Решение № 16737 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14415/2011 г.

Решение № 16737 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14415/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Светлана Пенчева Игнатова от гр. Русе, чрез пълномощника си адвокат Татяна Бойчева от АК - Русе, против решение № 29 от 12.09.2011 г., постановено по административно дело № 257 по описа за 2011 г. на Административен съд - Русе. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Русе не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Русе по реда на чл. 145 от АПК е оспореното от Светлана Пенчева Игнатова решение № ПОВН-98/25.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 221/08.04.2011 г. на ръководителя на "Контрол по разходите на ДОО" за възстановяване на недобросъвестно полученото за периода от 11.08.2009 г. до 18.02.2010 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 1539,43 лв., със законната лихва в размер на 398,79 лева. С последното е разпоредено събиране на сума, произтичаща от неправилно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО поради настаняване на детето в детско заведение. С обжалваното решение административният съд е изменил решение № ПОВН-98/25.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него разпореждане № 221/08.04.2011 г. на ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" при РУ "СО" - Русе, за внасяне в приход на ДОО на 1539,43 лв. - главница и 398,79 лв. - лихва, както и лихва до окончателното погасяване на задължението, само в частта на установеното задължение за лихва, като след "....и 398,79 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане и лихва до окончателното погасяване на задължението" в разпореждането се добавя: "дължима в случай на непогасяване на задължението за главницата в 6-месечен срок от влизане в сила на разпореждането". В останалата част е отхвърлено оспорването на Светлана Пенчева Игнатова против решение № ПОВН-98/25.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 221/08.04.2011 г. на ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" при РУ "СО" - Русе за внасяне в приход на ДОО. Съдът по съществото е приложил новата законодателна промяна, визирана в § 21, ал. 1 и 2, т. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.), и е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен като постановен в съответствие с чл. 53, ал. 4 КСО, според който ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно е било посещавано детското заведение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. От доказателствата по делото съдът е установил безспорно, че Светлана Пенчева Игнатова е работила по трудов договор в "Изома Русе" ЕООД, гр. Русе и е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), със заповед от 18.11.2008 г. на управителя на дружеството, за времето от 18.11.2008 до 17.02.2010 г. В заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 КСО, представено на 06.01.2009 г. в ТП на НОИ - Русе, касаторката е декларирала, че детето й Диляна Дилянова Георгиева не е настанено в детско заведение и при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства в тридневен срок се задължава да подаде декларация за промяната. Декларирала е също, че ако не изпълни това задължение ще възстанови неправомерно полученото обезщетение заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Повод за развитие на производството и издаване на разпореждането на контролния орган по разходите на ДОО е приложеният констативен протокол вх. № 139/29.03.2011 г., от който се установява, че при извършената от контролните органи на РУСО - Русе проверка по реда на чл. 108, ал. 1 КСО в Детска ясла № 12 в гр. Русе е констатирано, че детето Диляна Дилянова Георгиева, родено на 18.02.2008 г., е настанено в яслата на 11.08.2009 г., т. е. преди навършване на двегодишната му възраст. Според приетата по делото служебна бележка изх. № 31/18.07.2011 г., издадена от директора на Детска ясла № 12, детето е било прието в яслата на 11.08.2009 г. и е изписано на 28.02.2011 г. Последното е обосновало крайния извод на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, възприет впоследствие и от директора на РУ "СО" - Русе, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО, поради което касаторката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода след датата на настаняване на детето в детското заведение, а именно от 11.08.2009 г. Касационната жалбоподателка Светлана Пенчева Игнатова не е подала декларация за промяна на обстоятелствата и не е уведомила ТП на НОИ - Русе. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че детето на жалбоподателката, родено на 18.02.2008 г., за времето от 11.08.2009 г. е било настанено в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО, Светлана Пенчева Игнатова да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период. Съгласно чл. 53, ал. 1 КСО след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане, през времето на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. А съгласно чл. 52а КСО осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 12 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, или за всички осигурени социални рискове без безработица. Съгласно чл. 53, ал. 4 КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Идеята на законодателя е паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено детските ясли да се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. Не е спорно между страните, а и от данните по делото по несъмнен начин се установява (Констативен протокол вх. № 139/29.03.2011 г. и от служебна бележка изх. № 31/18.07.2011 г., издадена от директора на Детска ясла № 12), че детето Диляна Дилянова Георгиева, родено на 18.02.2008 г., е настанено в Детска ясла № 12 гр. Русе, считано от 11.08.2009 г. Това обстоятелство обаче не е декларирано от жалбоподателката, макар че в подадената до директора на РУ "СО" - Русе молба-декларация към дата 06.01.2009 г. (когато детето все още не е било настанено в детски ясли), Игнатова изрично е декларирала, че при промяна на декларираните обстоятелства се задължава да подаде в 3-дневен срок декларация за настъпилата промяна, като й е известно, че при неизпълнение на това задължение ще следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина, заедно с дължимите лихви, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. В този смисъл съдът по съществото е дал правилна дефиниция на термина "настанявам", който за целите на социалното осигуряване следва да се тълкува в неразривна връзка с понятието "детско заведение". През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО - обн., ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., според който парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че Детска ясла № 12 гр. Русе е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на чл. 53, ал. 4 КСО - обн., ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., законодателят е уточнил волята си, като текстът на разпоредбата е придобил следното съдържание: ".... настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли....", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието "детско заведение". Настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от 21.12.2010 г. уточнява тази норма в смисъла, в който винаги е била логически тълкувана, а не обуславя извод, че до тази дата приемането на дете в детска ясла не е аналогично с настаняването в детско заведение. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. А според посочените разпоредби от Наредба № 26, децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая майката е подала необходимата молба за приемане на детето в детска ясла и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. Правилни са изводите на административния съд, че не може да бъде споделен доводът на оспорващата, свързан с позоваването на Закона за закрила на детето, Конвенцията за правата на детето и Закона за семейните помощи за деца. Законосъобразно съдът по съществото е приел, че с тези нормативни актове се уреждат обществени отношения, различни от регламентираните с КСО, и употребеният в тях термин "настаняване" не следва да се приравнява по смисъл с използвания в чл. 53, ал. 4 КСО. Последната разпоредба следва да се разглежда във връзка с тази на чл. 46, ал. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), съгласно която отпускът по чл. 164 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение и доколкото правото да се получава обезщетението по чл. 53 от КСО е обусловено от ползването на този вид отпуск. Следва също да се посочи, че нормата на чл. 46, ал. 7 НРВПО разграничава в т. 2 и 3 на хипотезите на настаняване на детето в детско заведение и настаняване по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че детето на касационната жалбоподателка е било записано през периода от 11.08.2009 до 18.02.2010 г. в Детска ясла № 12 гр. Русе, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Русе е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, което води до извода, че Светлана Пенчева Игнатова е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период. По изложените съображения, като е отхвърлил оспорването на актовете на органите на НОИ, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано съдебно решение, поради което при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г., по отношение на лихвите, правилно административният съд е приложил нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилно присъдени разноски в полза на РУ "СО" - Русе. Противно на твърдяното в нея, присъдената сума в размер на 232 лв. представлява именно дължимото юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,