Решение № 12268 от 25.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2013 г.

Решение № 12268 от 25.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството, представлявана от изпълнителния директор Васил Николов, Булстат 130925885, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Бистришко шосе" № 26, чрез процесуалния му представител адв. Михайлов, против решение № 79 от 23.05.2013 г., постановено по административно дело № 60/2013 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата им против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 12654/18.10.2012 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" в община Стара Загора, потвърден с Решение № 12654/21.12.2012 г. на началник отдел "МДТ" в община Стара Загора. Жалбоподателят - Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството, представлявана от изпълнителния директор Васил Николов, оспорва решението, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита, че оспореното решението не кореспондира с представените по делото доказателства. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответникът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Александър Петров, е депозирал възражение, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, моли съда да го остави в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира подадената жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АС- Стара Загора е отхвърлил жалбата на касатора против акт за установяване на задължения по декларация № 12654 от 18.10.2012 г., потвърден с решение № 12654/21.12.2012 г. на началник отдел "МДТ" в община Стара Загора, с който е установен размерът на задълженията за такса битови отпадъци за 2011 г. на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството. За да постанови този акт съдът е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма. Обосновал е изводът, че имотът, във връзка с който е определена такса за битови отпадъци е разположен в границите на районите, в които съгласно Заповед № РД-25-2906/25.10.2010 г. на кмета на община Стара Загора се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депа за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2011 г. Въз основа на представените по делото доказателства и заключението на вещото лице, съдът е направил правилен извод, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е предоставяна. Приел е също така, че установеното задължение съответства на посочената от жалбоподателя данъчна оценка на имота, на база промилите, въз основа на приетата от Общински съвет Стара Загора наредба за определяне на таксата за битови отпадъци за всяка отделна година, поради което е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД и дължимост на така определената такса битови отпадъци (ТБО). Решението е правилно. По делото е безспорно, че през 2005 г. на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството е предоставен за управление недвижим имот - държавна собственост, представляващ застроен поземлен имот с площ 2085 дка, с начин на трайно ползване "друга територия заета от селското стопанство", ведно с построените в него сгради, съставляващ имот № 002240 в землището на гр. Стара Загора с идентификатор 68850.119.240 по кадастралната карта на града. С оглед на това същата се явява по смисъла на чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 64 от ЗМДТ, задължено лице за заплащане на ТБО по чл. 62 ЗМДТ, при наличието на материалноправните предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от същия закон. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Видно от представената по делото заповед № РД-25-2906/25.10.2010 г. на кмета на община Стара Загора, имотът на касатора попада на територията на която общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ. В хода на производството първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят фактически не оспорва обстоятелството, че община Стара Загора е организирала сметосъбиране и сметоизвозване в района, на територията на която се намира предоставения и за управление на имот държавна собственост, а възражението за недължимост на таксата за тази услуга се основава на твърдението, че до 2012 г. за имота не е бил осигурен отделен съд за събиране на битови отпадъци, поставен до самия имот. Възражението в този смисъл е неоснователно, тъй като в Наредбата издадена от общината по чл. 9 от ЗМДТ е предвидена възможност задължените за заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване лица, да заявят поставяне на съд /съдове за битови отпадъци за самостоятелно ползване до отделен имот с подаване на декларация по чл. 18 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора (НОАМТЦУТОСЗ), за определяне на ТБО в частта за сметосъбиране и сметоизвозване според количеството на отпадъците, измерени чрез броя на необходимите съдове. В настоящия случай касатора не се е възползвал от тази възможност, нито има данни за наличието на обективни пречки да ползва контейнера за смет поставен в близост до стопанисвания от него имот. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора, че контейнерът за смет не се намира непосредствено до неговият имот, а е на разстояние 200 метра. Касаторът не е представил доказателства нито пред първоинстанционният съд, нито пред настоящата инстанция относно това, че не са генерирани отпадъци или, че генерираните отпадъци са събирани и извозвани за негова сметка или това е организирано по друг начин, различен от предоставяне на обществената услуга. С оглед което е неприложима разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината. Въз основа на представените по делото доказателства- договор между община Стара Загора и концесионера "Нелсен - чистота" ООД, пътни листове, както и от заключението на вещото лице е безспорно установено, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е предоставяна на територията, на която се намира, имота на касатора и следователно така определената ТБО е дължима. С оглед изложеното постановеното решение е правилно и законосъобразно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение