Решение № 3700 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13397/2009 г.

Решение № 3700 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13397/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК във връзка с § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационни жалби на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП и "Дора Лайвсток" ООД - гр. Шумен срещу решение № 376/29.05.2009 г., постановено по адм. дело № 1785/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която ДРА № 587/04.08.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Шумен, потвърден с решение № 972/20.10.2005 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна е отменен в частта за дължимия корпоративен данък за довнасяне за 2004 г. за разликата над 106 654,78 лв. до определения в ДРА размер от 123 127,15 лв. и съответните лихви за забава за периода от 01.04.2005 г. до 04.08.2005 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че са допуснати нарушения по смисъла на чл. 48, ал. 1 ДПК (отм.) при връчване на съобщенията на физическите лица, за които жалбоподателят твърди, че са му продавали животни. Неправилен според касатора е и изводът на съда относно увеличението на финансовия резултат по фактурите, издадени от "ИРС-2001" ООД и неправилно съдът в тази част се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Относно представените по делото ДРА на "ИРС-2001" ООД и "Агрохолд" ЕООД касаторът счита, че те не могат да послужат като основание за признаване на разходите по издадените фактури. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба не е взел становище. "Дора Лайвсток" ООД - гр. Шумен обжалва решението в частта, в която жалбата на дружеството против ДРА № 587/04.08.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Шумен, потвърден с решение № 972/20.10.2005 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна е отхвърлена по ЗКПО (отм.) за непризнати разходи, свързани с доставчика Хасан Хюсеинов Асанов (порeден номер доставчик 118 по обобщената справка на данъчния орган). Конкретни отменителни основания не са посочени, но от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението в посочената обжалвана част, свързани със съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед преценката от съда на доказателствата по делото, както и непризоваването като свидетел на Хасан Асанов, поради което необосновано съдът бил приел, че това лице не е работил за "Дора Лайвсток" ООД. Иска се отмяна на решението в тази част и отмяна на ДРА № 587/04.08.2005, както и присъждане на разноските по делото. Ответникът по тази касационна жалба не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: За да постанови обжалвания резултат и от двете страни по делото, Варненският окръжен съд е приел, че обжалвания ДРА № 587/04.08.2005 г. е частично незаконосъобразен (за сумата 16 472,37 лв., представляваща разликата между 123 127,15 лв. и 106 654,78 лв.). Съдът е обсъдил всички факти и доказателства по делото, приемайки че неправилно данъчните органи са констатирали, че за всички 57 физически лица, за които се е твърдяло, че са продавали на ревизирания субект животни не следва да се признават покупно-изплащателните бележки (ПИБ). В тази връзка съдът за някои от тези ПИБ е признал, че вярно отразяват фактите в тях. За да направи това съдът за част от физическите лица-продавачи е приел, че оформянето на разписките по чл. 48 ДПК (отм.) не е правилно и че някои от тези ПИБ съдържат всички реквизити, като съдът се е позовал на чл. 7, ал. 2 ЗСч, който определя реквизитите на първичния счетоводен документ. В тази част съдът е приел, че финансовият резултат на "Дора Лайвсток" ООД неправилно е увеличен със сумата 34 425,80 лв. Относно твърденията на ревизирания субект, че последният през 2004 г. е осъществил износ на крави и телета за Албания, Сърбия и Черна гора съдът е приел, че не е доказано чрез ЕАД и останалите документи при износа какъв е произхода на животните. В тази връзка съдът е отразил в съдебния си акт, че жалбоподателят само се позовава на ЕАД, но такива няма представени, нито са ангажирани доказателства конкретно за вида на стоката, брой животни и стойност на продадените от "Дора Лайвсток" ООД животни в спорния период. Съдът е приел, че данъчният орган незаконосъобразно не е признал разходи в размер на 50 047,88 лв. по фактури, издадени от "ИРС-2001" ООД - продажби на коне и кобили, тъй като тези разходи са документално обосновани и не е налице основанието по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). В тази част съдът е приел, че ревизираният субект успешно е доказал основателността на жалбата си в посочената част, включително и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза за правилното осчетоводяване на процесните фактури при получателя и при доставчика, както и за осъществено разплащане по касов път в брой. Съдът се е позовал и на представения РА № 221/25.05.2006 г., издаден на "ИРС-2001" ООД. По същия начин е подходено и относно "Агрохолд" ЕООД, за който също е представен ДРА № 584/19.09.2005 г. и с него данъчните органи според съда са признали за реално осъществени доставките на кобили. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че финансовият резултат на "Дора Лайвсток" ООД следва да бъде в размер на 589 783,62 лв., а дължимият корпоративен данък в размер на 115 007,80 лв., а този за довнасяне 106 654,78 лв., ведно с лихвите за забава. В останалата част съдът е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Обжалваното решение е правилно. Относно непризнатите разходи на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) за продажбите от физически лица в общ размер от 34 425,80 лв. съдът за да отмени ДРА се е позовал на нарушение от страна на данъчните органи на разпоредбата на чл. 48 ДПК (отм.), но не е отменил ДРА на това основание, а е обсъдил представените покупно-изплащателни бележки (ПИБ), приемайки че те съдържат необходимите реквизити по чл. 7 ЗСч. Това са ПИБ на следните физически лица: Димитър Стоянов, Рамадан Хасан, Бинол Пехливанов, Георги Георгиев, Мустафа Мустафов, Сабри Акиф, Петко Петков и Милко Пехливанов. Общата сума по тези ПИБ е 34 420,75 лв. и касае продажба на 182 бр. телета и 2 бр. коне. При прегледа на представените ПИБ на посочените физически лица настоящата касационна инстанция също установи, че те съдържат всички необходими реквизити, отнасящи се до извършени сделки между посочените в тях физически лица и "Дора Лайвсток" ООД, бройките на продадените живи животни и тяхната стойност (единична и обща). В признатите от съда ПИБ са налице и подписите на страните по сделките, поради което правилно съдът ги е ценил като годни доказателства, установяващи действително направени разходи. В този смисъл оплакванията на касатора, че съдът неправилно е приел нарушение на процедурата по чл. 48 ДПК (отм.), са неоснователни, тъй като това нарушение наистина е отбелязано от съда, но то не е самостоятелно основание за незаконосъобразност на ДРА. Наред с този пропуск на ревизиращите органи, съдът е обсъдил доказателства по делото, което обективират извършени продажби между "Дора Лайвсток" ООД и физическите лица, подали живи животни, описани по-горе. Законосъобразни са изводите на съда с оглед обсъдените по делото доказателства, че са налице осъществени разходи, поради което не е налице правното основание за увеличение на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). В посочената по-горе обжалвана част решението на първоинстанционния съд не страда от посочените от касатора пороци, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Относно разходите в размер на 50 047,88 лв. по фактури, издадени от "ИРС-2001" ООД с предмет покупко-продажби на коне и кобили първоинстанционният съд се е позовал на изслушаната от него съдебно-счетоводна експертиза, която е установила редовно водено счетоводство от двете страни по доставките, както и че продажбите са отчетени по с/ка 70211, както и че е налице разплащане. Освен това съдът е обсъдил представения по делото като доказателства РА № 221/25.05.2006 г., издаден на "ИРС-2001" ООД, в който е установено, че е деклариран положителен финансов резултат, определен като разлика между приходи и разходи и не са извършвани корекции. Обсъдено е от съда и ДРА № 584/19.09.2005 г., издаден на "Агрохолд" ЕООД, в който прието, че реално са осъществени доставки на кобили - тежковоз от "Дора Лайвсток" ООД към "Агрохолд" ООД като доставчикът на "Дора Лайвсток" ООД е "ИРС-2001" ООД. Съдът е приел, че макар последният ДРА да е по ДПК (отм.), не са извършени корекции за период 2004 г. и няма допълнително начислени данъчни задължения на дружеството В посочената по-горе част решението е правилно постановено. Оплакванията на касатора, че съдът не е следвало да се позовава на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е неоснователно. Тази експертиза не е оспорена пред първоинстанционния съд. В нея вещото лице е констатирало редовно водено счетоводство и при "Дора Лайвсток" ООД и при "ИРС-2001" ООД, както и отразяване на разходите по специалните счетоводни сметки и на извършените разплащания по повод на доставките. В този смисъл съдът, обсъждайки заключението на вещото лице и всички събрани по делото доказателства, заедно с представените РА № 221/25.05.2006 г., издаден на "ИРС-2001" и ДРА № 584/19.09.2005 г., издаден на "Агрохолд" ЕООД е направил законосъобразния извод за реално осъществени разходи, за които не е налице основанието по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). В обжалваната част от "Дора Лайвсток" ООД за непризнатите разходи съдът е приел, че не е доказано по делото, че Хасан Асанов, че е изкупувал от физически лица животни. Решението в тази част е правилно, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, че посоченото лице е изкупувало от физически лица животни за сметка на "Дора Лайвсток" ООД. Наличието само договори за доставка и поръчка не са достатъчни, за да се приеме, че това лице е действало от името на дружеството-купувач. Правилно съдът е установил, че не са представени доказателства за отчетни сделки от страна на Хасанов, както и че представените ПИБ не доказват (поради неподписването им), че именно той е изкупувал процесните животни за сметка на ревизирания субект. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че и в тази обжалвана част решението е постановено в съответствие с приложимия материален данъчен закон и с доказателствата, събрани по делото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По разноските: На "ОУИ" - гр. Варна не се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като такова е присъдено за цялото производство от първоинстанционния съд на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. На "Дора Лайвсток" ООД следва да се присъдят разноски в размер 21,66 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен, I отделение,