Решение № 11540 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13132/2014 г.

Решение № 11540 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13132/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Николова, против решение № 5520 от 19.08.2014 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 11600/2013 г., с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1332230/26.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1524/4.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, на възстановяване подлежи само данъчен кредит в размер на 1 056 148.20 лв. по влязлото в сила решение на АССГ, потвърдено с решение на ВАС, тъй като само в тази част е обжалван РА. Същата тази сума е възстановена с АПВ от 2008 г. и с РА също от 2008 г. в съответствие с решение на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София от 2007 г., прието за нищожно с решението на АССГ. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против АПВ, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Джон Патрик Мийд със съдебен адрес: гр. София, ул. "Братя Миладинови" № 12, ет. 3 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Едрева и заявява претенция за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Правилни са изводите на АССГ, че с РА № 214001237/25.06.07 г. на жалбоподателя е отказан данъчен кредит в размер на 2 112 296.40 лв. за начислен данък преди датата на регистрацията му по ЗДДС (отм.) за налични активи, придобити по 17 фактури с издател "Крит" ЕООД. С решение № 2064/12.12.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София е признато право на приспадане в размер на 1/2 от 2 112 296.40 лв. с мотиви, че недвижимите имоти са придобити от Джон Патрик Мийд заедно със съпругата му Мишел Мери Мийд. Коригиран е размерът на ДДС за внасяне и е определен ДДС за възстановяване в размер на 644 833.04 лв. Не се оспорва от ответника, а и се установява от заключението на вещото лице по ССЕ, че именно въз основа на решение № 2064/12.12.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София е издаден АПВ № 800014/16.01.08 г., с който е извършено прихващане на задължението за ДДС за м. декември 2006 г. с подлежащата на възстановяване сума в размер на 644 833.04 лв. С решение № 4653/27.10.2011 г. по адм. д. № 4889/09 г. е отменен РА № 214001237/25.06.07 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 056 148.20 лв. Видно от мотивите на това решение, правото на приспадане върху сумата от 1 056 148.20 лв. е признато с мотиви, че това право изцяло принадлежи на Джон Патрик Мийд за цялата сума на данъчния кредит от 2 112 296.40 лв. като в тази връзка е обсъдено ирландското законодателство, уреждащо имуществените отношения между съпрузите. Ясно е формирана воля за това, че предмет на оспорване пред съда е частта от данъчния кредит, по отношение на която е налице потвърждаване на РА с решението на решаващия орган. Решенето на АССГ е потвърдено с решение на ВАС № 11019/13.08.2012 г. по адм. д. № 15823/2011 г., в което относно предмета на спора е прието същото. Отново от заключението на ССЕ се установява, че данъчният кредит в размер на 1 056 148.20 лв. по влязлото в сила съдебно решение на АССГ не е възстановен. Неоснователно се твърди от касатора, че решение № 2064/12.12.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, с което е признато право на приспадане в размер на 1/2 от 2 112 296.40 лв., е нищожно и поради това в тази част РА е останал необжалван и влязъл в сила, а възстановената по него сума всъщност е тази по съдебното решение. Както АССГ, така и ВАС според изложените мотиви в двете съдебни решения са зачели действието на решение № 2064/12.12.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София. Всъщност това е направил и органът по приходите, който с АПВ от 2008 г. е възстановил признатата с това решение сума. Предмет на съдебния спор е другата 1/2 част от правото на данъчен кредит, която не е била призната с решението на решаващия орган, и тя подлежи на възстановяване. Тъй като настоящият спор не е решен по същество, на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК преписката следва да бъде върната на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Въпреки изхода на спора на ответника за касационното производство не следва да се присъждат разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. От данните по делото се установява, че в първоинстанционното производство жалбоподателят е упълномощил двама адвокати и е представил доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения поотделно на всеки един от тях. Първоинстанционният съд ги е обсъдил и е присъдил разноски, включващи адвокатско възнаграждение само за един адвокат, съобразявайки точно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. За настоящото производство не се представят доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед така изложените съображения решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение