Решение № 7755 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2017 г.

Решение № 7755 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 ЗДДС. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуален представител на ТД на НАП гр. С. - юрисконсулт Н. Н. против Решение № 2078/29.03.2017 г., постановено по административно дело № 1808/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. С оспореното решение, по жалба на "Център за преводи Резон" ЕООД, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F280655/17.01.2017 г. на и. д. директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. С., с която е постановено "запечатване на търговски обект" - център за преводи, находящ се в гр. С., ул. "А." ..№..., и забрана за достъпа до обекта за срок от 14 дни. В касационната жалба се съдържат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи за това, че безспорно е установено нарушение на наредбата, уреждаща реда и начина за издаване на документ за продажба, поради което за административния орган е било налице задължение при условията на обвързана компетентност, да наложи мярката по чл. 186 ЗДДС. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно незаконосъобразност на оспорената заповед на основанието по чл. 146, т. 5 АПК, поради неспазване на принципа за съразмерност. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Център за преводи Резон" ЕООД против заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Н., която моли да бъде уважена. Ответната страна - "Център за преводи Резон" ЕООД се представлява от адвокат К., който оспорва касационната жалба по съображения в подкрепа на съдебното решение, съдържащи с в писмено отговор и в писмени бележки по съществото на спора. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба, като счита, че оспореното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което предлага да бъде отменено, след което се потвърди принудителната мярка. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административният съд е установил правилно относимите факти, които не са били спорни между страните, а именно: Запечатването на търговския обект, представляващ център за преводи е било разпоредено след проверка, извършена на 28.10.2016 г. от служители при ТД на НАП гр. С., при която е установено, че на тази дата клиент е заплатил извършена услуга - превод за сумата от 116,20 лева, но за плащането не е издаден фискален бон от наличното в обекта устройство с фискална памет. За констатираното нарушение е съставен АУАН на 09.11.2016 г., въз основа на който е издадено Наказателно постановление на 13.02.2017 г. За да отмени заповедта, с която е наложена принудителна административна мярка, съдът е развил мотиви за несъответствието й с целта на закона. Приел е, че е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, който не допуска упражняване на властнически правомощия в степен, по-голяма от необходимата за постигане на целения от закона резултат, тъй като заповедта била издадена повече от два месеца след проверката. Според съда практически смисъл от мярката би бил налице, само ако е постановена още същия ден или на следващия след констатиране на нарушението. На следващо място, съдът е счел, че в заповедта не били изложени мотиви, защо се налага да се наложи и принудителна мярка в случая, след като било издадено и наказателно постановление, а липсата на такива мотиви било съществено, тъй като органът действал при условията на оперативна самостоятелност. Правните изводи, възприети от административния съд, не се споделят от касационната инстанция, тъй като не съобразени с приложимия закон. Неправилно съдът е приел, че налагането на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС не е непременно задължително при констатирано нарушение, изразяващо се в неиздаване на съответен документ за продажба, тоест органът в тези случаи действа при условията на оперативна самостоятелност. Напротив, в приложимата разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, императивно е разписано задължението за компетентния орган да приложи принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за това. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма, налагат извода, че в тези случаи органът действа при обвързана компетентност, тоест констатира ли такъв вид нарушение е длъжен да наложи принудителна мярка, независимо от ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето. Свободата му се простира единствено досежно определяне на срока, за който се налага мярката, като в тази насока, действително органът следва да изложи мотиви относно продължителността на срока, за който нарежда запечатване на обекта и забрана достъпа до него. Установените по делото факти, обуславят извода за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Посочените разпоредби вменяват в задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки и услуги в търговски обекти, да издава фискална касова бележка за регистриране и отчитане на извършените продажби в обекта. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от посочената наредба, фискалната касова бележка е следвало да се издаде в момента на получаване на плащането в брой на предоставената услуга, което не е било сторено. Този вид нарушения на обществения ред се характеризират със значителна обществена опасност, тъй като нарушават установения правов ред за отчитане на извършените продажби, водещо до избягване от заплащане на данъци. Именно поради тази значимост, законодателят е предвидил при констатиране на такова нарушение, освен издаване на наказателно постановление, така също и налагане на принудителна мярка чрез запечатване на търговския обект. Горните разсъждения сочат, че оспорената заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален закон, но така също и с неговата цел. Процесната принудителната мярка има превантивен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. В този смисъл, неоснователен е приетия от съда довод за липса на смисъл от мярката, ако тя не е наложена незабавно. Оспорената заповед отговаря и на останалите изисквания за законосъобразност, регламентирани в чл. 146 АПК. Издадена е от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, при спазване на административно-производствените правила, съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, в това число подробни и обосновани мотиви относно определения с нея 14 - дневен срок за налагане на мярката. Установеното с представени пред настоящия съд доказателства обстоятелство, а именно, че наложената с постановлението имуществена санкция е заплатена от търговското дружество, не е основание, обуславящо отмяна или прекратяване на наложената мярка. Както се каза по-горе за този вид противоправно поведение, лицето търпи както административно-наказателна отговорност, така и правна принуда, осъществена чрез налагане на принудителна административна мярка - запечатване на обекта и забрана на достъпа до него. Двете производства са независими едно от друго и имат различни правни последици, въпреки, че започват и се развиват при наличието на едно и също административно нарушение. Оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. По изложените по-горе мотиви, следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Център за преводи Резон" ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F280655/17.01.2017 г. на и. д. директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. С.. При този изход на спора, в полза на ТД на НАП гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, следователно в полза на касационния жалбоподател следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева, включващо по 100 лева за всяка съдебна инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение