Решение № 13906 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2017 г.

Решение № 13906 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Р., против решение № 104/28.06.2017 г. по адм. дело № 97/2017 г. на Административен съд-Ямбол, с което по жалбата на С. К. е отменена като незаконосъобразна заповед № 03-РД/347/06.02.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта й по раздел ІІ, т. 1 и т. 5, и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, ведно с присъдени на оспорващия разноски. Релевирани са оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано делото пред първата инстанция, ведно с присъждане на разноски. Ответната страна - С. К., от [населено място], с посочен съдебен адрес в гр. [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат И. И. в писмено становище по съществото на спора моли съда да остави в сила обжалваното решение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, излагайки, че са налице фактическите основания за издаване на атакуваната пред първоинстанционния съд част от административния акт, в съответствие с приложимия материален закон. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалбата на С. К. (уточнена с молба вх. № 806/27.04.2017 г. по регистъра на АС-Ямбол), против заповед № 03-РД/347/06.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта й по раздел ІІ, т. 2 и т. 5, в която е отказано финансирането на разходите за покупка на термовизионна камера за охрана, в размер на 22 800 лв (по т. 2) и на лекотоварен автомобил, в размер на 77 900 лв (по т. 5), с посочени от заявителя модели и марки. Отказът за финансиране на тези два актива е атакуван с оплакването, че не съдържа правни и фактически основания за постановяването му, като се твърди, че активите са неразривно свързани с процеса на земеделско производство съгласно представения бизнес план. Съдът е събрал административната преписка с всички съдържащи се в нея документи, при което изложил приетите за установени факти и направил краен извод за незаконосъобразност на заповедта в атакуваната част. Приел я за издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, по-конкретно - това на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, налагащо акта да съдържа конкретни съображения за неговото издаване, в т. ч. както фактически, така и правни основния, като гаранция за защитата на правата на страните в административното производство. Така, с отбелязването, че правната обосновка на изнесените от органа, конкретни фактически основания за постановяване на атакувания отказ, е неточна и непълна, съдът отменил заповедта в обжалваната част и върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, присъждайки на жалбоподателя направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 5 243 лв. Независимо от това, съдът обосновано е приел заповедта за издадена от компетентен орган, в изпълнение на законовите му правомощия, както и че оспорените точки 1 и 5 от нейния раздел втори, са издадени по мотиви, кореспондиращи с чл. 32, ал. 1, т. 2 и т. 9 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (наричана навсякъде по-долу Наредба № 9/2015 г.), приемайки, че в р. II е допусната фактическа грешка при посочване на нормата на чл. 32, ал. 2 от Наредба № 9/2015 г., наместо тази на чл. 32, ал. 2, т. 1 от същата наредба. Постановеното решение е неправилно като краен резултат и следва да бъде отменено. Незаконосъобразен е направеният от съда извод, че липсата на ясна правна квалификация на процесния акт в атакуваната му част, влече отмяната й само на това основание. Другояче казано, при наличието на изложени и установени по делото, фактически основания за постановяване на обжалвания отказ за финансиране на разходи по процесната подмярка, по т. 1 и т. 5 от раздел втори на заповед № 03-РД/347/06.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, неправилно съдът е приел, че същият следва да бъде отменен при условията на чл. 146, т. 3 вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Непосочването на коректно правно основание в административния акт не е основание за отмяната му като незаконосъобразен, след като изложените в него фактически основания могат да бъдат подведени под хипотезата на конкретна правна норма - в случая изрично посочената от съда разпоредба на чл. 39, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г. Предвид изложените в заповедта и установени факти, в т. ч. относно естеството на активите, за които е отказано финансиране (термовизионна охранителна камера и лекотоварен автомобил), съдът може да осъществи контрол за законосъобразността на акта в тази му част, тъй като не е обвързан от дадената от органа правна квалификация и винаги може да я поправи. В случая, в подкрепа на отказа за финансиране на разходите по т. 1 и т. 5 от раздел втори на атакуваната заповед, административният орган се е позовал на обстоятелството, че разходите за закупени охранителна термовизионна камера и лекотоварен автомобил не попадат сред изброените като допустими в чл. 32, ал. 1, т. 2 и т. 9 от Наредба № 9/2015 г. Анализът на тези разпоредби сочи, че законодателят е оповестил като допустими разходи в рамките на земеделското стопанство, включително тези, направени за закупуване на нови машини, съоръжения и оборудване, ако са необходими за подобряване на земеделския производствен процес, в т. ч. за опазване компонентите на околната среда, получаване на топлинна и/или електроенергия, необходими за земеделските дейности на стопанството и подобряване на енергийната ефективност, съхранение и подготовка за продажба на земеделска продукция, както и тези за закупуването на специализирани земеделски транспортни средства, примерно посочени като камиони, цистерни за събиране на мляко, хладилни превозни средства и такива за превоз на живи животни и птици. Във връзка с оплакванията в първоначалната жалба на С. К., следва да се отбележи, че в примерното изброяване действително попадат автомобили, но съответстващи на основното изискване да са специализирани земеделски транспортни средства, което не е доказано относно процесния лекотоварен автомобил с марка "Мерцедес", а оттам и разходите за закупуването му правилно са приети за недопустими. Така, установената от първата инстанция фактическа обстановка налага извод за законосъобразността на атакувания отказ за финансиране на разходите за термовизионна камера за охрана в размер на 22 800 лв и лекотоварен автомобил "Мерцедес Спринтер 319" в размер на 77 900 лв. Тези активи попадат извън допустимите разходи в рамките на земеделското стопанство, по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г., тъй като не съставляват нови машини, съоръжения и оборудване, необходими за подобряване на земеделския производствен процес (изрично изтъкнато от органа фактическо основание за отказа по т. 1 и т. 5 от раздел втори на заповедта), нито лекотоварния автомобил е специализирано земеделско транспортно средство по чл. 39, ал. 1, т. 9 от Наредбата (изрично посочено основание за отказа в тази му част). Следователно, налице са фактическите основания за изключване на финансирането на тези разходи при условията на чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г., поради което и обжалваният отказ за финансиране е следвало да бъде потвърден като законосъобразен. По тези съображения, настоящата инстанция приема, че като го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Наместо това, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата, по която е образувано производството пред първата инстанция. Това на свой ред влече отмяната на първоинстанционното решение включително в частта му за разноските, както и уважаването на предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, определено от Върховния административен съд, в размер общо на 300 лв, доколкото делото, противно на приетото от АС-Ямбол, е такова без определен материален интерес. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение