Решение № 2336 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2011 г.

Решение № 2336 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 2/07.01.2011 г. по адм. д. № 65/2009 г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/№ 0800120/10.03.2006 г. на орган по приходите на ТД на НАП - Добрич, потвърден с Решение № 262/15.05.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна, за определени данъчни задължения по ЗКПО, както следва: за 2003 г. за разликата над 583, 39 лв. до 3486,05 лв. и лихви за разликата над 141,14 лв. до 843,43 лв.; за 2004 г. за разликата над 449,92 лв. до 3206, 39 лв. и лихви за разликата над 47,30 лв. до 396,88 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението в отменителната част поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът "Иван Иванов - Добрич" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Попова оспорва жалбата и желае решението да бъде оставено в сила в обжалваната част.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството е за втори път пред Върховния административен съд, като касационна инстанция.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено в производство пред Окръжен съд-Варна, образувано след отмяна в обжалваната част на решение № 279/15.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1184/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с решение № 15856/21.12.2009 г., постановено по адм. дело № 8131/2009 г. по описа на Върховния административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС в отменената част.

Предметът на разглеждане е жалба от "Свилен" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, представляван от Иван Колев Иванов против Ревизионен акт /РА/ № 0800120/10.03.2006 г. на орган по приходите на ТД на НАП - Добрич, потвърден с Решение № 262/15.05.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна, за определени данъчни задължения по ЗКПО, както следва:

• за 2003 г. в размер на 3486,05 лв. и лихви - 843,43 лв.;

• за 2004 г. в размер на 3206,39 лв. и лихви - 396,88 лв.

С определение № 101/07.12.2010 г., постановено в закрито заседание, е заличен като жалбоподател по делото "Свилен" ЕООД - Добрич, а на негово място е конституиран "Иван Иванов - Добрич" ЕООД, предвид вписана промяна в наименованието на дружеството, с непроменено седалище и адрес на управление, със същия представляващ и управител Иван Колев Иванов.

Разгледани са от съда поддържаните в жалбата твърдения, че РА е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, тъй като същият не отговаря на изискванията на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК - не е мотивиран, тъй като е налице механично приобщаване на ревизионния доклад /РД/ към него, а е необходимо излагането на отделни мотиви, както и възражението срещу извършеното увеличение на финансовия резултат за 2003 г. и 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, вр. чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО.

От събраните по делото доказателства, както и заключения на вещото лице по допусната и приета ССЕ се установява, че между жалбоподателя и ЕТ и ФЛ са сключени договори за заем, в част от които - тези, сключени с ЕТ изобщо не са уговорени лихви, а в останалата част по договорите, сключени с ФЛ, уговорената лихва се отличава с по-малко от 1/4 от законната лихва.

Експертизата е назначена при повторното разглеждане на делото от ВОС, с предмет, съобразно указанията на Върховния административен съд, дадени в отменителното решение, а именно: да се установи законната лихва за периодите - лихвените проценти и при съпоставка с уговорената 10% лихва по процесните договори, да се установи дали е налице отклонение в повече от 1/4 и съответно ако отклонението е в тези параметри, дали увеличението на финансовия резултат по РА е правилно изчислено.

Извършеното в РА увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2003 г. и 2004 г. по договорите за заем, по които жалбоподателят е заемодател, е на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 /ред. ДВ бр. 119/2002 г./ от ЗКПО (отм.) - с приходите произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV.

Безспорно установен по делото факт е, че страните по договорите са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО (отм.).

От страна на жалбоподателя лихва не е начислявана и отчитана като приход, което се потвърждава и от приетото допълнително заключение на ССЕ.

Правилно е прието от съда, че са налице предпоставките на отклонение от данъчно облагане, поради намаляване размера на печалбата по смисъла на чл. 13 и 14 от ЗКПО (отм.) и чл. 15, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2 от ЗКПО (отм.).

Съгласно цитираните разпоредби, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. В случаите по чл. 13 и чл. 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски или финансови взаимоотношения или от тези сделки.

Разпоредбата по ал. 2 се отнася и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от 1/4 от законната лихва към момента на сключване на сделката.

Безспорно е установено, включително и с приетата експертиза, неправомерното намаляване на финансовия резултат с оглед недоговарянето на лихви или такива, отличаващи се с 1/4 от законната лихва и неотчитането на приходи от лихви по договорите, за целите на данъчното облагане по ЗКПО.

Със заключението на вещото лице, се установява, че има отклонение между договорената и законната лихва по лихвените заеми, но то е по-малко от 1/4 от законната лихва и за двата ревизирани периода.

Поради това, съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за извършване на увеличение на финансовите резултати с лихви по чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.) по договорите, по които е била уговорена лихва, сключени с физическото лице, макар да е приел за неоснователни възраженията в жалбата, че цитираните в РА разпоредби на ЗКПО са неприложими по договорите за заем, сключени с физическото лице.

Мотивирайки изводи в този смисъл, съдът е приел за незаконосъобразен РА в частите, в които са определени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО, във връзка със сключените лихвени заеми за двата периода и начислените върху тях лихви.

Съдът е потвърдил изводите на органа по приходите, че сключвайки договори за заем със свързано лице - ЕТ "Иван Иванов", без да договори лихва, жалбоподателят се е лишил от приход, какъвто би представлявала лихвата, което от своя страна води до отклонение от данъчно облагане, поради намаляване размера на печалбата, тъй като за целите на данъчното облагане по ЗКПО именно тези обстоятелства са от значение. Сключването на безлихвени заеми не е недопустимо, но за целите на данъчното облагане с нормата на чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.) е предвидено задължение за данъчния субект да извърши корекция на финансовия си резултат преди данъчното преобразуване, в случай, че са налице предпоставките на тази норма Ч да е получен или предоставен заем с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката.

След като това не е сторено от ДЗЛ, органът по приходите, при наличие на обсъдените предпоставки, законосъобразно, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.), е коригирал в посока увеличение финансовия резултат за 2003 г. и 2004 г. по договорите, сключени с ЕТ "Иван Иванов", по които не е била уговорена лихва.

Съобразно приетата ССЕ съдът е определил дължимите размери на данък по ЗКПО за 2003 г. в размер на 583,39 лв. и лихви в размер на 141,14 лв., а за 2004 г. - в размер на 449,92 лв. и лихвите са в размер на 47,30 лв., и за разликите над тези суми до посочените в РА, е отменил задълженията по РА като незаконосъобразни.

Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,