Решение № 246 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2013 г.

Решение № 246 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София срещу решение № 181 от 22.01.2013 г. по адм. дело № 1143/2012 г. на Административен съд- Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу заповед № КД-14-18/23.02.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК - София като неоснователна. Ответниците Красимира-Вера Топалова и Иван Топалов, в писмено възражение оспорват жалбата и молят за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Ответниците Велчо Велчев, Любка Велчева и Бойко Зеленогорски, чрез процесуалният си представител адв. Карапетров, излагат становище за неоснователност на касационната жалба и молят за оставянето й без уважение. Претендират разноски. Ответниците Маргарита Анева и Адриана Анева, чрез адв. Харизанова, вземат становище за законосъобразност на решението и молят за оставянето му в сила. Претендират разноски. Останалите ответници не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по жалба на Красимира-Вера Топалова и Иван Топалов заповед № КД-14-18/23.02.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР и в изпълнение на влязло в сила решение № 306/4.03.2010 г. по адм. д. № 1248/2009 г. на Административен съд. Пловдив/оставено в сила с решение № 269/10.01.2011 г. на Върховен административен съд/ е одобрено изменение на КК и КР на гр. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на изп. директор на АГКК с нанасяне на нови обекти, подробно описани в заповедта. Прието е, че заповедта е издадена в нарушение изискването по ал. 3, чл. 53 ЗКИР, тъй като не е съставен Акт за непълноти и грешки, който да е подписан от заинтересованите собственици, между които и двамата жалбоподатели. Прието е също, че се касае за съществено нарушение на процедурата, което е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед, която е отменена за всички новонанесени обекти в имоти с идентификатори 56784.520.1606 и 56784.520.1607. Така постановеното решение е незаконосъобразно. Решаващия правен извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е на формално основание като не е упражнен контрола по чл. 168, ал. 1 АПК - визираното правно основание по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е следвало да бъде преценено след анализ на изложените фактически основания на заповедта и дадените указания по цитираното в заповедта съдебно решение № 306/4.03.2010 г. по адм. д. № 1248/2009 г. на Административен съд. Пловдив /оставено в сила с решение № 269/10.01.2011 г. на Върховен административен съд/, още повече, че по делото е има данни, че процедурата по издаване на процесната заповед е по чл. 35 и сл. ЗКИР. При установената по делото фактическа обстановка, съдът е следвало да констатира, че посоченото от издаващият орган правно основание не съответства на данните по преписката и е в противоречие с цитираното в мотивната част на заповедта съдебно решение. С отмяната на предходната заповед по чл. 49, ал. 1 ЗКИР № РД-18-48/3.06.2009 г. на изп. директор на АГКК, в частта само за границата между имоти с идентификатори 56784.520.1120 и 56784.520.1121, в тази част не е била налице одобрена кадастрална карта, която да подлежи на изменение по чл. 53 ЗКИР, тъй като картата е отменена в влязло в сила решение и преписката е върната за ново произнасяне. Именно одобряването на КК и КР - с установяване на имотните граници по задължителните указания на съда- съобразно указанията в отменителното съдебно решение, е било предмет на производството по административната преписка при връщането й за ново произнасяне. В този смисъл е следвало да се извърши контрола за законосъобразност на оспорената заповед по чл. 146 във връзка с чл. 168 АПК. Ето защо правното основание за издаване на процесната заповед, следва да се изведе от фактическото основание и указанията по съдебното решение, т. е. по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, а не посоченото такова по чл. 53 ЗКИР. Съдът е следвало да констатира неточно посоченото правно основание като порок на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и след преценка относно тежестта на нарушението, което не е от категорията на съществените, да се произнесе по законосъобразността на заповедта, обследвайки спазване процедурата по чл. 35 и сл. ЗКИР и спазване указанията по решение № 306/4.03.2010 г. по адм. д. № 1248/2009 г. на Административен съд-Пловдив. Като не е сторил това, а е отменил заповедта за неспазена процедура по чл. 53 ЗКИР, административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо и до неправилно прилагане на съответния материален закон. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че са налице основанията по чл. 222, ал. 2 АПК за връщане делото за ново разглеждане след отмяна на решението, като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Налице е и второ съществено процесуално нарушение -съдът се е произнесъл "свръх петитум", отменяйки оспорената заповед в нейната цялост, т. е. и в частта за имот с идентификатор 56784.520.1607 и нанесените в него самостоятелни обекти-сграда с идентификатор 56784.520.1607.1. В тази част заповедта не е оспорена, а жалбата на Красимира-Вера Топалова и Иван Топалов касае само обектите в имот с идентификатор 56784.520.1606. Следователно решението, в частта, с която заповедта е отменена за горните имоти, които не са били предмет на оспорване по делото е недопустимо и следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК и производството в тази част -да се прекрати. При повторното разглеждане на делото, следва да се изискат и доказателства за установяване активната процесуална легитимация на жалбоподателите Красимира-Вера Топалова и Иван Топалов, с оглед установяване на конкретните им вещни права както върху имот с идентификатор 56784.520.1606, така и за нанесените обекти с идентификатори 56784.520.1606.1 и 56784.520.1606.2, като се съобрази момента на придобиване на вещните права. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение