Решение № 4870 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15422/2012 г.

Решение № 4870 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15422/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Любомир Трифонов Анев от гр. София срещу решение № 5758 от 30.10.2012 г. по адм. дело № 5526 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град, първо отделение, 17-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 5758 от 30.10.2012 г. по адм. дело № 5526 от 2012 г. Административният съд - София-град, първо отделение, 17-и състав, е отхвърлил жалбата на Любомир Трифонов Анев от гр. София срещу решение № РО-334 от 10.05.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 214-00-3905-5 от 1.03.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при СУ "Социално осигуряване". Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Анев е получавал парично обезщетение за безработица за периода от 3.04.2010 до 2.09.2010 г. С решение от 12.07.2011 г. по гр. дело № 6465 от 2011 г. по описа на СГС - АО, III "В" състав, е било оставено в сила решение № Р II-64167 от 2.11.2010 г. по гр. дело № 13568 от 2010 г. по описа на Софийския районен съд - II гражданско отделение, 64-ти състав. С последното цитирано решение е признато за незаконно уволнението на Анев и то е отменено; лицето е възстановено на работа; "ДДБ София" ООД е осъдена да заплати сумата 8429,16 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 3.03.2010 - 3.09.2010 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. Решението е влязло в сила на 28.10.2011 г. На 4.04.2011 г. обезщетението е изплатено от "ДДБ София" ООД. Правилно органите на СУСО са поискали от Анев да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 3.04.2010 до 3.09.2010 г. Това възстановяване е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 КСО. Съгласно този текст изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Цитираната разпоредба е достатъчно ясна и еднозначна и не подлежи на тълкуване. Според чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от шест месеца. Присъждането и изплащането на това обезщетение заличава в имуществената сфера на незаконно уволненото лице последиците от неполучаването на трудово възнаграждение за посочения период. То се счита обезщетено, тъй като ако беше работило през този период, би получило трудово възнаграждение в същия размер. Анев е предявил обективно евентуално съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, а именно: за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа; за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. С уважаването на първите два иска с обратна сила се заличават правните последици от уволнението. Третият иск е при условията на евентуалност - след като уволнението е незаконно, то на служителя се дължи и обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. Размерът на това обезщетение е законово определен до този на брутното му трудово възнаграждение, което би получавал, ако бе работил. Това означава, че с обратна сила се заличават и последиците от неполученото трудово възнаграждение за шестмесечен период. Лицето получава обезщетение в размер на заплатата, без да е работило, т. е. налице е правна фикция, която с обратна сила води до получаване на "заплата". При уважаване на посочените искове с обратна сила се заличават последиците от настъпването на осигурителния риск "безработица". Целта на законодателя, уредена в чл. 54е, ал. 1 КСО, е лицето, което е получило обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, да възстанови изплатеното парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. Това е така, защото лицето вече е било обезщетено от своя работодател - осигурител за същия период от време и с обратна сила е отпаднало основанието за получаване на парично обезщетение за безработица. По своята правна природа обезщетението при безработица е осигурително обезпечение и се изплаща при настъпването на риска "безработица". То обезщетява причинената от безработицата пропусната полза, която се изразява в липсващото трудово възнаграждение. Ето защо законодателят не допуска кумулиране на цитираните две обезщетения. Възстановените във фонда "Безработица" средства се използват за други лица, които имат право на това обезщетение и свързаното с него задоволяване на жизнените им потребности. Стигайки до аналогични правни изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,