Решение № 5140 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2991/2019 г.

Решение № 5140 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2991/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на "Валда" ЕООД, чрез процесуален представител, против решение № 1320/28.12.2018 г., постановено по адм. д. № 751/2018 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО). Излагат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът е приел, че фактическото предаване на заема не е доказано. Съдът неправилно е анализирал съдържанието на представените фактури, като е приел, че те са издадени от адвокатското дружество на "Н. Божичков 1" ЕООД за предоставени на последното правни услуги по Договор за правни услуги от 2.11.2016 г., без да вземе предвид, че между адвокатското дружество и "Н. Божичков 1" ЕООД не съществува сключен договор за правни услуги. Адвокатското дружество е задължено да издаде фактура на "Н. Божичков 1" ЕООД в качеството му на платец, но за сметка на "Валда" ЕООД, на основание именно сключените договори за целеви заем и договора за правни услуги от 2.11.2016 г., каквото е и всяко едно от основанията по трите фактури. Иска отмяна на решението и уважаване на иска. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Агенция "Митници", чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд – София-област е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. чл. 203 от АПК, предявен от "Валда" ЕООД, за сумата 64 860, 12 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от незаконосъобразен акт - Наказателно постановление (НП) № 126/2016 г. на директора на Дирекция "Митническо разузнаване и разследване" в Централно митническо управление на Агенция "Митници", като неоснователен и недоказан и предявения с него акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху посочената сума от датата на завеждане на исковата молба - 24.07.2018 г. С решение от 16.11.2017 г. по НАХД № 401/2017 г по описа на Районен съд – Ихтиман е отменено посоченото НП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция на стойност 648 106, 20 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз на основание чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и са отнети в полза на държавата общо 30 079 литра, при 20 градуса Целзий, денатуриран етилов алкохол, с действително алкохолно съдържание по обем 97, 94 процента, като предмет на нарушението по чл. 126 от ЗАДС, на основание чл. 124, ал. 1 от същия закон. Посоченото решение на районния съд е обжалвано и е оставено в сила с решение № 286 от 14.03.2018 г. по КНАД № 131/2018 г. по описа на АССО. Претендираните имуществени вреди в размер на 64 860, 12 лв. представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в административно-наказателното производство, образувано по жалбата на "Валда" ЕООД срещу наказателното постановление. Административният съд е приел, че по делото не е доказано извършването на плащане, което да се приеме като реално претърпени и претендирани от ищеца имуществени вреди. Приел е, че договорите за целеви заем с "Н. Божичков 1" ЕООД, фактурите, издадени от адвокатското дружество и банковите извлечения за извършеното плащане на адвокатския хонорар сочат, че ищецът "Валда" ЕООД не е направил разходи във връзка с плащането на този хонорар. Обосновал е извод, че това се потвърждава и от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което от "Валда" ЕООД не са правени разходи за плащане на адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване на процесното наказателно постановление. Вещото лице е установило, че в счетоводството на дружеството не е отразено наличието на задължение към заемодателя "Н. Божичков 1" ЕООД във връзка с визираните договори за целеви заем, както и липсват данни за връщане на получените в заем суми. Съдът е приел, че при липса на данни за извършено от ищеца плащане на договорения адвокатски хонорар, за него не е настъпила вреда, за която ответникът да дължи обезвреда. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Според последното, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на незаконосъобразни наказателни постановления и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за сумата от 64 860, 12 лв. за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. Необоснован е изводът на съда, че по делото не е доказано настъпването на вредите и техния размер. Безспорно е, че "Валда" ЕООД, с цел осигуряване на процесуална защита в рамките на съдебното производство против НП № 126/2016 г., е ангажирал адвокатска защита със сключване на договор за правни услуги от 2.11.2016 г. с Адвокатско дружество "Ангелов, Добрев, Маркова и съдружници". За безспорно доказано АССО също е приел предоставянето на адвокатската защита на "Валда" ЕООД в хода на съдебното производство пред Районен съд - Ихтиман и Административен съд – София-област, с оглед изготвените жалби и осъществената процесуална защита в съдебните заседания пред посочените съдебни инстанции. Представени пред първата инстанция са доказателства за заплатен адвокатски хонорар - договор за целеви заем между "Валда" ЕООД и "Н. Божичков 1" ЕООД от 1.06.2017 г. за сумата от 15 614, 40 лв., проформа фактура № 53/1.06.2017 г. и фактура № 1622/7.09.2017 г. за плащане на сумата, както и наличието на приобщени по делото пред втората инстанция договор за целеви заем между "Валда" ЕООД и "Н. Божичков 1" ЕООД от 14.02.2018 г. за сумата от 15 554, 40 лв. и фактура № 1714/6.03.2018 г. издадена от адвокатското дружество за същата сума. В исковото производство пред АССО е представен и договор за целеви заем от 28.05.2018 г. за сумата от 46 663, 00 лв. с който отново заемодателят "Н. Божичков 1" ЕООД се задължава да предостави на "Валда" ЕООД посочената сума за заплащане на адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество "Ангелов, Добрев, Маркова и съдружници" за правни услуги по договор от 2.11.2016 г. От заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза се доказва, че претендираната сума от ищеца реално е заплатена от "Н. Божичков 1" ЕООД на адвокатското дружество с посочено основание сключения договор за правни услуги от 2.11.2016 г. между адвокатското дружество и "Валда" ЕООД. От друга страна дружествата "Валда" ЕООД и "Н. Божичков 1" ЕООД са собственост на едно и също физическо лице. Поемането от ищеца на задълженията за връщане на предоставените му в заем суми по трите процесни договора за заем има отрицателно въздействие на патримониума му, т. е. представлява претърпяна от ищеца имуществена вреда. Предоставянето на сумата от "Н. Божичков 1" ЕООД на "Валда" ЕООД по всеки от договорите за целеви заем е извършено по банков път, при спазване на договорените срокове, и е надлежно осчетоводено в счетоводството на дружеството - заемодател, което се доказа и от заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза пред АССО. Неправилно съдът е анализирал съдържанието на представените фактури, като е приел, че те са издадени от адвокатското дружество на "Н. Божичков 1" ЕООД за предоставени на последното правни услуги по договор за правни услуги от 2.11.2016 г., без да вземе предвид това, че между въпросното адвокатско дружество и "Н. Божичков 1 " ЕООД не съществува сключен договор за правни услуги. Адвокатското дружество е задължено да издаде фактура на "Н. Божичков 1" ЕООД в качеството му на платец, но за сметка на "Валда" ЕООД, на основание именно сключените договори за целеви заем и договора за правни услуги от 2.11.2016 г., каквото е и всяко едно от основанията по трите фактури. Настоящата съдебна инстанция счита за доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. Исковата претенция, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, е доказана. Дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от същия закон. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. настъпила вреда и нейния размер, както и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Налице е пряка причинна връзка между претендираната вреда и отмененото НП. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски за адвокатско възнаграждение в производството по съдебното обжалване на НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение подлежат на възстановяване. Налице са всички предпоставки за уважаването на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила е вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление "Валда" ЕООД е ангажирал адвокатско дружество на което е заплатено съответно договореното възнаграждение. Поради констатираното отменително основание, решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена Агенция "Митници" да заплати на "Валда" ЕООД сумата в размер на 64 860, 12 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от незаконосъобразен акт – НП № 126/2016 г. на директора на Дирекция "Митническо разузнаване и разследване" в Централно митническо управление на Агенция "Митници". Предвид уважаването на исковата претенция, следва да бъде уважен и акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. За първоинстанционното производство разноски са претендирани, но не са представени доказателства за направата им до приключване на устните състезания. Пред настоящата инстанция е представен списък с направените разноски в касационното производство. Те са в общ размер на 2 019 лв., от които 519 лева заплатена държавна такса и 1 500 лева заплатен адвокатски хонорар, видно от приложения договор за правна защита и съдействие и банковото извлечение. Неоснователно се явява направеното възражението за прекомерност от ответната страна на заплатения адвокатски хонорар, който е уговорен под предвидения в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер. Въз основа на изложеното до тук, следва в полза на "Валда" ЕООД да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, в размер на 2 019 (две хиляди и деветнадесет) лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение