на касатора, че не е внесъл процесните стоки на българска територия са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Разпита на свидетеля Казаков правилно е възприет от съда като недостоверен, а свидетелят за заинтересован от изхода на делото, тъй като и той водил подобни дела в същия съд срещу същия митнически орган. Видно от данните по административната преписка с писмо, изх. № 4416/0502 от 04.09.2009 г. на началника на Митница - Калотина е информиран директора на РМД - гр. София за лица, включително за свидетеля Казаков и касатора Русанов, че са въвели стоки на митническата територия на страната, които не са обмитени. Наред с това, обстоятелствата, за които е бил разпитван свидетелят, е следвало да се установят с писмени документи - неприключване на транзитна декларация поради продажба на стоките преди преминаването на българската граница. Неоснователни са оплакванията относно производството по оспорване, открито в съдебното производство пред първоинстанционния съд на транзитната декларация и спецификацията. Транзитната митническа декларация е подписана и подпечатана от сръбски митнически власти, което удостоверява стоките, които транзитно преминават през тази граница. В този смисъл тази декларация от момента на подписването и подпечатване на митнически орган на Република Сърбия става официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила. Касаторът не е представил насрещни доказателства, които да разрушат тази доказателствена сила. Твърденията му не са подкрепени с никакви доказателства. Касаторът не оспорва, че в микробуса са били натоварени процесните стоки, но твърденията му, че те са продадени още на сръбска територия не съответстват на доказателства по делото и затова са неоснователни и голословни. Обстоятелството, че на сръбската граница е съставена митническа транзитна декларация сочи, че стоките са били под митнически режим транзит, а не са продавани на сръбска територия. Транзитирането на стоките означава, че те са били въведени на митническата територия на страната, но митнически режим не е деклариран. Несъставянето на акт за административно нарушение не означава, че обмитяването на стоките на основание чл. 199, ал. 3, т. 1 и ал. 1, т. 3 ЗМ е извършено незаконосъобразно. Относно определения размер на публичните задължения, правилно първоинстанционният съд е приел, че те са определени на основание чл. 35, ал. 1 ЗМ по стойността, на която стоките са закупени с цел износ за България, като по отношение на автомобилните гуми и определената такса гуми са спазени разпоредбите на Митническата тарифа, която е била в сила за 2006 г., както и ПМС № 137/1999 г. и тарифата към него. С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,