Решение № 10402 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1590/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Божикова, срещу решение 1824 от 03.11.2022 г., постановено по адм. дело 276/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменено решение РД-Е112-33/14.03.2022 г., издадено от управителя на Национална здравноосигурителна каса, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания в мотивите и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочено е, че съдът не е анализирал представените по делото медицински документи и становища на външните експерти и не е отчел всички правни и медицински предпоставки за издаване на разрешение или за отказ за предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване. Счетен е за неправилен изводът на съда за немотивираност на административния акт. По подробно изложените съображения в жалбата иска отмяна на решението. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по делото и е направено възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът непълнолетният Г. Хаджиев, действащ със съгласието на родителите си С. Хаджиев и И. Георгиева, чрез пълномощника адв. Маневски, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли за оставянето му в сила. Претендира съдебни разноски, включително за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на Г. Хаджиев, действащ със съгласието на родителите си С. Хаджиев и И. Георгиева, срещу решение РД-Е112-33/14.03.2022 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, с което е отказано предварително разрешение за последващо възстановяване на разходи за трансгранично здравно обслужване в държава-членка на ЕС [заличен текст] на Г. Хаджиев в Ортопедична клиника Ашау им Химгау, ФР Германия, съгласно представена оферта от ЛЗ. Първоинстанционният съд е уважил подадената жалба срещу решение РД-Е112-33/14.03.2022 г. на управителя на НЗОК, като е отменил решението, изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне с указания. Съдът е приел, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила по отношение на изискванията за мотивираност на акта, довело и до неправилно издирен и приложен закон. Решението е немотивирано, тъй като от една страна липсва обоснована необходимост от непосредствено приложение по случая на Г. Хаджиев на чл. 8, т. 6, б. г на Директива 2011/24/ЕС. Посочено е, че прякото позоваване на транспонирана директива е принципно недопустимо, при положение, че не се спори и не се твърди, че противоречи на въведените на национално ниво мерки, и при наличие на действаща регулация на ниво регламент. Липсва позоваване на чл. 20 от Регламент 883/2004 и на чл. 26 от Регламент (ЕО) 987/2009 като първи по ранг правен акт. Според решаващия съд позоваването от страна на административния орган на чл. 8, т. 6, б. г на Директива 2011/24/ЕС е позоваване на законодателен акт на ЕС, който не е пряко и непосредствено приложима норма. Доколкото единственото материалноправно основание, посочено и мотивирано в акта е чл. 8, т. 6, б. г на Директива 2011/24/ЕС, то следва да се приеме, че административното производство е приключило и при неправилно издирен приложим закон. Установено е от фактическа страна, че административното производство е образувано по искане Е112-01-09/25.01.2022 г. при НЗОК, подадено от родителите на малолетния към този момент Г. Хаджиев, за издаване на предварително разрешение за последващо възстановяване на разходи за трансгранично здравно обслужване, планирано в лечебно заведение в ФР Германия. Предварителното разрешение за последващо възстановяване на разходи за трансгранично здравно обслужване е за извършване на две операции за [заличен текст] на Г. Хаджиев [заличен текст]. Предвиденото лечение е описано чрез извършване първоначално на операция първо от[ заличен тект]. Съгласно представеното към искането ЕР 0156 от 21.01.2021 г. на ТЕЛК при МБАЛ Благоевград на Г. Хаджиев е поставена диагноза [диагноза]. Представен е и медицински доклад от 10.11.2021 г. от Ортопедична клиника в Ашау им Химгау, ФР Германия, съгласно който е установено, че [заличен текст] Искането е разгледано на проведено на 31.01.2022 г. заседание на специализирана комисия по чл. 22, ал. 1 от Наредба 5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, определена със заповед РД-18-198/01.11.2021 г. на управителя на НЗОК. Комисията е решила и е предложила на управителя на НЗОК да бъде изпратено писмо до заявителите с искане за предоставяне на допълнителни документи, съдържащи информация относно насрочената дата за прием в чуждото лечебно заведение и относно представяне на медицинска документация от извършени прегледи, консултации и лечение в България (в случай, че разполагат с такива). След дадени с писмо от 01.02.2022 г. указания от административния орган за предоставяне на допълнителни документи в 7-дневен срок, родителите на Хаджиев са представили чрез електронно писмо от 02.02.2022 г. данни за планиран прием на сина им на 19.05.2022 г. за лечение в Ортопедична детска клиника в Ашау им Химгау, ФР Германия, респ. за извършване на планираната операция на 20.05.2022 г. и данни за проведените лечения на детето. Пред органа са представени две епикризи от Клиника по Ортопедия и травматология към УМБАЛ Царица Йоана - ИСУЛ ЕАД, свидетелстващи, че през май и август 2015 г. Хаджиев е лекуван оперативно [заличен текст]. В писмото от 02.02.2022 г. родителите на Г. Хаджиев посочват, че операциите от 2015 г. са довели за около година до подобрение в позицията на [заличен текст]. Посочват също така, че тази промяна е причина да потърсят през 2020 г. консултация с ортопед в чужбина, довела до ползване на [заличен текст], но същите не са имали задоволителен ефект. Една година по-късно при консултация с главния лекар на Ортопедична детска клиника в Ашау им Химгау е препоръчано оперативно лечение за връщане на китките в нормално положение. След изпълнение на указанията, искането е разгледано от Комисията на заседание от 04.02.2022 г. като е прието, че преписката следва да бъде изпратена за становище до двама външни експерти специалисти по ортопедия и травматология - проф. д-р Д. Енчев и доц. д-р С. Асьов. На 15.02.2022 г. в НЗОК е постъпило становище от проф. Енчев, в което е посочено, че е уместно лечението да продължи в детската ортопедична клиника в Германия . На 16.02.2022 г. в НЗОК е постъпило становище от доц. Асьов, в което единствено въз основа на диагнозата на пациента е посочено, че Предлаганото лечение се извършва в Клиника по детска ортопедия на УСБАЛО проф. Б.Бойчев София , като е препоръчано и становище от началника на посочената клиника. Становищата на двамата експерти са разгледани на заседание на Комисията на 17.02.2022 г., като след констатация за тяхното разминаване е препоръчано набавянето на трето становище от проф. Х. Георгиев - началник на Клиника по детска ортопедия на УСБАЛО проф. Б .Бойчев . С писмо на управителя на НЗОК от 17.02.2022 г. е поискано становище от проф. Х. Георгиев, съгласно препоръката на доц. Асьов. В изготвен доклад от 24.02.2022 г., проф. Георгиев посочва, че предлаганото лечение в чужбина с план, включващ [заличен текст]. В доклада е посочено, че Предлаганото лечение в Германия се извършва успешно и в България по КП. Това са операции от среден обем, които успешно се правят в УСБАЛО, в Софиямед, в Клиника хирургия на ръка Пирогов, в УБ Плевен и др. Като заключение е препоръчано НЗОК да насочи Хаджиев за лечение към една от тези клиники. Становището на проф. Георгиев е разгледано на заседание на Комисията на 28.02.2022 г., като е решено да се изиска окончателно становище от доц. Асьов. След запознаване с доклада на проф. Георгиев, доц. Асьов е представил окончателно становище от 07.03.2022 г., с което изразява съгласие с доклада и заявява, че предлаганото лечение в пълен обем и ефективност може да бъде извършено в страната, вкл. препоръчва то да бъде извършено в УСБАЛО проф. Б.Бойчев . На заседание на Комисията от 09.03.2022 г., искането на Г. Хаджиев е разгледано отново при обсъждане на постъпилите становища по преписката. Прието е, че тъй като здравното обслужване може да бъде осъществено в страната в обоснован от медицинска гледна точка срок, то не са налице предпоставките по чл. 8, т. 6, б. г на Директива 2011/24/ЕС за издаване на разрешение. Комисията е направила предложение до управителя на НЗОК да остави без уважение искането. При тази фактическа обстановка е издадено оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-Е112-33/14.03.2022 г. на управителя на Национална здравноосигурителна каса. За изясняване на спорните по делото обстоятелства е назначена, изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р П. Георгиев - специалист по ортопедия и травматология, заключението по която е подробно възпроизведено в мотивите на оспореното съдебно решение. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението е обосновано и е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни, поради което Върховният административен съд на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд следва да се посочи следното: За да постанови отказ за издаване на предварително разрешение административният орган е приел, че не са налице предпоставките за издаване на предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване, предвидени в чл. 8, т. 6, б. г на Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Съгласно посочената норма държавата-членка по осигуряване може да откаже да даде предварително разрешение, когато съответното здравно обслужване може да бъде предоставено на нейна територия в рамките на срок, който е обоснован от медицинска гледна точка, като се отчита настоящото здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването на всеки пациент. Нормата е транспонирана в чл. 25, ал. 2, т. 4 от Наредба 5 от 21 март 2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. В мотивите на акта е посочено, че съобразно експертното мнение на медицински специалисти лечението отговаря на медицинските стандарти и е адекватно за състоянието и възрастта на детето, като същото може да бъде предоставено на територията на Република България, в рамките на срока, обоснован от медицинска гледна точка в пълен обем и ефективност в посочени лечебни заведения. Мотивите възпроизвеждат изводите в приобщените от административния орган експертни становища от проф. д-р Георгиев и доц. д-р Асьов, като второто по същество се солидаризира с първото. Тези изводи обаче не са анализирани от административния орган, поради което изводът на управителя на НЗОК, че лечението на пациента може да бъде осъществено в Република България в оправдан от медицинска гледна точка срок е изцяло декларативен. В акта (и в становищата) не са обсъдени конкретните възможности и сроковете за извършване на оперативното лечение в България, съобразно текущото здравословно състояние на пациента и изискването за предоставяне на здравното обслужване на територията на РБ в рамките на обоснован от медицинска гледна точка срок, като се отчита настоящото здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването на пациента. Липсват конкретни данни досежно това с каква успеваемост се провежда посоченото оперативно лечение в РБългария, като в становището на проф. Георгиев единствено е посочено, че се извършва успешно. В административния акт и в експертните становища не е обсъдено колко дълго се налага пациентите да изчакват за подобно оперативно лечение в Република България и дали това би увеличило риска за здравето и живота им. Такъв не е обсъден и в изготвената от вещото лице д-р П. Георгиев СМЕ, в която в отговор на въпроса дали лечението може да бъде извършено своевременно и със същата ефективност единствено е посочено, че лечението може да бъде извършено своевременно и със сравнима ефективност в посочените лечебни заведения в РБ. В дадените разяснения в проведеното на 03.10.2022 г. съдебно заседание обаче вещото лице е посочило, че тъй като тази патология, при тази възраст и с тази тежест на заболяването, не е много честа, такива операции не се правят ежедневно. Това е рядко заболяване с рядка деформация, което прави необходимостта от тези операции още по-рядка. Предвид изложеното посочените релевантни обстоятелства са останали неизяснени в административното производство, поради което следва да се установят и обсъдят от решаващия орган при новото разглеждане и произнасяне по подаденото искане, като бъдат формирани аргументирани изводи. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отмененото с него решение на управителя на НЗОК, не може да бъде кредитирана. Като е уважил сезиралата го жалба и е отменил оспореното решение на управителя на НЗОК, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение, поради което и предвид липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. След връщане на преписката административният орган следва да съобрази и изложените мотиви в настоящото решение. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноски също се явява неоснователна. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на направените разноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение. Направеното от касатора възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна съдът счита за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид факта, че претендираните разноски за адвокатска защита в размер на 1100 лева са в размер, близък до предвидения минимален размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд предвид осъдителния диспозитив на обжалваното решение, с който същите вече са присъдени. В частта, в която се оспорва решението, в частта на присъдените от първата инстанция разноски, касационната жалба е недопустима и следва да се приеме за искане за изменение на решението по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, което съгласно цитирания текст трябва да бъде разгледано от първоинстанционния съдебен състав. По тези съображения касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, производството в частта да бъде прекратено, а жалбата в тази й част - изпратена на първоинстанционния съд за разглеждане по реда на чл. 248 от ГПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,