Решение № 128 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 301/2013 г.

Решение № 128 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 301/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Производството е образувано по жалба на подс. К. П. А., срещу въззивно решение № 180 от 13.12.2012 г., постановено по ВНЧХД № 493/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Хасково. С жалбата поддържана и в съдебно заседание, се прави оплакване за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради и което се претендира за отмяната на атакуваното решение в неговата гражданско-осъдителна част. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Окръжен съд - гр. Хасково в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение, в настоящия състав намери следното: С присъда № 46 от 10.05.2012 г., постановена по НЧХД № 991/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Хасково, подс. К. П. А. бил признат за невиновен и оправдан по предявеното му от частния тъжител Т. Д. М. обвинение, за извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК, а предявения срещу му граждански иск за сумата от 2000 лв, претендирано обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди от деянието, бил отхвърлен. Присъдата била обжалвана от тъжителя М. с оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, с искане да бъде отменена, а подсъдимият признат за виновен по повдигнатото му обвинение, с уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер и присъждане на разноските по делото. С атакуваното въззивно решение № 187 /в жалбата номера погрешно е изписан като 180/ от 13.12.2012 г., постановено по ВНЧХД № 493/11 г. по описа на Окръжен съд - гр. Хасково, първоинстанционната присъда била отменена, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК наказателното производство било прекратено, а подс. А. бил осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец М., сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от деянието по чл. 148, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законните последици, като до пълния си предявен размер от 2000 лв., иска бил отхвърлен като неоснователен. Изложените в жалбата доводи за това, че въззивния съд в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, "недопустимо" се е произнесъл по отношение на предявения граждански иск след като наказателното производство по делото е било прекратено, не могат да бъдат споделени. Въззивният съдебен акт в атакуваната му от касатора част, е относим към въпросите предмет на приетото Тълкувателно решение № 1 от 4 февруари 2013 г. по тълкувателно дело № 2/2012 г. на Общото събрание на наказателната колегия. Същият, се явява напълно в унисон с посоченото в т. 2-ра на диспозитива на тълкувателното решение, поради и което обстоятелство, твърдяните от касатора допуснати нарушения от въззивния съд, свързани с произнасянето му по приетия за разглеждане граждански иск, не са налице. Що се касае до наведените от защитата на подсъдимия доводи в съдебното заседание пред настоящата инстанция, същите не следва да бъдат обсъждани, като депозирани извън срока визиран в разпоредбата на чл. 351, ал. 3 от НПК. С оглед гореизложеното, настоящата инстанция счита, че жалбата на подс. А. се явява неоснователна и като такава, същата не следва да бъде уважавана. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение,