Решение № 25 от 14.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1181/2017 г.

Решение № 25 от 14.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1181/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев Производството по реда на чл. 346, т. 2 от НПК е образувано по касационен протест на окръжен прокурор при ОП-С. З. срещу оправдателна присъда № 46/20.09.2017 г. по ВНОХД № 1135/2017 г. на Окръжен съд - С. З.. В протеста се релевира касационното основание, свързано с нарушение на закона. Твърди, се установената по делото фактическа обстановка е безспорна и деецът е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК. Иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг състав. В допълнение към протеста се настоява, че при постановяване на оправдателната присъда второстепенния съд е проявил формализъм, основавайки се единствено на обстоятелството, че наказването на дееца по административен ред не е по чл. 150а от ЗДвП, а по чл. 150 от ЗДвП. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание моли да се уважи подадения протест, който поддържа по изложените в него мотиви. Посочва, че релевантни за съставомерността на деянието са фактите, за които деецът е наказан по административен ред, тъй като към момента на извършването на административното нарушение е бил неправоспособен водач, не притежавайки валидно свидетелство за управление. Моли да се уважи протеста и да се отмени атакуваната с него второинстанционна обратна присъда, като делото се върне за ново разглеждане. Подсъдимият не се явява, представлява се от защитник, който оспорва протеста като неоснователен. Поддържа тезата, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Твърди, че деецът е с наложено административно наказание не за управление на МПС без свидетелство за управление, а за друго административно нарушение. Подсъдимият бил наказан по чл. 150 от ЗДвП затова, че е управлявал МПС, след като е лишен от това право по административен ред. Твърди, че и към настоящия момент подсъдимият А. е правоспособен водач. Моли да се остави в сила присъдата на ОС-С. З.. Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: По делото е постановена присъда № 12/23.05.2017 г. по НОХД № 178/2017 г. по описа на РС-Чирпан, с която подсъдимият З. Р. А. е бил осъден по обвинение, че е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като му е определено наказание от 1 години и 8 месеца лишаване от свобода, отложено за срок от 3 години по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. С атакуваната присъда на въззивната инстанция осъдителната такава е била отменена и деецът е оправдан за това престъпление. Протестът на държавното обвинение се явява подаден в срок, допустим е и разгледан по същество, се явява основателен. По делото по безспорен начин са установени фактите по делото, при спазване на процесуалния ред. Неправилно е приложен обаче материалния закон. Няма съмнение, че подс. А. е наказван в производство, протекло с АУАН № 343408/08.03.2016 г., на която дата е било установено, че управлява МПС без валидно свидетелство за управление, което било изтекло на 20.12.2015 г. С НП № 16-1006-000450/17.03.2016 г., влязло в сила на 25.04.2016 г., затова му управление е наказан по чл. 150 от ЗДвП и му е наложена глоба в размер на 300 лв. Безусловно ясно е, че деецът не е притежавал свидетелство за управление към 08.03.2016 г., тъй като то е било изтекъл срок и не е било подновено. Правото му да управлява МПС не е било отнемано нито по съдебен, нито по административен ред, както е посочено в цитираното наказателно постановление, а е престанало да съществува поради изтичането на посочения в него срок на валидност. Деецът не е изтърпявал наказание лишаване от право да управлява МПС, каквото например е изискването към елемент от състава на чл. 343в, ал. 1 от НК. И това следва от възприетите от двете инстанции по делото факти. От значение са именно фактите по делото, както основателно отбелязва прокурорът от ВКП, те са релевантни за установяване на приложимото материално право. Както е имал възможността да се произнесе нееднократно ЕСПЧ, от значение за решаване на приложимото право са именно фактите, установени по делото, а не дадената правна квалификация от съответния орган. Административнонаказателната отговорност на дееца е била ангажирана поради наличието на факта, че без да притежава свидетелство за управление ( в случая валидно, приравнено от закона на липса на такова), е управлявал МПС на 08.03.2017 г. Наистина, деецът е бил наказван по чл. 343г от НК в рамките на наказателно производство по НОХД № 232/2014 г. на РС- И. на лишаване от право да управлява за срок от 5 месеца, който е започнал да тече от 14.05.2015 г. и е изтекъл към 14.10.2014 г. Свидетелството обаче е изтекло, както вече се посочи, след повече от една година - на 20.12.2015 г. Към момента на установяване на управлението на МПС на 08.03.2016 г., деецът не е бил с отнето свидетелство за управление, а не е притежавал такова, което е обективен факт. Този факт е възприет и от съдилищата, а самият подсъдим прекрасно го е осъзнавал. Дадената правна квалификация от страна на наказващия орган не може да промени този обективно съществуващ и установен факт. Важното и съществено в случая е наказването на дееца затова, че е управлявал МПС, след като не е притежавал свидетелство за управление. Тук е мястото да се отбележи, че при разглеждане на обратната хипотеза - ако деецът беше наказан при условията на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а е бил само с отнето свидетелство за управление, няма никакво съмнение че неговата наказателна отговорност ще се реализира въз основа на обективно съществуващия факт, като не е възможно да бъде ангажирана тази по чл. 343в, ал. 2 от НК ( отново правно ирелевантна ще бъде дадената правна квалификация от административнонаказващия орган). Наказването на дееца е с глоба, наказателното постановление е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано (връчено на 15.04.2016 г., в сила от 25.04.2016 г.). Независимо от това наказване (в случая и по чл. 177, ал. 1, т. 1 и по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се налага едно и също наказание), близо 6 месеца по-късно, в рамките на предвидения в закона едногодишен срок от наказването му, на 22.10.2016 г. подсъдимият отново е управлявал моторно превозно средство. Елементите от състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК са изпълнени в цялост, деянието е осъществено от обективна и субективна страна. Деецът е наказан по административен ред по повод на обективно извършено от него нарушение управление на МПС без свидетелство за управление, като е последвало наказване за това по административен ред, макар и с дадена друга правна квалификация от наказващия орган, без това да променя случилото се. В рамките на срока от една година след това наказване деецът отново е управлявал МПС, за което следва да отговаря наказателно. Правото се въздава на основа на съществуващите факти, и не може да зависи от правната оценка на тези факти, достатъчното условие за наказването на дееца по административен ред така или иначе е изпълнено. Касационният състав счита, че с оправдаването на дееца при така установените факти с формалното позоваване на правната оценка на административното нарушение от наказващия орган, е нарушен материалния закон, което налага отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане. Водим от изложеното, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3-та, вр. ал. 1, т. 2-ра от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение