Решение № 1243 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2008 г.

Решение № 1243 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по подадена от директора на ТД на НАП гр. Варна касационна жалба, срещу решение № 242 от 1.07.2008 г. на Великотърновски административен съд, постановено по адм. д. № 116 по описа за 2008 г., с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 030Г6135/23.08.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 52/5.11.2007 г. на Директора на ТД на НАП - Варна, с който на Йова Петкова Проданова-Хаджолян от гр. Варна, е установено задължение за данък върху дохода в размер на 681,21лв. главница и 26,39лв. лихви за 2006 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основното оплакване е, че жалбоподателката не доказала навреме и с годни доказателствени средства правото си на данъчно облекчение по чл. 28 ЗОДФЛ , поради извършване на дарение в полза на лице с увреждания. Ответникът по касационната жалба - Йова Петкова Проданова-Хаджолян от гр. Варна оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба, като подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил Акт за установяване на задължение по декларация, с който е прието, че не е налице основание за ползване на данъчно облекчение за дарение по чл. 20, ал. 6 вр. чл. 28, ал. 1 ЗОДФЛ , извършени са корекции в данъчната декларация на г-жа Проданова и е определена дължима сума за довнасяне след корекцията в размер на 681, 21лв. Жалбоподателката подала ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ като е декларирала получен доход през 2006 г., включително данъчно облекчение за дарение - 2 065лв., като към декларацията са били приложени експертно решение на ТЕЛК на лицето, в полза на което деклараторката е извършила дарение и договор за дарение в размер на 1 800лв. от 14.09.2006 г. В съдебното производство е представен и втори договор за дарение в полза на същото лице от 28.04.2006 г. за сумата от 850лв. При проверката органа по приходите е установил, че срокът на валидност на експертното решение от 25.10.2000 г. е до 1.10.2003 г. и преходното правило на § 3 от ПЗР на Закона за здравето (в сила от 1.01.2005 г.) не се прилага за случая и доколкото за бенефициента на дарението не е доказано, че е лице с увреждания жалбоподателят няма право на данъчно облекчение по чл. 28 ал. 1 б. "е" вр. чл. 20 ал. 6 и 7 ЗОДФЛ . Съгласно чл. 20 ал. 7 ЗОДФЛ (в приложимата му за 2006 г. редакция) формираната по реда на ал. 6 данъчна основа за доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения се намалява с облекченията за дарения, направени при условията и по реда на чл. 28, в размер до 10 на сто по чл. 28, ал. 1, т. 1, букви "а" - "м".