Решение № 12575 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на О. Н. П. от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Сидерова, срещу Решение 968 от 17.05.2024 г., постановено по адм. дело 650/2023 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена исковата му молба, имаща характер на жалба против уведомително писмо изх. 94000-12714/1/27.09.2023 г. на главния архитект на Община Враца, обективиращо отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж по заявление вх. 9400-0-12714/15.09.2023 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е определил за ответник само главният архитект на Община Враца, без да конституира като ответник и Областна дирекция Земеделие Враца. В приложени по делото писмени бележки от процесуалния представител на касационния жалбоподател са изложени допълнителни доводи за неправилност на съдебното решение, както и е направено искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспореният отказ и се върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира се и присъждане на разноски по делото. Ответникът главен архитект на Община Враца, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Производството пред Административен съд Враца е образувано по жалба, наименувана искова молба, на О. П. против отказ за одобряване на инвестиционни проекти и издване на разрешение за строеж, обективиран в писмо изх. 94000-12714/1/27.09.2023 г. на главния архитект на Община Враца. Цитираното писмо е издадено във връзка с подадено от жалбоподателя заявление вх. 9400-0-12714/15.09.2023 г. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти за строеж на Пътнически комплекс 96-та миля, Подобект: Пътна връзка от републикански път I-1/E-79 дясно при км.153+110 с ПИ 55070.7.513 и ПИ 55070.7.14, в поземлени имоти с идентификатори 55070.7.513 и 55070.7.14, м. Низамското в землището на [населено място], Община Враца, ведно с издаване на разрешение за строеж. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо, макар и да не съдържа изричен отказ, с оглед на неговото съдържание представлява властническо волеизявление на административен орган да не издаде разрешение за строеж и по съществото си съставлява отказ за издаване на акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, който подлежи на съдебен контрол чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК. За да отхвърли жалбата срещу този отказ съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган главен архитект на Община Враца, и в предвидената писмена форма, както и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема още, че оспореният отказ е постановен и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Според съда по делото не се установява спазване на изискването по чл. 148, ал. 5, изр. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ по отношение съсобствеността на процесните имоти, върху които е поискан строежът на Пътнически комплекс 96 миля, като представените от жалбоподателя декларации от останалите съсобственици са без правно значение, не само защото по форма не удовлетворяват императивното изискване на чл.183, ал. 1 от ЗУТ, но и защото според волеизявленията в тях се дава съгласие жалбоподателят да строи каквото пожелае върху техните идеални части, представляващи ливади, т. е. земеделски земи, което е законово невъзможно не само по времето, когато е декларирано това съгласие 2002 г., но и към момента на подаване на заявлението 15.09.2023 г., а и към момента на постановяване на настоящото решение. Съдът е обосновал и извод, че правилно е констатирано от административния орган също така, че в съответствие с чл. 24, ал. 5, т. 3 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ Решение 07/01.10.2018 г. за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи, издадено от Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, е загубило правно действие към 15.09.2023 г., когато е подадено заявлението от жалбоподателя, поради и което не са налице предпоставките за съгласуване и одобряване на проектите и издаване на разрешение за строеж. Според съда този извод не се променя и от обстоятелството дали е платена таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ, каквито доводи излага жалбоподателят. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай е налице акт, който подлежи на съдебен контрол. С оспореното писмо изх. 94000-12714/1/27.09.2023 г. главният архитект на Община Враца е уведомил О. П. относно подадено от него заявление 9400-0-12714/15.09.2023 г. за одобряване на инвестиционни проекти за строеж на Пътнически комплекс 96-та миля, Подобект: Пътна връзка от републикански път I-1/E-79 дясно при км.153+110 с ПИ 55070.7.513 и ПИ 55070.7.14, в поземлени имоти с идентификатори 55070.7.513 и 55070.7.14, м. Низамското в землището на [населено място], Община Враца, и издаване на разрешение за строеж, че следва да отстрани констатирани нередовности, изразяващи се в непредставяне на документ за учредено право на строеж в полза на заявителя от останалите съсобственици в съответствие с чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, както и да приложи решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за потвърждаване Решение 07/01.10.2018 г. за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи, което към датата на подаване на заявлението е загубило правно действие. В писмото е даден на заявителя, на основание чл. 5в от ЗУТ, и 14-дневен срок за отстраняване на констатираните нередовности по искането за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. По своя характер това писмо няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, включително и в хипотезата на отказ за одобряване на инвестиционни проект и издаване на разрешение за строеж. То съставлява акт по чл. 5в, ал. 1 от ЗУТ, с който са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности в заявлението, подадено на 15.09.2023 г., както и представяне на допълнителни документи в тази вразка. Съгласно цитираната разпоредба административният орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, може само еднократно да изисква отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи, за което органът уведомява писмено заявителя и му предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителните документи. Последиците от неизпълнение на указанията са уредени в ал. 2 на чл. 5в от ЗУТ, която визира прекратяване на производството от административния орган при неизпълнение на указанията, т. е. на съдебно оспорване подлежи именно този акт на органа, който е краен, приключващ образуваното административно производство. С оглед на това и предвид на неговото съдържание, процесното писмо носи белезите на акт по чл. 30, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 5в от ЗУТ, и с него се дават само указания за представяне на допълнителни документи, като същото не съставлява изричен отказ на сезирания орган, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Наличието на годен за оспорване индивидуален административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. Поради това липсата на подлежащ на оспорване административен акт в конкретния случай от своя страна мотивира извод за недопустимост на подадената жалба от О. П., която съгласно чл. 159, т. 1 от АПК първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство да бъде прекратено. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че възраженията в касационната жалба и приложените по делото писмени бележки срещу дадените от административния орган указания в процесното писмо не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Тези доводи са относими при оспорването на последващия акт на административния орган за прекратяване на производството на основание чл. 5в, ал. 2 от ЗУТ, респ. в случай на постановен изричен отказ в производството по неговото оспорване. Неоснователни са и доводите на касатора относно неконституирането като ответник на Областна дирекция Земеделие Враца, като в тази връзка следва да се има предвид, че при определяне на предмета на спора, видно от протокола на проведеното на открито съдебно заседание на 17.04.2024 г., жалбоподателят не е възразил нито срещу посочения от съда за оспорен административен акт, нито срещу конституирането на страните по делото. Изложеното налага извода, че жалбата на О. П. е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Постановеното по тази жалба първоинстанционно решение също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, жалбата оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,