Решение № 10734 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6201/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 225 АПК, вр. чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив, чрез гл. юрк. Калева, срещу Решение 1800/25.04.2025 г., постановено по адм. д. 1353/2024 г. на Административен съд (АС) Пазарджик в частта, в която, по жалбата на Макс Холд ООД, ЕИК 205653701, гр. Пазарджик, [улица], представлявано от управителя К. Г., е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001321003582-091-001/17.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 401/08.09.2022 г. на касатора в частта на установен корпоративен данък за 2019 г. за сумата над 1 226,47 лв. до размера на 5 366,47 лв., заедно със съответните лихви за сумата над 244,29 лв. до 1 068,91 лв., както и в частта на установени задължения за ДДС за м.08.2019 г. в размер на 8 280 лв. главница и 2 316,29 лв. лихви. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира неправилно възприета от първостепенния съд фактическа обстановка по делото. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА в оспорената му част, за присъждане на деловодните разноски за всички инстанции съобразно списък по чл. 80 от ГПК. Възразява се за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, Макс Холд ООД, не ангажира становище в тази инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, поради следните съображения: Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 226 АПК, след като с Решение 13271 от 05.12.2024 г. по адм. дело 5865/2024 г. на ВАС е отменено Решение 1290/01.04.2024 г. на АС - Пазарджик по адм. дело 984/2022 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Макс Холд ООД срещу РА Р-16001321003582-091-001/17.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 401/08.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив относно начислен ДДС в размер на 8 280 лв. и съответните лихви за данъчен период м. 08.2019 г. и относно установения корпоративен данък за 2019 г. в размер на 5 366.47 лева и лихви от 1068.91 лева, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка с указания при новото разглеждане на делото да бъде приобщена Митническа декларация MRN 19BG00100700641R2, която да бъде обсъдена в съвкупност с останалите доказателства. Това е сторено в производството по чл. 226 АПК. Не се спори, че стока с описание 600 бр. ролки оградна мрежа на стойност 11 800 щатски долара, равностойни на 20 717.02 лева, е внесена от ревизирания с Митническа декларация 19BG001007007675R5 от 09.08.2019 г., контейнер MEDU8821936. По счетоводни данни така придобитата и осчетоводена стока не е налична към 31.12.2019 г. С обжалваното сега решение АС Пазарджик е приел, че представените при ревизията приемо-предавателен протокол от 12.08.2019 г., отразяващ предаване в склада на "Грома Холд" ЕООД и товарителница за автомобилен превоз 0001009750 с превозвач Дими транс ООД не са достатъчни за доказване на доставката, доколкото не е установен получателят на останалите 300 бр. ролки оградна мрежа. Заключено е, че цитираните доказателства не установяват предаването на фактическата власт върху стоките от ревизирания на друго лице, което обуславя и извод за недоказаност на предпоставките по чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 78 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на Макс Холд ООД за 2019 г. със сумата от 41 400 лв. Решението е частично неправилно. Ревизията на Макс Холд ООД за установяване на задължения по ЗДДС и ЗКПО е проведена по общия ред. По силата на чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК в тежест на приходните органи е чрез пълно доказване да установят фактите и обстоятелствата, включени в хипотезата на цитираната норма. Указания в посочения смисъл са дадени на ответника с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание пред първостепенния съд. Приходните органи се позовават на приемо-предавателен протокол от 12.08.2019 г., подписан в [населено място] поле между управителя на Макс холд ООД и представител на Грома холд ЕООД за предаване на 300 бр. предпазна мрежа тип заешка кошара. Получил стоката е Х. Ф., склададжия при Грома холд ЕООД. Съставена е и товарителницата за автомобилен превоз 0001009750 с превозвач Дими транс ООД, дата на натоварване 12.08.2019 г. от гр. Бургас и разтоварване на същата дата в гр. Пловдив и гр. Благоевград за изпращач е отбелязано Макс Холд ООД, вписано е местоназначението на товара. Митническа декларация 19BG001007007675R5 от 09.08.2019 г., контейнер MEDU8821936, фактурна стойност 11800 USD (20717,02 лв.), е съставена за внос на 600 бр. ролки оградна мрежа. От Макс холд ООД не е издадена фактура за продажбата на цитираното количество стока, въпреки че от дружеството е ползвано право на данъчен кредит за внесения при митническото оформяне на операцията ДДС в размер на 5176,54 лв. и е отчетен текущ разход 20717,02 лв. при изписването й от счетоводна сметка 304 Стоки. Приемо-предавателният протокол от 12.08.2019 г., според който от ответника по касация, действащ от представляващия К. М., на Грома холд ЕООД, чрез склададжията Х. Ф., са предадени 300 бр. ролки ограда тип заешка кошара в [населено място] поле (където е седалището на това дружество), ценен в съвкупност с товарителницата на л. 179 от т. 3 на първоинстанционното дело, сочеща превозвача Дими Транс ЕООД, начален и краен пункт на транспорта, превозно средство и изпращач Макс Холд ООД, установяват както факта на приемопредаване на 300 бр. оградна мрежа, така и останалите обстоятелства, свързани с извършването на доставката на това количество стока. Съображенията на първостепенния съд да откаже да ги цени са лаконични относно доказателственото значение на техните реквизити. По аргумент на чл. 24, ал. 2 ЗЗД в съдебната практика е безспорно възприето разбирането, че при доставки на стоки, в случая 300 бр. ролки оградна мрежа от общо внесеното количество 600 бр. ролки, доставени с контейнер MEDU8821936, е необходимо да бъде доказано предаването и приемането им с нарочно съставен документ, удостоверяващ посоченото обстоятелство. Приетият в първоинстанционното производство приемо-предавателен протокол установява предаването на на Грома холд ЕООД на 300 бр. ролки оградна мрежа. При неоспорените данни за приемане на половината количество от нея от Грома холд ЕООД на 12.08.2019 г. и превоза й до цитирания търговец, доставката по чл. 6, ал. 1 ЗДДС на това количество е доказана, което обуславя правилност на извода на органите по приходите за укрити приходи чрез реализираната продажба на 300 бр. ролки оградна мрежа. Разпоредбата на чл. 78 ЗКПО предвижда, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. Изложеното обуславя частична неправилност на първоинстанционното решение , което следва да се отмени в частта, с която е отменен РА в частта относно допълнително установен корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2070 лв. със съответните лихви, както и в частта на допълнително установени задължения за ДДС за м.08.2019 г. в размер на 4120 лв. главница и съответните лихви, като бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу РА в разглежданата част. В останалата обжалвана част решението не е засегнато от наведените касационни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане право на разноски има само касаторът. Такива са направени за заплащане на държавна такса в размер на 124,49 лв., от която следва да се присъди сумата 62,24 лв. Дължимо е и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. за всички инстанции предвид обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита, изразяваща се във възпроизвеждане на констатациите и изводите на ревизиращите и решаващия орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 и 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на Първо отделение