Решение № 12517 от 5.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив против Решение 3645/16.04.2025 г., постановено по адм. дело 358/2025 по описа на Административен съд Пловдив. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молбата е обжалваното решение да бъде отменено, като съдът се произнесе по същество и отхвърли жалбата на З. З. против решението на директора на ТП на НОИ Пловдив, тъй като счита, че правилно е приложен чл. 68, ал. 3 КСО. Ответникът - З. С. З., чрез процесуален представител адв. Н. Калчев в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, моли същата да се отхвърли и съдът да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски за един адвокат. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение на Административен съд Пловдив е отменено Решение 2153-15-23/10.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/19.12.2024 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО на З. З. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е постановено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. За да се произнесе, първоинстанционният административен съд е приел за установено, че в ТП на НОИ Пловдив е постъпило заявление от З. З., с което е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Към заявлението е представила документи, от които е видно, че към момента на подаването му тя е навършила [възраст] и е имала общ осигурителен стаж от 16 г. 01 м. 16 дни. Също така е безспорно, че З. З. е ползвала отпуск за отглеждане на дете до тригодишна възраст за периода от 01.01.1980 г. до 22.11.1980 г. с обща продължителност 10 м. и 22 дни. С разпореждане [номер]/19.12.2024 г. ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е отказал отпускане на пенсия, като е приел, че посочените периоди на майчинство не представляват действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО. Поради това действителният ѝ стаж е изчислен на 14 г. 10 м. и 25 дни по-малко от изискваните 15 години. Същото било оспорено по административен ред, като директорът на ТП на НОИ Пловдив с Решение 2153-15-23/10.02.2025 г. е оставил жалбата без уважение. За да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, съдът е приел, че макар и постановено от компетентен орган в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административно-производствените правила, то е издадено при неправилно прилагане на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Видно от предвиденото в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от Кодекса на труда (КТ) - изцяло, независимо от продължителността на работното време. Също така, приложение следва да намери и правилото в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. С него се посочва, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е подвел спорните материалноправни отношения под хипотезата на приложимата разпоредба, визирана в чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). Същата през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП (отм.) се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Върховният административен съд е последователен в практиката си и приема, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив - такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Правилно съдът е приел, че след зачитане на периода от 01.01.1980 г. до 22.11.1980 г. с обща продължителност 10 м. и 22 дни, представляващ период за отглеждане на дете до 3 годишна възраст и прибавянето му към вече зачетеният от органа "действителен" осигурител стаж в размер на 14 г. 19 м. и 25 дни, ще се достигне до необходимият минимум от 15 години действителен осигурителен стаж и с оглед и навършената от жалбоподателката възраст от 68 години. С оглед на изтъкнатите съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. На осн. чл. 143, ал. 1 АПК на процесуалния представител на ответника по касация се дължат сторените, доказани и поискани разноски по делото. Същите се присъждат на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и съобразно приложения по касационното дело договор за правна защита и съдействие на лист 21 от него. На основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) на адв. Калчев се следва сумата от 500.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,