Решение № 247 от 4.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3398/2015 г.
ВКСI гражданско отделение04.01.2016 г.докладчик т Теодора Нинова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 413/27.02.2015 г., постановено по в. гр. дело № 3173/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 14-ти граждански състав.
ДОПУСКА извършване съдебна делба на следния недвижим имот: ПИ (поземлен имот) с площ от 2062 кв. м. по скица (№ 25869/20.08.2013 г. на С. -П.), а по нотариален акт (№ 72, том VII, дело № 2074 от 1971 г.) - 1940 кв. м., съставляващ ПИ с идентификатор № 62858.501.482 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-34/06.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с номер по предходен план: 482, квартал 55, парцел ХI-482, урбанизирана територия, за високо застрояване при следните квоти:
- 4/6 ид. ч. за Р. А. Г.
- 1/6 ид. ч. за К. Г. Ч.
- 1/6 ид. ч. за Е. Г. К.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 247 от 4.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3398/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.
Обжалвано е решение № 413/27.02.2015 г., постановено по в. гр. дело № 3430/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти граждански състав, с което е отменено решение № 2911/04.07.2014 г. на Пловдивски районен съд по гр. дело № 19347/2013 г., 13 състав, в частта, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Р. А. Г., К. Г. Ч. и Е. Г. К. на следния недвижим имот: ПИ (поземлен имот) с площ от 2062 кв. м. по скица (№ 25869/20.08.2013 г. на С. -П.), а по нотариален акт (№ 72 том VII, дело № 2074 от 1971 г.) - 1940 кв. м., съставляващ ПИ с идентификатор № 62858.501.482 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-34/06.03.2008 г. на изп. директор на АГКК, с номер по предходен план: 482, квартал 55, парцел ХI-482, урбанизирана територия, за високо застрояване по отношение на квотите и вместо него в тази част постановено друго за
допускане извършване на съдебна делба между Р. А. Г., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], К. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица] Е. Г. К., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица] на следния недвижим имот: ПИ (поземлен имот) с площ от 2062 кв. м. по скица (№ 25869/20.08.2013 г. на С. -П.), а по нотариален акт (№ 72, том VII, дело № 2074 от 1971 г.) - 1940 кв. м., съставляващ ПИ с идентификатор № 62858.501.482 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-34/06.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с номер по предходен план: 482, квартал 55, парцел ХI-482, урбанизирана територия, за високо застрояване при следните квоти:
- 1/3 ид. ч. за Р. А. Г.
- 1/3 ид. ч. за К. Г. Ч.
- 1/3 ид. ч. за Е. Г. К.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Р. А. Г. и К. Г. Ч., двете от [населено място], Пловдивска област, представлявани от адвокат Н. А. Г., които го обжалват в срока по чл. 283 от ГПК като считат, че е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила при прилагане на чл. 79 от ЗС.
От ответницата по касация Е. Г. К. от [населено място], Пловдивска област, представлявана от адвокат С. Г. Я., е постъпил писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направени разноски по делото за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че наследодателят на страните Г. В. Г. (починал на 27.07.1993 г.) е придобил дворното място чрез давностно владение както е по нот. акт № 72, том VII, дело № 2074/12.03.1971 г. на нотариуса при Пловдивския районен съд, която е изтекла по време на брака му с Р. А. Г. (сключен на 25.12.1966 г.), което не е направило имота СИО тъй като по отношение на съпругата давност не е текла с оглед разпоредбата на чл. 115, б. "в" от ЗЗД, в който смисъл са кредитирани показания на разпитаните свидетели.
С определение № 466 от 29.09.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК с оглед произнасяне по въпроса: владяната вещ придобива ли се от двамата съпрузи в условията на СИО с оглед ППВС № 8/1980 г. и приложената практика по чл. 290 от ГПК?
По отговора на въпроса:
В т. 2 на Постановление № 8/1980 г. от 17.06.1981 г. на Пленума на Върховния съд е прието, че имуществена общност е всеки недвижим имот, движима вещ или права върху вещи, придобити по давност по време на брака.
Съображенията са, че когато придобивната давност е започнала и изтекла през време на брака, следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал имуществена общност, в такива случаи следва да се счита, че и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота. Същото разрешение следва и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижимия имот още от преки сключването на брака, а придобивната давност изтече през време на брака - и в този случай той става имуществена общност, защото от значение е моментът на придобиването на имота като е без значение на какво основание е започнало владението.
В този смисъл и трайната съдебна практика.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не съответства на действителното правно положение по спора и е необосновано - отменително основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Установено е по делото, че наследодателят на страните Г. В. Г., починал на 27.07.1993 г., с нотариален акт № 72 от 12.03.1971 г., том VII, дело № 2074/1971 г. на нотариуса при П. народен съд, е признат за собственик по давностно владение на процесния имот, което е станало по време на брака му със съделителката Р. А. Г., сключен на 25.12.1966 г.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. (отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Със СК от 1968 г. е въведен режимът на съпружеската имуществена общност.
При това положение преживялата съпруга притежава ? ид. ч. от имота, а останалата (наследствена) ? ид. ч. на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН се разделя по равно между нея и двете низходящи (дъщери).
Решавайки спора по същество настоящата инстанция приема, че решението на въззивния съд следва да се отмени като делбата на процесния имот допусне при квоти: по 1/6 ид. ч. за всяка дъщеря и 4/6 ид. ч. за преживялата съпруга.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение