Решение № 14451 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6554/2018 г.

Решение № 14451 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6554/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Т., с адрес в [населено място], срещу решение № 491/13.03.2018 г. по адм. дело № 2566/2017 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 769 з - 69/10.08.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Бургас. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необснованост, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед, присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - впд началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Бургас, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената заповед, на младши инспектор И. Т., - младши автоконтрольор първа степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" към сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Бургас е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, за това че като длъжностно лице от състав в наряд - автопатрул за осъществяване на пътен контрол на 23.05.2017 г. е бил изпратен за обследване на настъпило ПТП между два леки автомобила на кръстовище "Трапезица" в 11. 50 ч., като единият лек автомобил е бил напуснал мястото на произшествието. Вследствие на грешно препредаден номер на напусналия местопроизшествието автомобил от тел. 112, Т. и колегата му от автопатрула започнали да проверяват след пристигане на местопроизшествието, погрешно подадения им номер. На местопризшествието водачът на другия автомобил, който е подал сигнала, коригирал грешката и е дал написан на лист хартия ( л. 29 ) правилния номер на другия участник в ПТП. М. не е извършил необходимите справки по така посочения му номер и не е установил другия участник в ПТП, който е бил установен няколко дни по - късно от друг полицейски служител след подадено оплакване от подалия сигнал за ПТП - то шофьор. В попълненото приложение 11 към чл. 75, ал. 2, т. 1 от Инструкция № 8121 з -749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение ПТП - то не е отразено - нито в ръчно попълнената бланка (л. 45), в която е посочено, че е изготвена от другия служител от автопатрула, нито в електронния вариант (л. 46). АС е посочил, че от изброените в оспорената заповед нарушения на Инструкция № 8121 з -749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение Т. е нарушил следните норми, създаващи задължения и за двамата служители в автопатрула: чл. 75, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Инструкцията, задължаващи да го да депозира докладна записка след приключване на смяната, включваща извършените действия във връзка с ПТП - то и да включат в ежедневната форма на отчет действията във връзка с процесното ПТП, като и разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 - да установи другия участник в ПТП - то, както и да състави акт за установяване на административно нарушение на виновния водач и необходимите документи за застрахователното събитие съгласно чл. 80, ал. 2, т. 20 във връзка чл. 99, т. 5 и т. 8 от Инструкцията. АС е посочил, че доколкото задължението по чл. 75, ал. 2, т. 2 от Инструкцията се отнася само за старшия на наряда, а по делото липсват данни кой от двамата служители е бил старши на наряда, следва да се приеме, че жалбоподателят не е нарушил този текст на Инструкцията. Според АС правилно административният орган е ангажирал отговорността на Т. на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР и законосъобразно му е наложил дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Решението е правилно. Фактите са установени в съответствие със събраните по делото доказателства, като съдът правилно е приложил и материалното право, като е направил вярна преценка кои задължения по Инструкцията се отнасят и за двамата служители в наряда и кое задължение - само за старшият на наряда. Следва да се отбележи, че наказанието не е наложено за бездействие, както твърди касаторът, а за непроверяване на данните, подадени на Т. от единия участник в ПТП, които са били достатъчни за идентификацията на другия, видно от справката от 12.06.2017 г., изготвена от полицейския инспектор, проверявал сигнала на шофьора. Ако би направил същата проверка, Т. щеше да е в състояние да изпълни задълженията си по установяване на другия участник и издаване на необходимите документи. Освен това дори и невключването на извършените действия в ежедневната форма на отчет, също представлява, както е посочил АС, неизпълнение на служебните задължения. Невярно е твърдението на касатора, че не е ясно за кое от двете нарушения му е наложено наказание. Както дисциплинарно - наказващият орган, така и съдът са приели, че деянието е едно и нарушението е едно, независимо, че със своите действия Т. е нарушил повече от една разпоредба на Инструкцията. По доводите за незаконосъобразност на заповедта, АС е изложил мотиви в съдебното решение, срещу които не са формулирани оплаквания. Повтарянето на оплакванията срещу оспорената заповед в касационната жалба не представлява излагане на касационни основния, които следва да сочат на пороци на съдебното решение - предмет на касационната проверка. Неоснователни са доводите за неправилна преценка на АС за наличие на виновно поведение, доколкото от доказателствата по делото е видно, че при евентуална проверка на посочения от водача номер на МПС, Т. е щял да установи другия участник в ПТП, без да са налице, каквито и да е било обстоятелства, изключващи вината. Неоснователни са доводите за неправилна преценка на АС относно индивидуализацията на наказанието, тъй като АС в съответствие с приложимото право е отбелязъл, че на Т. е наложено минималното по размер наказание и липсва по - леко, предвиден в закона наказание от наложеното, предвидено за извършеното нарушение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение