Решение № 6909 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3508/2013 г.

Решение № 6909 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3508/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Дончев Гигов от гр. Брезник, област Перник, чрез пълномощника адв. Чавдар Ботев, против решение № 27/14.02.2013 г., постановено по адм. дело № 387/2012 г. по описа на Административен съд гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Б-435/07.11.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. Перник. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник, представляван от пълномощника юрисконсулт Чакърова, оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Перник е отхвърлена жалбата на Димитър Дончев Гигов против заповед № Б-435/07.11.2012 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Перник, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2012/2013 г. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно с отказано отпускане на исканата целева помощ за отопление, след като е установено, че лицето не отговаря на изискването по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., тъй като средномесечният му доход му надвишава диференцирания минимален доход за отопление /ДМДО/. В тази връзка съдът е изложил, че доходът на лицето от пенсии, получен през последните шест месеца, предхождащи подаването на искането за отпускане на помощта - м. април - м. септември 2012 г., е в размер общо на 4315,44 лв., или средномесечният му доход е 719,26 лв., който коригиран с коефициента по чл. 2, ал. 2 от същата наредба е в размер на 651,50 лв. При определяне на ДМДО на заявителя е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 13 от наредбата, поради това че същият е на възраст 79 години и живее сам. Диференцираният минимален доход за отопление е определен като 288 на сто от гарантирания минимален доход /ГМД/, който е в размер на 65 лв. съгласно Постановление № 6 от 15.01.2009 г. на Министерския съвет, при което е изчислен в размер на 187,20 лв. Съдът е направил извода, че при този доход лицето няма право на целева помощ за отопление, както е приел и административният орган. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Димитър Дончев Гигов е подал молба-декларация с вх. № Б-435/31.10.2012 г. с искане за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2012/2013 г. За целите на производството е изготвен социален доклад от 02.11.2012 г., в който е посочена констатацията на социалния работник, че доходите на лицето за предходните 6 месеца са от пенсия и са в размер общо на 4315,44 лв., като средномесечният му доход е 719,24 лв. Направено е предложение за отказ за отпускане на исканата целева помощ по съображения, че лицето не отговаря на изискването по чл. 2, ал. 1, вр. ал. 4, т. 13 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. - има доход над ДМДО - 288% от 65 лв., равняващи се на 187,20 лв. От правна страна, съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход, а според ал. 2, основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. Според чл. 2, ал. 3 от наредбата основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет, а според ал. 4 на същия член, диференцираният минимален доход за отопление се определя, както следва: т. 13 - за лице на възраст над 75 години, живеещо само - 288 на сто от ГМД. В случая е безспорно между страните, че гарантираният минимален доход за годината е в месечен размер от 65 лв., както и че Димитър Дочев Гигов попада в категорията на лицата, посочени в чл. 2, ал. 4, т. 13 от наредбата, тъй като към датата на подаване на молбата-декларация за отпускане на помощта е на възраст над 75 години и живее сам, поради което ДМДО е в размер на 187,20 лв. Правилно съдът е посочил, че по отношение на Димитър Гигов е налице повече от едно основание за определяне на процент по чл. 2, ал. 4 от наредбата, но предвид разпоредбата на ал. 5 от същия член, правилно е приложен процентът с по-висок размер, т. е. този по т. 13, който е най-високият възможен. По делото не се спори също относно размера на средномесечния доход на лицето за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация. Поради това че молбата-декларация е подадена на 31.10.2012 г., то релевантния 6-месечен период е м. април - м. септември 2012 г., както е прието по делото. От събраното в административното производство доказателство - справка за регистрирани доходи, е видно, че за посочения период лицето е получило доходи от пенсия в размер общо на 4315,44 лв., което съответства и на твърдението на лицето относно доходите му за релевантния период, доколкото в молбата-декларация е посочен месечен доход от пенсия в размер на 860 лв. Предвид това средномесечният доход се изчислява в размер на 719,26 лв. В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от наредбата е предвидено, че при определяне правото на целеви помощи за отопление размерът на пенсиите, определени след 01.07.2008 г. се намалява с коефициент 1,104, или в случая доходът на лицето, след приложение на този коефициент е в размер на 651,50 лв. По делото липсват данни за датата на отпускане на пенсията на лицето, но съдът правилно е направил изчисления с приложение на този коефициент, поради това че приложението на посочената корекция е по-благоприятно за лицето, доколкото намалява размера на средномесечния доход. При тази безспорна фактическа обстановка е очевидно, че средномесечният доход на Димитър Гигов е значително по-висок от ДМДО, поради което не е изпълнено условието по чл. 2, ал. 1 вр. ал. 4, т. 13 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. и същият няма право на еднократна помощ за отопление за отоплителен сезон 2012/2013 г., както правилно е приел и административният съд. Изложените в касационната жалба доводи за наличието на множество заболявания и увреждания на касатора са без значение за правилността на обжалвания съдебен акт. В първоинстанционното решение е обсъдено представеното решение № 0011/006/11.01.2010 г. на НЕЛК, според което Димитър Гигов има трайно намалена работоспособност 100 %. Това обстоятелство е предвидено като основание за определяне на размера на процента при изчисляване на ДМДО по чл. 2, ал. 4, т. 16 от Наредба № РД-07-5 от16.05.2008 г. По тази точка процентът е 274,8, който е по-нисък от този по т. 13, който е 288, и както вече се посочи по-горе, в случая е приложен по-високия процент, или този по т. 13. Представените пред касационната инстанция доказателства, които не са били представени пред първата инстанция - писмо с изх. № 94-00-855/1/16.06.2011 г. от директора на дирекция ОС ПО и кмета на община Брезник до Димитър Гигов, писмо с изх. № 94ДД-02/23.04.2012 г. от директора на дирекция "СП" - гр. Перник до Димитър Гигов, писмо с изх. № 94-00-123/20.01.2012 г. от главен експерт в приемната на Президента до кмета на община Брезник, писмо с изх. № 94ДД/12/24.09.2010 г. от директора на дирекция "СП" гр. Трън до Димитър Гигов и удостоверение с изх. № 157/30.01.2012 г. от Държавна агенция "Архиви", дирекция "Държавен военноисторически архив" гр. Велико Търново, не установяват релевантни за спора факти и обстоятелства, поради което са без значение за правилното решаване на настоящия правен спор. Предвид изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,